Америка е жадна за авторитаризъм

По света авторитаризмът е във възход, а демокрацията е в упадък.

Доклад от 2022 г. на Международния институт за демокрация и изборна помощ установи, че „през последните шест години броят на страните, които се движат към авторитаризъм, е над два пъти по-голям от този на държавите, които се движат към демокрация“ и че почти половината от оценените 173 нации „преживяват спадове“ в поне един показател на демокрацията, пише New York Times.

САЩ не са неподатливи на тази тенденция. Докладът констатира, че Америка е „умерено назад“ по отношение на своята демокрация.

Но нещата може би са по-лоши от проучването. Страната изглежда жадна за авторитаризъм и много американци го приветстват.

Доверието в много от основните американски институции – включително училищата, големия бизнес, новинарските медии – е на или близо до най-ниската си точка през последния половин век, отчасти поради водения от Доналд Тръмп проект за потискането им. Всъщност, според доклад на Gallup от юли, доверието на републиканците в 10 от 16-те оценени институции е по-ниско от това на демократите. Три институции, в които доверието на републиканците надхвърля това на демократите, са Върховният съд, организираната религия и полицията.

И тъй като хората губят вяра в тези институции - много от които са централни за поддържането на социалния договор, който предлагат демокрациите - те могат да загубят вяра в самата демокрация. Тогава хората губят страха си от кандидат-президент като Тръмп — който се опита да отмени предишните президентски избори и наскоро каза, че ако бъде избран отново, няма да бъде диктатор, „ с изключение на Ден 1 “ — когато ще стане ясно, че демокрацията вече е счупена.

Всъщност някои приветстват перспективата да я прекъснем напълно и да започнем наново с нещо различно, вероятно версия на американската политическа система от времето, когато е била по-малко демократична.

В новата книга на Тим Алберта, „Царството, силата и славата“, той обяснява, че много евангелисти са развили, по думите на десния южнобаптистки пастор Робърт Джефрес, манталитет „под обсада“, който им е позволил да прегърнат Тръмп, чиято упадъчна автобиография е в противоречие с много от заявените от тях ценности. Това им позволява да използват Тръмп като средство в битката си срещу променящата се Америка.

И въпреки че тези авторитарни намеци може да са по-видими в политическата десница, те могат да се промъкнат и вляво.

Можете също така да твърдите, че президентът (Джо) Байдън, чието одобрение намалява, е наказван от някои, защото не е авторитарен и следователно не е в състояние да управлява по закон: много от неговите инициативи – защита на избирателите, реформа на полицията, опрощаването на студентските заеми — бяха блокирани от консерваторите. Можеше ли да се бори по-сериозно в някои от тези случаи? Вероятно е така. Но в крайна сметка законодателството е област на Конгреса; президентите са обвързани от конституционни ограничения.

Тръмп със сигурност се харесва на тези, които искат президент, който просто ще се промъкне през тази бюрокрация или поне ще изрази презрение към нея и е готов да я заплаши.

Освен това, шансовете на Тръмп вероятно ще бъдат подпомогнати от частта от електората, която преценява погрешно самата полезност на гласуването. Все още има твърде много граждани, които смятат гласуването, особено вота за президент, като залог за човек, когото харесват, вместо да подкрепят кандидата и партията, които е по-вероятно да прокарат политиките, от които се нуждаят.

И има твърде много хора, които смятат, че трябва да се откаже гласуване на по-предпочитан кандидат като наказание за това, че не са изпълнили всяко едно нещо от списъците им с желания - че изборът да не гласуват изобщо е разумен акт на политически протест, а не отказ от контрол към другите. Въздържанието не дава сила; то кастрира.

Ако искате една демокрация да процъфтява, идеята, че гласуването е избор, сама по себе си е илюзия. Гласуването е за оцеляване, а оцеляването не е избор. Това е наложително. Това е инстинкт.

Това е инструмент, който човек използва за самоусъвършенстване и самосъхранение. Това е инструмент, който използвате, за да намалите шансовете за нараняване и да увеличите шансовете за подобрение. Наивно е да се използва само за обозначаване на характера на индивида; да не казвам, че характерът не се брои.

Гласуването не е просто израз на вашия мироглед, но и проява на вашето настояване за безопасност и сигурност.

И на всичкото отгоре, както представителят на Демократическата партия Ро Хана от Калифорния сподели през уикенда, коалицията на (Барак) Обама, на която Байдън ще разчита през 2024 г., е „подложена на голям стрес“ по въпроса за войната Израел-Хамас и тази коалиция може да се коригира чрез „външна политика, която се корени в признаването на човешките права“, което включва „приемане на призивите за прекратяване на огъня и край на насилието“.

Във вторник Байдън предупреди, че Израел рискува да загуби международна подкрепа поради „ безразборните бомбардировки “, но той все още не е одобрил идеята за прекратяване на огъня.

На фона на републиканците, които предвещават авторитаризъм, американската демокрация вече виси на косъм.