Отслабва ли способността на Орбан да саботира ЕС?

„Има един човек – Виктор Орбан – някой чувал ли е за него?“, попита Доналд Тръмп на един от последните си митинги, имайки предвид унгарския премиер. „Вероятно е… един от най-силните лидери в света. Той е лидерът на Турция."

Лапсусът на Тръмп предизвика подигравки, но по любопитен начин той беше прав. Амбициите на унгарския лидер надхвърлят управлението на страна с 10 милиона души. Орбан иска да бъде лидерът на нова Европа. И това желание беше напълно разкрито в Брюксел в четвъртък вечер и в ранните часове на петък, пише за Financial Times Иван Кръстев, председател на софийския Център за либерални стратегии.

В навечерието на последната среща на лидерите на ЕС миналата седмица имаше нарастваща загриженост, че Орбан ще наложи вето на започването на преговори за присъединяване с Украйна, но ще се съгласи да одобри бюджета на ЕС, който включва помощ от 50 милиарда евро за Киев. В крайна сметка се случи обратното.

След като атакува агресивно Украйна, Орбан напусна залата, когато беше взето решението за разширяване на ЕС. Това даде възможност за единодушно решение на Европейския съвет. Няколко часа по-късно обаче той наложи вето върху приемането на исканата бюджетна подкрепа за Украйна.

Въпреки че срещата на високо равнище беше допълнителна демонстрация на изолацията на унгарския премиер, тя също така показа, че макар Орбан понякога да напуска залата, неговата амбиция не е да напусне ЕС. И ако ЕС не може да реши проблема си с него, ще има нарастващ риск от по-нататъшна фрагментация и политическа парализа. Отдавна е време европейските лидери да препрочетат историята на разпадането на Хабсбургската империя и ключовата роля, която унгарците са изиграли в него.

Европейските лидери сега тълкуват погрешно Орбан по същия начин, по който подходиха към руския президент Владимир Путин през 2022 г. Те приеха, че твърдолинейните позиции на Орбан са де факто пазарлък – начин да се измъкнат повече пари от Брюксел. Този път обаче не ставаше дума главно за пари, а за бъдещата форма на ЕС.

Орбан гледа на 2024 г. като на революционен момент, когато комбинация от фактори може да промени посоката на Европа. След десетилетие на кризи европейците са деморализирани и изпитват недоверие към своите правителства. Крайната десница е във възход. Миграцията отново е начело на политическия дневен ред. Провалът на украинската контраофанзива подхрани съмненията, че Киев ще успее да си върне окупирана от Русия територия.

Орбан се надяваше да използва кризата на лидерство в ЕС. И тактиката му изглеждаше рационална, тъй като Урсула фон дер Лайен наближава края на мандата си като председател на Европейската комисия, а Германия е парализирана от твърдостта на своята институционална култура. Междувременно френският президент Еманюел Макрон претърпя голямо политическо поражение миналата седмица, когато неговото законодателство за миграцията беше отхвърлено в Националното събрание. Що се отнася до традиционно решаващите френско-германски отношения, те се превърнаха в токсичен коктейл от раздразнение и депресия.

В политиката е обичайно политиците да повтарят политики, които някога са им донесли успех. Предизвикателството на Орбан към потенциалното членство на Украйна в ЕС наподобява неговата конфронтация с Брюксел относно миграцията през 2015 г. Но този път стратегията му се провали и той се оказа по-изолиран от преди. Изчислението му, че източноевропейските лидери ще се страхуват да не загубят пари за сметка на Украйна, докато тези от Западна Европа ще се въздържат от интегрирането на друга голяма страна от изток, се оказа погрешно.

От решаващо значение е да разберем причините за поражението на Орбан. Европейските лидери осъзнават, че блокирането на пътя на Украйна към ЕС би било символична победа за Путин. Само силни гаранции за сигурност и обещано европейско бъдеще могат да убедят украинците да приемат териториални отстъпки в даден момент.

Парадоксално, но фактът, че някои от идеологическите съюзници на Орбан вдясно сега са на власт, отслаби претенцията му, че говори от името на народа срещу елитите. Лидери като италианската премиерка Джорджа Мелони се стремят да увеличат влиянието си в ЕС, като показват готовност да си сътрудничат със Съюза, вместо да го парализират.

Машинациите на Орбан също така съвпаднаха със завръщането на Доналд Туск като министър-председател на Полша. Това е още една лоша новина за Орбан. Присъствието на Туск означава, че унгарският лидер вече не може да твърди, че говори от името на Източна Европа, а и му напомня за собствената му политическа уязвимост. За мнозина поражението на съюзниците на Орбан от партията „Право и справедливост“ на последните избори в Полша беше поражение и за Орбан.

В наскоро публикувана книга за голямата стратегия на неговото правителство, съфамилникът на унгарския премиер и негов близък съветник, Балаш Орбан, описва предпочитаната от Будапеща тактика като „хусарски удар“. Исторически, целта на хусарите е била да нападнат първи, обикновено много по-голям враг. Техният успех, твърди Балаш, зависел от това дали има възможност да се приложи тактиката. Ако не, те биха били смазани. Точно това се случи в Брюксел миналата седмица. Но не е ясно дали неуспехът на хусарския подход на Орбан е временен, или постоянен, завършва Кръстев.