Предизвикателствата пред белгийското председателство на ЕС

Белгия пое председателството на Съвета на Европейския съюз (ЕС) от 1 януари в година, в която ще приключат мандатите на настоящата Европейска комисия (ЕК) и Европейски парламент (ЕП).

Тъй като ЕС преминава в пълен режим на предизборна кампания преди европейските избори през юни, Белгия има още по-малко време от обикновено, за да се възползва максимално от ръководството на Съвета на ЕС, пише Politico.

Въпреки положените усилия от Испания в предходния шестмесечен мандат начело на Съвета на ЕС, много от въпросите, по които Белгия ще работи, са наследство от испанското председателство. Други са нови или адаптирани инициативи в отговор на променящия се политически пейзаж.

Разширяване на ЕС

Кандидатури за членство в Европейския съюз на Украйна, Молдова, Грузия и страните от Западните Балкани.

Защо има значение: Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна върна разширяването на ЕС в политическия дневен ред.

Включването на Украйна и други страни в европейското семейство има огромни геополитически последици и последици за сигурността, а засяга и вътрешните работи на ЕС.

Актуално състояние: Лидерите на ЕС ще продължат да обсъждат решенията за разширяване на блока. Дори и политически да подпишат предложението на ЕК, белгийците ще трябва да продължат официалния процес на кандидатстване за членство, след като условията на Комисията бъдат изпълнени.

Разломни линии в ЕС: Те зависят от различните молби за членство. Един спорен въпрос между западните страни ветерани и по-новите източни членки е дали вътрешноевропейската реформа трябва да върви ръка за ръка с разширяването, или това са отделни въпроси. Унгария също може да сложи прът в колелото.

Вероятен напредък: Има голям политически натиск за започване на процеса по присъединяване, особено за Украйна и Молдова. Има обаче и много предизвикателства.

Нов фронт при храните

Наименование на законодателството: Растения, получени чрез определени нови геномни техники, и техните храни и фуражи

Защо това има значение: ЕС има едни от най-строгите разпоредби относно генетично модифицираните култури (ГМО), като ефективно забранява отглеждането им в повечето страни и особено в органичното производство. След разработването на целенасочени технологии за редактиране на гени като CRISPR-Cas9 останалата част от света бързо прегърна такива култури с надеждата, че това може да помогне за развитието на растения, устойчиви на екстремни климатични условия или с по-добра хранителна стойност.

За да не остане по-назад, Европейската комисия през юли предложи отделно законодателство за тези технологии, които тя нарече „нови геномни техники“ (NGTs), с по-свободни изисквания и ограничения в сравнение с традиционните ГМО. Някои от тези култури дори се третират като конвенционални.

Актуално състояние: Парламентът и Съветът бързат с вътрешните преговори с цел да приемат проектотекста в закон преди европейските избори през юни. Междуведомствените разговори могат да започнат още през февруари.

Разломни линии в ЕС: Въпросът, който предизвика най-много противоречия в политическия спектър, е липсата на яснота дали такива генетично редактирани култури могат да бъдат патентовани. За да защитят фермерите и да избегнат създаването на монополи, законодателите настояват изпълнителната власт на ЕС да забрани патентоването на така наречените NGT култури от категория 1 – тези, които биха се считали за конвенционални на пазара на ЕС.

Мнозинството от страните членки и политическите групи в парламента са за облекчаване на правилата за определени растения и семена. Някои дори настояват за разширяване на обхвата на дерегулацията и премахване на забраната за използването им в биологичното земеделие.

Вероятен напредък: и Съветът, и Парламентът изглеждат решени да предадат преписката.

Запазване на единния пазар при извънредни ситуации

Наименование на законодателството: Извънреден инструмент за единния пазар

Защо има значение: Целта на този инструмент е да предостави на европейските страни начин за координиране на движението на основни стоки, услуги и работници, в случай че друга криза наложи затваряне на граници и ограничава движението в рамките на блока. Съгласно новия регламент Комисията може също да призове за увеличаване на производството на определени стоки, за да се преодолее извънредната ситуация.

Без този нов инструмент, в случай на нова пандемия например, всяка страна ще запази възможността да блокира износа на определени продукти – например маски за лице, едностранно да управлява веригите на доставки или да попречи на определени специалисти (например медицински сестри) да пресичат националните граници.

Актуално състояние: Преговорите между Парламента, Съвета и Комисията продължават. Преговарящият от ЕП - дясноцентристкият германски депутат Андреас Шваб, проведе тристранен диалог на 7 декември 2023 г. с цел гласуване на окончателния текст през март.

Разломни линии в ЕС: Страните членки не искат да дават на ЕК твърде много правомощия при определянето кога блокът е изправен пред ситуация, изискваща спешни мерки. Те отхвърлят и механизма, предложен от законодателите - хармонизиран цифров формуляр и QR код, който би позволил на „основните“ работници лесно да пресичат границите по време на криза.

Вероятен напредък: Според докладчика на Парламента е възможно предложението да се провали, ако страните членки искат да запазят правомощията си върху свободата на движение на работниците. Остава и въпросът за окончателното име на регламента: Инструмент за извънредни ситуации на единния пазар или Акт за извънредни ситуации и устойчивост на вътрешния пазар.