Ще оцелее ли демокрацията през 2024 г.?

Ограниченията на свободните избори

Когато Южна Африка отиде на избори в средата на тази година, ще се навършат 30 години, откакто Нелсън Мандела и Африканският национален конгрес (АНК) сложиха край на управлението на белите, като спечелиха убедително мнозинство на първите избори за всички раси в страната. Медиите, гражданското общество и съдилищата поддържат пламъка на демокрацията жив – и АНК на крака. Тази година партията е изправена пред първата си състезателна надпревара.

Но Южна Африка е една от многото важни страни в третата група на изборните състезания, където независимите институции са под натиск и където тазгодишните избори имплицитно поставят два големи въпроса. Дали свободните избори, независимо от това, че си заслужават празнуването, са недостатъчен ориентир за здравето на една демокрация? И дали това, което се случва след това, е истинското ѝ изпитание?

„Демокрацията не се състои само от избори. Тя е толкова много повече“, казва Хулууд Хейр, основател на Confluence Advisory, мозъчен тръст със седалище в Хартум, преди гражданската война в Судан да избухне през април. „Една от нашите грешки беше да мислим, че демокрацията е нещо, което можете да постигнете и завършите, а не нещо, което изисква упорита работа. Това е борба не само за създаване на демокрация, но и за нейното поддържане“.

Очакванията са премиерът Нарендра Моди и неговата индуистка националистическа партия „Бхаратия Джаната“ да спечелят трета поредна победа през май, като се възползват от процъфтяващата икономика и високите му рейтинги. Но това се случва на фона на нетърпимост към малцинствата, натиск върху независимите медии, често прилагана задкулисно данъчна политика и подкопаване на съдилищата.

„Избирателната демокрация все още е много силна [в Индия]“, казва Пратап Бхану Мехта, академик и ветеран либерален коментатор. „Моди е наистина популярен. Много хора виждат демокрацията по-скоро като овластяващ момент, отколкото като обезсилващ“.

Той обаче има две опасения за бъдещето. Първото е заради скрития натиск върху медиите и съдилищата. „Произволът около гражданските свободи се е увеличил и се изразява в загубата на независимост на Върховния съд и съдебната система“, казва той.

Другият е заради плурализма, по-специално толерантността към малцинствата. „Има културно движение около утвърждаването на индуисткото културно превъзходство“, казва той. „И този вид националистическа политика рискува да превърне Индия в държава етнонационалистическо мнозинство“.

Индонезия също ще проведе напрегнати и свободни избори тази година – и също е изправена пред въпроси относно своя демократичен дух. Силно оспорваната надпревара през февруари отразява напредъка на четвъртата по население държава в света след свалянето на автократа Сухарто преди 25 години. Джоко Уидодо, президентът, който се оттегля след 10 години на поста, има невероятен рейтинг на одобрение от 80% заради стабилното си управление на икономиката, а самият той говори за добра демократична игра.

Критиците му обаче посочват отслабването на антикорупционния орган през последните години. Неотдавнашната поява на по-големия му син като кандидат за негов наследник предполага, че той обмисля династия.

Подобна е картината в Мексико. Изборите през юни ще бъдат демократичен крайъгълен камък, тъй като двамата основни кандидати за президент са жени, което гарантира първата жена лидер на страната. Но отиващият си президент, левият популист Андрес Мануел Лопес Обрадор, намалява независимостта на демократичните институции и сега настоява за поправка в конституцията, която да позволи 11-те съдии от Върховния съд да бъдат избирани чрез всеобщо гласуване. Критиците му се притесняват, че неговото протеже и фаворит – кандидатът на управляващата партия Morena Клаудия Шейнбаум, ще продължи в този дух, ако бъде избрана.

„Нашата демокрация е все още в началото си“, казва Хорхе Кастанеда, бивш външен министър в Мексико, който сега изнася лекции по управление в Нюйоркския университет и Sciences Po. „Тя е в процес на развитие. Първите ни истински избори бяха през 2000 г.“

„Лопес Обрадор има слаба цел, когато се опитва да унищожи независимостта на съдебната власт и независимите агенции, изградени през последните 30 години“, добавя той.

Допълнителен фактор е, че във време, когато Америка се конкурира с Китай за подкрепата на света, а имиграцията е основен изборен проблем в САЩ, Вашингтон е по-тих относно упадъка на демокрацията, отколкото през 90-те и 2000-те години, когато беше единствената суперсила. САЩ мълчат и за натиска на Лопес Обрадор върху съдилищата.

„Това, което прави лоша услуга на световната демокрация, е пристрастието и лицемерието на демократичните държави“, казва Хаир.