София през 2023 г. - нов кмет, но блокиран местен парламент

2023 година - поредната, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени, върви към края си. Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от икономическия живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2023".

През 2023 г. София се сдоби с нов кмет, но и с блокиран общински съвет. Отговорът на въпроса дали и кога ще заработи той така и не бе даден през тази година след пет неуспешни опита на новите общинари да си изберат председател. Има опасност, ако Столичният общински съвет (СОС) остане блокиран, София да загуби европейски средства по големи проекти като тези за изграждането на канализация и за ремонтите в Зона 2 и 4 в центъра на града. Блокирани са още план-сметката за чистенето на столицата през 2024 г. и бюджетът, които не могат да се приемат без действащ общински съвет.

Как се стигна дотук?

Изборите в София донесоха фрагментиран общински съвет, в който нито една от политическите сили няма мнозинство. Обединението между „Продължаваме промяната – Демократична България“ и „Спаси София“ има 23-ма съветници в 61-местния парламент, а за да може да управлява, са му нужни 31 души. Още на първата си пресконференция след обявяването на окончателните резултати от местните избори новоизбраният кмет Васил Терзиев от „ПП-ДБ“ заяви, че не може да се говори за „сглобка“ на местно ниво. Двете формации са партньори в правителството, но Терзиев, ПП-ДБ и „Спаси София“ се обявиха по време на предизборната кампания за алтернатива на управленския модел на ГЕРБ. След изборите те заявиха, че няма да търгуват с постове и назначения, а ще търсят подкрепа за конкретни политики и приоритети за развитието на града.

В началото на декември обаче Терзиев заговори за „широка коалиция с компромиси от всяка една група“. Той говори също за възможността общинският съвет да има ротационен председател или най-възрастният общински съветник – Грети Стефанова от ПП-ДБ и „Спаси София“, да остане начело на съвета за три месеца, за да може той да работи, а през това време да се търси постоянно решение за ръководството.

Няколко дни по-късно общинският съветник от БСП Ваня Григорова, която загуби на балотажа за кмет на София от Терзиев, обяви, че социалистите и ПП-ДБ, „Спаси София“ сближават позициите си за приоритетите в работата на Столичния общински съвет. Но постави две условия, за да се стигне до консенсус – оттегляне на кандидатурата на Борис Бонев за председател на местния парламент и да не се правят опити за демонтиране на паметника на Съветската армия. „В програмата ще има червени линии, които не могат да се прескачат, и това е премахването и заличаването на историята и компрометирането на историческите данни“, заяви Григорова.

Само два дни след нейното изявление обаче червената линия беше нарушена, а с това рухна и възможността за сформиране на управленско мнозинство в СОС. На 12 декември областната управа на София начело с Вяра Тодева от „Продължаваме промяната“ започна демонтирането на фигурите от монумента с мотива, че те са напукани, компрометирани и опасни. Тодева съобщи, че се планира обществена поръчка за реставрацията на демонтираните фигури, след което те ще бъдат изложени в Музея на социалистическото изкуство.

След това развитие и последният за 2023 г. опит за избор на председател на общинския съвет на 18 декември се провали. ГЕРБ, БСП и „Възраждане“ бойкотираха гласуването за пореден път. Бонев заяви, че веднага след решението за демонтирането на Паметника на Съветската армия БСП са спрели преговорите за общо управление. Според него решението е взето от „онези, които искат сглобката да се пренесе на местно ниво“, като уточни само, че това са хора извън Столична община. Бонев беше категоричен, че „Спаси София“ няма да участва в „сглобка“ на местно ниво в София.

Следващият опит за избор на председател на местния парламент ще се състои на 11 януари 2024 г. Ако той остане блокиран, по закон е възможно да бъде разпуснат заради липса на заседания. Трите месеца от първото заседание на СОС изтичат в средата на февруари. При такъв малко вероятен сценарий ще се стигне до нови избори, но само за общински съвет, без кмет и районни кметове.

Първите стъпки на новия кмет

В публикация във Facebook по повод първия месец от управлението си Терзиев го нарече „кризисно“ и „ходене в минно поле“. Кризисно заради размириците при протеста срещу ръководството на Българския футболен съюз покрай мача България-Унгария и първия сняг в края на ноември, при който по оценка на Терзиев са били изпочупени два пъти повече клони и дървета, отколкото през цялата 2022 г. За непочистени улици при снеговалежа Столичният инспекторат наложи санкции на фирмите за 204 хил. лв.

Една от първите стъпки на новия кмет беше да започне вътрешен одит в Завода за отпадъци, заключенията от който се очакват в началото на януари, и работа по оздравителния му план. „При първоначалния преглед установихме, че ако не предприемем спешни мерки, е възможно София да се изправи пред криза с боклука. Както и да продължат да се харчат обществени средства не в обществен интерес“, отбеляза Терзиев във Facebook публикацията си. Заради сигнали за лошо управление той смени директора на завода Фридрих Катцер и в края на ноември назначи на негово място бившия заместник-кмет на Елин Пелин Николай Савов, който ще остане на длъжността до провеждането на конкурс.

Отново в края на ноември беше публикувана за обществено обсъждане план-сметката за чистенето на София, което ще струва 285 млн. лв. Терзиев обаче предупреди, че ако няма работещ СОС, който да я гласува, „рискуваме да чистим града като през 2021 г., с планираните тогава средства вместо със стандарти като за 2024 г. с повече миене на улиците, контрол на дейността на сметопочистващите фирми, поддръжка на зелените площи“.

В отчета на първия си месец като кмет Терзиев съобщи още, че Столична община няма налични средства за разплащане по големите инфраструктурни проекти – изграждането на канализацията и ремонтните дейности в Зона 2 и 4 в центъра на София. В края на годината в доклад до неработещия общински съвет кметът поиска одобряването на два заема за общо 38 млн. лв., с които да се покрият разходите за тези проекти. В края на годината пък правителството отпусна на Столична община 32,2 млн. лв. за разплащането на проблемни ВиК проекти, финансирани с европейски средства, като по този начин предотврати опасността местната власт да изгуби средства по проектите заради липса на пари за разплащане със строителите. Провал на тези инвестиции застрашаваше и възможността за получаване на още 200 млн. лв. за ВиК инфраструктура от новите програми, финансирани от ЕС.

Веднага след обявяването на окончателните резултати от местните избори Терзиев посочи, че една от първите му задачи ще бъде анализ на големите договори, сключени от досегашното ръководство на Столична община с цел затягане на контрола, за да се постигнат по-добри резултати за хората при същите условия. За пример той даде договорите за чистенето на столицата, част от които изтичат през 2025 г. Призна, че проблеми като презастрояването няма да бъдат решени бързо, тъй като изискват промяна на общия устройствен план, но обеща да се съсредоточи върху опазването на малкото останали незастроени площи в презастроените части на града. Обяви и промяна в „цялата верига на един проект“, за да се предотврати ремонта на ремонта. Даде заявка за премахване на паркинга пред площад „Света Неделя“ и в края на годината я изпълни. Обеща, че данъците в София няма да се вдигат.