Колеблива подкрепа на ЕС за Киев - пробив за военната помощ и вето за финансовата

След заседание, продължило цялата нощ, ЕС декларира пробив за военната помощ и подкрепа "колкото е необходимо" за Украйна, но Унгария наложи вето на актуализацията в Многогодишната финансова рамка (2021 - 2027), в която се включват 50 млрд. евро дългосрочна макроикономическа помощ за Украйна.

В реформата на бюджетната рамка са предвидени още и средства за миграцията и промени, свързани с повишаването на лихвите и инфлацията.  Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че промените имат твърдата подкрепа на останалите 26 държави в общността и работата по него ще продължи още в началото на 2024 година.

В заключенията от срещата е записано, че лидерите на общността поддържат увеличаването на финансирането за Европейския механизъм за подкрепа на мира, съгласно предложението на Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел. През лятото той предложи създаването на отделен фонд към схемата, в който да бъдат набирани на до 5 млрд. евро годишно за следващите четири години, или общо 20 млрд. евро, за закупуване на оръжие и муниции за Украйна.

Европейските лидери заявяват и своята подкрепа "колкото е необходимо" за Украйна и настояха за ускоряване на доставките на ракети и боеприпаси, по-специално в рамките на инициативата за 1 млн. артилерийски снаряда, както и за предоставяне на системи за противовъздушна отбрана. Изявлението идва на фона на "ще помагаме колкото можем" от страна на САЩ. Късно снощи  Конгресът одобри военния бюджет на САЩ в размер на 868 млрд. долара за 2024 година, в който са предвидени 800 млн. долара за Киев.

ЕС одобри и 12-я пакет със санкции срещу Русия, които забраняват търговията с диаманти, се казва още в документа. Това решение е изненадващо на фона на изявленията на Австрия, която протестира срещу включването на Raiffeisen Bank в черния списък на Украйна. Това е най-голямата западна банка, която все още работи в Русия. От санкционния пакет отпадна забраната за продажбата на стари петролни танкери на Москва, а такива сделки само трябва да се докладват.

В заключенията след заседанието е записано още, че ще има допълнителна хуманитарна помощ и помощ за енергийния сектор през зимата. ЕС остава ангажиран с възстановяването на Украйна в координация с международните партньори, включително и за процеса за разминиране, е записано още в документа, публикуван след срещата.

По-рано с "процедурен трик" ЕС преодоля съпротивата на Унгария и даде зелена светлина на началото на преговорния процес за Украйна - важен политически сигнал за страната и президента Володимир Зеленски, който преди заседанието, призова своите европейски колеги "да не предават вярата в Европа". При гласуването унгарският премиер Виктор Орбан напусна залата и така беше осигурено нужното по правилата пълно единодушие. Никъде в европейските договори не е посочен броят на гласуващите държави, а само изискването да няма нито един против.

Преговорите обаче са отложени до март 2024 година, докато Украйна не приложи на практика одобрената промяна в законодателството за борба с корупцията.

Лидерите на страните от ЕС призоваха и за връщане на  депортираните деца и цивилни граждани, както и да бъде потърсена отговорност на руските власти за войната и щетите, причинени от нея.

Интензивността на бойните действия в Украйна не намалява

Интензивността на бойните действия в Украйна остава висока - от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщават в сводката си за 659-я ден от войната за 110 директни бойни сблъсъка. Най-тежки са те около Авдиевка, където има отблъснати 45 атаки при опитите на руснаците да обградят града. Геолокализирани данни показват руски напредък около жп линията на северозапад от Степове. 

От ВСУ съобщават още, че удържат защитата на Маринка, където има отблъснати 17 атаки. Интензивни остават боевете около Купянск и Бахмут.

Според британското военно разузнаване руските военни не успяват да отблъснат украинското настъпление край Кринки и търпят поражение на левия бряг на Днепър. Руски военни кореспонденти се оплакват от недостатъчна въздушна подкрепа и липсата на артилерия и настояват за оставката на командващия частите в региона - ген. Михаил Теплински.

"Кинжал"-и по Украйна

По време на годишната пресконференция на руския президент Владимир Путин "Прямая линия", продължила четири часа, Русия извърши ракетен обстрел над Украйна, включително и с три хиперзвукови ракети "Кинжал". Командващият ВВС на Украйна Микола Олещук съобщи за една свалена ракета над Киевска област, но без да дава повече подробности за атаката.

От съобщенията на ВВС в Telegram става ясно, че някои от проследените МиГ-31, които са носители на ракетите, всъщност са използвали "примамки" за ПВО и затова няма да съобщават за последствия от попадения или липсата на попадения на ракети в района на Хмелницки.

От ВСУ съобщават за артилерийски и минометен обстрел над повече от 100 населени места по фронтовата линия през изминалия ден. От ВВС допълват за свалени 14 от 14 изстреляни дрона в Миколаевска, Херсонска, Хмелницка и Полтавска област.

Зеленски посети военната база на САЩ в Висбаден

Украинският президент Володимир Зеленски направи изненадваща визита в Германия по време на Европейския съвет и посети военната база на САЩ във Висбаден, където се разпределя помощта за Украйна.

В сряда (13 декември) той участва на среща на "Севера" - Дания, Норвегия,Швеция, Финландия и Исландия, в Осло и имаше очаквания, че ще се присъедини към европейските лидери в Брюксел. Според европейското издание Politico обаче, въпреки желанието на мнозина, той не е получил покана да участва лично в срещата заради очаквана негативна реакция от страна на Виктор Орбан.

Така украинският президент участва онлайн в заседанието на Европейския съвет, а веднага след включването си замина за Висбаден.