Изборите в Тайван може да предизвикат военната сила на Китай

Надпреварата във въоръжаването от двете страни на Тайванския проток и поддържаното от Китай военно напрежение върху Тайван, който Пекин смята за своя "изконна" територия, е малко вероятно да стихнат, без значение какъв ще бъде изходът от изборната надпревара на острова, която се следи с особено внимание.

Китай представя президентските и парламентарните избори, които ще се произведат на 13 януари, като избор между мира и войната, предупреждавайки, че обявяването на официална независимост от Тайван ще означава конфликт, пишат Ю Лунтян и Джеймс Помфрет от Ройтерс.

В навечерието на гласуването най-голямо раздразнение в Китай предизвиква кандидатурата на Уилям Лай, издигната от управляващата Демократическа прогресивна партия (ДПП). Пекин отхвърля призивите му за преговори и го определя като сепаратист.

Както ДПП, така и най-голямата опозиционна партия в Тайван, Националистическата партия (Гоминдан), агитират, че само те са способни да съхранят мира и че само те са истински отдадени на идеята за укрепване на отбраната на Тайван. И двете политически сили също застъпват позицията, че единствено народът на острова може да определя бъдещето си.

Гоминданът традиционно защитава по-тесни връзки с Китай, но отрича да е пропекинска партия.

Ван Цзайси, бивш заместник-ръководител на Бюрото по тайванските въпроси към китайското правителство между 2000 и 2006 г. и пенсиониран генерал-майор от армията, беше цитиран да казва миналия месец от китайското издание Global Times, че кандидатът на ДПП Лай е "краен" привърженик на независимостта.

"Ако той бъде избран, не изключвам възможността от военен сблъсък в Тайванския проток. Трябва да сме напълно наясно с това", заяви Ван.

Подобен развой ще има тежки геополитически и икономически последствия и ще изправи един срещу друг Китай и САЩ - двете най-големи световни военни сили - блокирайки ключови морски коридори и нарушавайки веригите за доставки на полупроводници и потребителски стоки.

"Мисля, че (в Пекин) ще възприемат "по-ястребо" подход, за да предупредят новия президент да внимава каква политика ще води към Китай", казва пред Ройтерс адмирал Ли Хсимин, бивш началник на тайванската армия.

Западните представители от областта на сигурността се опитват да преценят доколко сериозен би могъл да бъде Китай в намеренията си за военен отговор на резултатите от изборите.

Един такъв представител, пожелал анонимност, заяви, че Пекин може би първоначално ще заеме изчаквателна позиция и всяка по-твърда реакция ще дойде след 20 май, когато новият президент ще встъпи в длъжност и ще произнесе първата си реч.

Ако ДПП спечели президентството, но загуби мнозинството си в парламента, отговорът на Китай може да бъде по-мек, тъй като по този начин възможностите на ДПП да прокарва закони ще бъдат силно ограничени, добавя западният източник.

Китайското министерство на отбраната, което обвини тайванското правителство, че с предизборна цел умишлено "нагнетява" истерия за военна заплаха от страна на Китай, не е отговорило на запитванията за коментар.

Говорителят на тайванското министерство на отбраната Сун Лифан каза пред репортери, че ведомството ще преценява китайските ходове не въз основа на това дали има избори, или не.

"Оценката ни ще се базира на това какви признаци се наблюдават и какви са намеренията на врага", каза той.

Ново статукво

След ноемврийската среща на върха САЩ-Китай в Сан Франциско президентът Си Дзинпин, както се твърди, е дал да се разбере пред президента Джо Байдън, че макар и Тайван да е "най-опасният" двустранен въпрос, Пекин не подготвя нахлуване на острова.

Но независимо от това след последните президентски избори през 2020 г. Китай предприе безпрецедентна по равнището си военна активност в Тайванския проток, като само за последната година и половина организира две големи военни учения във водите край Тайван.

Китайски самолети редовно прелитат през така наречената средна линия, неофициалната разграничителна линия между Китай и Тайван в пролива, с цел да изтощят несравнимо по-малките военновъздушни сили на Тайван, като ги карат постоянно да вдигат самолетите си във въздуха по тревога.

Някои анализатори предвиждат, че през следващите години Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) все по-малко ще зачита тази гранична зона на Тайван, намираща се на едва 24 морски мили от бреговете на острова.

Тайван, от своя страна, не стои със скръстени ръце и повишава военните си способности.

Според друг западен представител от областта на сигурността Китай добре съзнава, че всяка година, в която отлага "решаването на тайванския въпрос", дава възможност на Тайпе да укрепи още повече отбраната си.

"Това не е добре за НОАК", каза източникът.

Отбраната е една от основните теми в предизборната надпревара.

ДПП непрекъснато изтъква изграждането на собствен подводен флот на Тайван и започнатите при тяхното управление оръжейни програми, включително за производство на дронове.

Гоминданът вижда най-добрата защита като съвкупност от изграждането на възпиращ потенциал, диалог и намаляване на напрежението.

Чао Шаокан, кандидатът на Гоминдана за вицепрезидент, заяви миналия месец, че Тайван трябва да увеличи производството на ракети, за да покаже, че при война може да нанесе удари в Китай, но същевременно предложи като мярка за намаляване на напрежението и жест на добра воля Пекин да допусне тайвански военни наблюдатели.

Независимо кой ще спечели, Тайван вече направи големи оръжейни поръчки в САЩ.

В следващите няколко години се очаква островът да придобие най-съвременна техника като американски изтребители Ф-16V, танкове М-1А, противокорабни ракети "Харпун" и реактивни системи за залпов огън "Хаймарс".

Други възможности

Макар и военното превъзходство на Китай да е повече от очевидно, чистките в последно време в редиците на НОАК, които засегнаха генерали от ракетните войски, военноморските и военновъздушните сили и бивш министър на отбраната може да намалят вероятността от конфликт.

"Колкото повече проблеми имат, колкото повече корупция има при тях, толкова по-добре за нас", каза Ли, бившият началник на тайванската армия. "Не мисля, че в следващите няколко години ще има пълномащабно военно нахлуване, защото те си имат свои проблеми".

През последната седмица и повече Си Дзинпин произнесе две речи, в които повтори нуждата от "обединение" с Тайван. И в двата случая той не спомена употребата на сила, въпреки че в Пекин никога не са отхвърляли тази възможност.

След изборите Китай може да упражни и икономически натиск, като например атакува търговското споразумение от 2010 г. Пекин обвинява Тайпе, че нарушава договора чрез създаването на нечестни търговски пречки. Китай може например да засили операциите си за оказване на влияние върху гласоподавателите в Тайван чрез Обединения трудов фронт - отдел към ЦК на Китайската комунистическа партия.

"Китай трябва да води и контролира процесите в Тайван, и той го прави - по различни начини, не само по един", каза У Синбо, преподавател във Фунданския университет в Шанхай.

/БТА/