Непопулярността на Байдъномиката е урок за лейбъристите

Тъй като Лейбъристката партия изглежда все по-вероятно да формира следващото правителство на Обединеното кралство, би било добре тя да обърне внимание на успехите на инвестиционната програма на администрацията на Байдън в Америка, но и на предупредителните ѝ послания, пише за Financial Times Клеър Ейнсли, директор в Института за прогресивни политики.

Несъмнено амбициозна, програмата може с основание да твърди, че е допринесла за относително силните растеж и заетост в САЩ - оттук и желанието на лидера на лейбъристите сър Киър Стармър да изложи икономически план, който следва нейното развитие. Заплатите в Америка растат и инфлацията намалява. При по-малко от година до изборите администрацията на САЩ би трябвало да има повод за оптимизъм.

Но рейтингът на президента Джо Байдън е ужасен, като последните проучвания го поставят зад бившия президент Доналд Тръмп в ключови щати (Джорджия и Мичиган например – бел. прев.), които ще определят изхода от изборите. Има силни брожения кандидатът на демократите да бъде фигурата от „следващото поколение“. Проблемите на партията обаче не започват и не свършват с оценката за Байдън. Икономическата ѝ политика – силно прокламирана от лявоцентристите по света, не само в Обединеното кралство – просто не достига до избирателите, от които демократите се нуждаят. Поне не още.

Въпреки резултатите на повърхността, по-малко от една трета от гласоподавателите в САЩ казват, че икономиката е в добро състояние. На въпрос кой президент през последните 30 години е направил най-много за работещите семейства, само 12 процента от избирателите от работническата класа, анкетирани от YouGov за Института за прогресивни политики, посочват Байдън; 44 процента избират Доналд Тръмп - доста голяма преднина пред останалите, включително Бил Клинтън, Барак Обама и Джордж Буш-младши.

Републиканците изпреварват демократите по отношение на това коя партия има доверие да управлява растяща икономика и да държи държавния дълг и дефицитите под контрол. Така че стратезите на Демократическата партия, които се надяват, че макроикономическите резултати ще достигнат до избирателите преди следващите избори, поемат голям риск.

Лейбъристите отдавна търсят вдъхновение отвъд Атлантика, като сегашното им поколение не прави изключение. Имаше явни препратки към политиката на Байдън в изявленията на Стармър и Рейчъл Рийвс (финансовият министър в сянка), а Лейбъристката партия има своя собствена програма за инвестиции в инфраструктура, макар и в опозиция. Тя вече е атакувана от министъра на финансите Джеръми Хънт. (Той отхвърля политиките в стил Байдън като „някаква изкривяваща глобална надпревара за субсидии“.) Фронтовите линии се очертават и лейбъристите трябва да се въоръжат.

И така, защо американците не са по-благосклонно настроени към икономически подход, който изглежда, на пръв поглед, доставя благата?

Отделните компоненти на политиките на администрацията на Байдън всъщност са доста популярни сред избирателите, които подкрепят Закона за намаляване на инфлацията (IRA) с 46 процента в сравнение с 32 процента, които му се противопоставят. Определено тези политики са по-популярни от абстрактната щампа „Байдъномика“, която не носи положителни асоциации за население, страдащо от по-високите цени, и е кръстена на президент, който се свързва с трудни времена.

Но избирателите от работническата класа по-специално са скептични, че те ще бъдат тези, които ще се възползват от инвестициите на Белия дом, след като не се ползват от избора на Байдън да отпише 127 милиарда долара студентски дълг. Проучването показва, че те всъщност смятат, че разходите за стимулиране са допринесли за прегряването на икономиката.

Гласоподавателите в САЩ имат ясно предпочитание правителствените политики да намаляват растящите цени, да поевтиняват насъщните стоки и да осигуряват достъпни програми за обучение с цел повишаване на уменията и доходите.

Домакинствата навсякъде изпитват затруднения и искат да знаят, че правителството застава на тяхна страна чрез прагматични решения. Те се съмняват, че повече търговски войни ще донесат по-голям икономически просперитет, подкрепяйки по-силни търговски отношения със съюзниците и по-голяма устойчивост на вътрешните вериги за доставки.

Няма причина икономическият дневен ред на Тръмп да надделее, ако демократите успеят да превърнат положителните макроикономически данни в пари в джобовете на хората и да отправят посланието, че това носи надежда за по-светло бъдеще.

По подобен начин лейбъристите във Великобритания не трябва да странят от активната държава, която насочва икономиката към по-голям просперитет. Инвестициите на САЩ са добри за работниците и бизнеса в Америка, точно както ще бъде и в Обединеното кралство, ако се инвестира правилно. Но урокът е, че големите планове не са заместител на политиките, които носят преки ползи за ежедневните финанси на хората. Само тогава британският електорат ще почувства, че ще бъде по-добре, ако гласува за промяна, завършва Ейнсли.