Какво ще е останало от Газа, когато войната свърши?

В Газа повече от 85 процента от населението, които наброява около 2,3 млн. души и половината от което е на възраст под 18 години, са били принудени да напуснат домовете си и са притиснати във все по-тесни райони на юг. Една четвърт от населението е в риск от гладна смърт, според ООН. Хората се редят с часове на опашка за хляб или за ползване на тоалетна. Мнозина не знаят дали домовете им са оцелели.

Сред разселените е Махмуд Ростом, трета година студент по информационни технологии в Ислямския университет в Газа. Той е избягал от Хан Юнис, втория по големина град в Газа, заедно със своите родители и девет братя и сестри. Семейството му е чуло, че къщата им е пострадала, но не знаят колко. Университетът, в който той се надява да завърши последната година от обучението си, е бомбардиран. Израелските власти казват, че „Хамас“ използват учебното заведение като "тренировъчен лагер за оперативни служители на военното разузнаване, както и за разработване и производство на оръжия".

За жителите на Газа не е непознато да събират парчетата от живота си сред руини. Мимолетен момент на надежда, вдъхновен от споразуменията от Осло, беше разбит от краха на мирния процес през 2000 г. Голяма част от инфраструктурата на ивицата беше повредена или унищожена. На жителите на Газа беше забранено да работят в Израел, а движението на стоки в анклава беше строго ограничено. Всички останали мисли за палестинска държавност бяха смазани.

Израел се оттегли напълно от територията през 2005 г., но запази контрола над въздушното пространство и границите, с изключение на 12 км граница с Египет.

На следващата година „Хамас“ спечели палестинските избори и през 2007 г. изгони „Фатах“, съперничещата фракция, която доминира в палестинската власт преди това. В отговор Израел наложи блокада, която оттогава задушава икономиката.

Между 2006 г. и 2022 г. реалният брутен вътрешен продукт на Газа на глава от населението се е свил с 27 процента до 1257 долара, според данни на Unctad, организацията на ООН за търговия и развитие. Към момента на избухването на настоящата война повече от три четвърти от населението зависи от международните помощи, а безработицата е около 44 процента.

По някакъв начин обаче животът в ивицата Газа функционираше. Някои бизнесмени, академици, лекари и хората, които работеха за международни хуманитарни агенции, се радваха на приличен начин на живот.

Найла Шауа, далечна роднина на Фейсал Шауа, говори с любов за разходките по плажа по изгрев слънце, за кафенетата, в които се е продавало сладолед, кафе и чай. Деветгодишната ѝ дъщеря ходела на уроци по карате в спортен клуб, който се намирал до конна база. „Имахме много проблеми в Газа, животът не беше лесен. Това е място, където има много напрежение, винаги си на ръба. Имахме обаче нашата малка общност, нашите приятели и колеги“, казва Найла, която работи за британската благотворителна организация Oxfam.

Дори за население, което е преминало през толкова много, жителите на Газа - някои от които първоначално празнуваха атаката на „Хамас“ - не бяха подготвени за това, което последва. Израел отприщи гръмотевична бомбардировка с намерението да унищожи ислямистката организация. Последва сухопътна офанзива, която първоначално се фокусира върху северната част на ивицата Газа и се разшири и в южните региони със същата сила.

Израелските въоръжени сили настояват, че действат в рамките на международните закони на войната и обвиняват „Хамас“, че използва цивилни като живи щитове. „Ние се ангажираме не само да освободим гражданите на Израел от страха и тероризма, но и да гарантираме, че 2 млн. палестинци в Газа ще имат надежда за бъдеще“, писа Цахи Ханегби, израелски съветник по националната сигурност, в колона в Elaph, саудитски вестник.

Дори ако войната спре утре, степента на разрушение означава, че жителите на Газа ще се изправят пред огромно предизвикателство, за да възобновят нормалния си живот. Спортният клуб, в който са играли децата на Найла Шауа, е „тотално разрушен с булдозер“. Конната база има подобна съдба, казва тя и добавя: „Чух, че са застреляли конете.“

Повече от 60 процента от жилищните единици в ивицата са повредени или унищожени, според ООН. Разрушени и повредени са и стотици училища, десетки джамии, пътища, пекарни, магазини и хиляди други предприятия. Над половината от болниците в Газа вече не работят. „Здравеопазването беше системно разрушено. Вижте как болниците бяха разглобени една след друга“, казва Гасан Абу-Сита, британско-палестински хирург, работил в Газа. „Ще позволи ли Израел материали за реконструкция в Газа? Това е отвъд палестинците, има нужда от международно участие“, допълва той.

Филип Лазарини, ръководителят за палестинците на агенцията на ООН за бежанците, описва нивото на разрушение като „просто потресаващо“.

Подобно на други, държавните служители са разселени и се страхуват, че ще бъдат набелязани. Оставени да работят са само незначителни държавни услуги освен здравните работници и спешните служби. „Хамас“ почти изчезна от публичното пространство, предполага се, че бойците от организацията са дълбоко под земята в огромната мрежа от тунели, които изгради в Газа.

Израелски политици предупредиха, че военните операции ще продължат с месеци. Няма яснота какво ще остане от „Хамас“ или кой ще предоставя услуги, или ще поддържа вътрешната сигурност след края на организацията. Възстановяването ще струва милиарди долари. Според МВФ много по-ограничената война от 2014 г. е причинила щети за между 3 и 6 млрд. долара.

„Това е като копие на германските градове след Втората световна война – сега това е Газа, всичко трябва да се построи от нулата“, коментира Мхаймар Абусада, доцент по политически науки в университета Ал-Азхар в Газа.

Той смята, че подобно на следвоенна Германия, Газа ще се нуждае от свой план Маршал. Той не знае обаче кой би го финансирал. Един арабски дипломат казва, че богатите на петрол държави от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар, биха могли да помогнат за финансирането на следвоенното строителство в Газа, но добавя, че никой от тези държави не би инвестирала, ако няма сигурност как ще изглежда следвоенната ситуация.