Намаляването на населението в крайна бедност по света се забави притеснително

Изминаха едва четири години, откакто светът бе връхлетян от Covid. Пандемията предизвика огромен спад в икономическата активност, последван от бързо възстановяване, войните в Украйна и сега Газа, скок на цените (особено на храните и енергията) и бързо нарастващи лихвени проценти. На заден план изменението на климата става все по-очевидно. Какво означава всичко това за най-бедните в света? Отговорът е, че досегашният напредък в премахването на крайната бедност рязко се е забавил. В страните, в които живеят повечето от най-бедните хора в света, то просто е в застой. Ако искаме това да се подобри, тези държави ще се нуждаят от по-щедра помощ от официалните донори, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Силно критикуваната епоха на глобализация спомогна за огромното намаляване на дела на световното население, живеещо в крайна нищета. В момента Световната банка определя това като доход под 2,15 долара на ден по цени от 2017 г. Броят на хората в крайна бедност, така дефиниран, спадна от 1,870 милиарда (31% от световното население) през 1998 г. до очаквани 690 милиона (9% от световното население) през 2023 г. За съжаление, темпът на спад рязко се забави: от 2013 г. до 2023 г. включително глобалната бедност ще е намаляла с малко над 3 процентни пункта. За сравнение тя спадна с 14 пункта през десетилетието до 2013 г.

Защо се случи това забавяне в намаляването на крайната бедност? Отговорът е, че то се случи в най-бедните страни в света - тези, които отговарят на условията за кредитиране от Международната асоциация за развитие (IDA), подразделението на Световната банка за кредитиране при облекчени условия. Делът на населението в крайна бедност в останалия свят спадна от 20% през 1998 г. до предвиждани едва 3 процентни пункта през 2023 г. Той се понижи с около 4 пункта между 2013 г. и 2023 г. Междувременно в т.нар. IDA страни делът на крайната бедност също спадна - от 48% през 1998 г. до (все още висока) прогноза за 26% през 2023 г. - намалението между 2013 г. и 2023 г. е само 1 процентен пункт, докато през предходното десетилетие беше 14 пункта.

Не че крайната бедност е изчезнала напълно в по-малко бедните държави. Все още има прогнози за около 193 млн. в това състояние в страни, които не отговарят на условията на IDA днес. Но броят им в държавите, отговарящи на изискванията на IDA, е 497 млн. - 72% от общо 691 млн. крайно бедни в световен мащаб. Освен това, тъй като делът на крайно бедните в останалата част от света е само 3%, разумно е да се предположи, че дори при скромен общ растеж това ще бъде до голяма степен елиминирано до 2030 г. Следователно е ясно, че целта за елиминиране на крайната бедност от нашия свят ще бъде постигната само чрез фокусиране на вниманието и ресурсите върху най-бедните страни, в които е съсредоточена по-голямата част от крайната бедност и където тя е най-вкоренена.

75 държави са достатъчно бедни, за да отговарят на изискванията за средства от IDA. От тях 39 са в Африка. Някои от тях имат право и на (по-скъпите) заеми на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР). Те включват Бангладеш, Нигерия и Пакистан.

Няма съмнение, че IDA страните включват много от най-зле управляваните в света. Но те са крехки по много други критерии и затова са хванати в капана на бедността, от който е отчайващо трудно да се измъкнат, особено когато са удряни от шокове, какъвто е случаят в последните години. Но те не трябва да бъдат „бездънни ями“. IDA бе създадена преди повече от половин век, до голяма степен, за да помогне на Индия. Всъщност тя понякога дори е наричана „Асоциация за развитие на Индия“ (съвпада с оригиналната абревиатура – бел. прев.) Но Индия „изкласи“ и сега е донор. В тази група влизат много други, включително Китай (още преди време).

IDA сега използва своето 20-о захранване с фондове, от юли 2022 г. до юни 2025 г. Като се има предвид спешността на ускоряването на растежа, намаляването на крайната бедност и справянето с предизвикателствата, породени от климатичните промени в бедните страни, следващото захранване ще трябва да бъде много по-голямо, както заяви президентът на Световната банка Аджай Банга в средата на този последен процес.

Последният доклад за международния дълг на Световната банка, публикуван наскоро, разкрива друга важна причина, поради която са необходими повече ресурси на IDA: тези страни са станали твърде зависими от по-ненадеждни и скъпи източници на финансиране. В доклада се посочва, че „за най-бедните държави дългът се е превърнал в почти парализиращо бреме: 28 IDA страни са изложени на висок риск от дългови затруднения, а 11 вече са в това състояние.“ Проблемът с дълга е по-общ, но той е особено значим в държави с толкова висока концентрация на бедни хора.

Тези дългови проблеми не са толкова изненадващи. Между 2012 г. и 2021 г. делът на външния дълг на IDA страните към частни кредитори е скочил от 11,2 на 28 процента. Отчасти в резултат на това обслужването на дълга на тези страни скочи от 26 млрд. долара през 2012 г. на 89 млрд. през 2022 г., като само лихвените плащания нараснаха от 6,4 млрд. долара през 2012 г. до 23,6 млрд. през 2022 г. Важно е, че делът на притежателите на облигации и други частни кредитори е спаднал от 37 на сто през 2021 г. до само 14 през 2022 г. Това е класическо поведение на кредиторите при работа с маргинални кредитополучатели: те се оттеглят, когато Федералният резерв затяга паричната политика. Като цяло делът на IDA страните, изложени на риск от дългови затруднения, е достигнал 56% през 2023 г., се казва в доклада.

Търговските заеми, вземани от тези страни, просто не са сигурни. Част от непогасените им задължения ще трябва да бъдат отписани. По-важното е, че те ще се нуждаят от много повече преференциално финансиране. Богатите държави имат не само задължение, но е и в техен интерес да осигурят ресурсите, от които се нуждаят бедните, за да избягат от капана на бедността. Милиарди хора вече го направиха. Нека довършим работата, завършва Уулф.