И победителят от войната на Путин срещу Украйна е … Азербайджан

Нахлуването на Русия в Украйна не се разви по начина, по който президентът Владимир Путин се надяваше, но се оказва, че от това невъобразима полза извлича неговия колега авторитарен лидер в съседен Азербайджан. Президентът Илхам Алиев никога не е бил толкова политически подсигурен, колкото е днес, пише в коментар за Bloomberg Марк Чемпиън.

За съжаление, този успех е само добавка към доказателствата, ако са необходими повече, че когато диктаторите се чувстват силни, те са склонни да използват ситуацията за репресии, а не за политически и икономически реформи.

Алиев спечели много от руската инвазия на множество фронтове. През юли миналата година той подписа споразумение с Европейския съюз (ЕС) за удвояване на износа на природен газ за блока, който по това търсеше трескаво нови енергийни източници, за да запълни празнината, оставена от оттеглянето на Москва. Трябва да се изгради нова инфраструктура, за да стане това възможно, но увеличените продажби и ръста на цените повишиха приходите от петролния и газовия сектор на бившата съветска нация от 19,5 млрд. долара през 2021 г. до 35 млрд. долара през 2022 г. Тези изкопаеми горива представляват повече от 92% от износа на Азербайджан и над половината от държавния бюджет.

Една разсеяна Русия, традиционният доставчик на сигурност за големия съперник на Азербайджан - Армения, също даде на Алиев пространството да превземе контролирания от етнически арменци анклав Нагорни Карабах, слагайки край на 30-годишната война и съпътстващото я унижение с тази кратка и славна военна победа, каквато Путин търсеше в Украйна.

Триумфиращият Алиев свика предсрочни избори за следващата година, за да се възползва от патриотичната еуфория, подготвяйки сцената за третото си десетилетие на власт.

Сега, изглежда, всички имат нужда от Алиев. ЕС не само иска неговата енергия, но също така е наясно, че Азербайджан контролира единствения жизнеспособен маршрут за блока за достъп до ресурсите и енергийните пазари на Централна Азия, които не пресичат Русия или Иран – две страни, на които ЕС наложи санкции.

По подобен начин САЩ отчитат нарастване на геополитическата стойност на Азербайджан, докато се влошават отношенията на Вашингтон с Москва и Техеран въпреки опасенията относно етническото прочистване на Карабах.

Някога Москва партийно подкрепяше Армения, но тези отношения бяха пренебрегнати. Путин се нуждае от сътрудничеството на Азербайджан, тъй като европейските санкции го принуждават да измести търговските и енергийните маршрути на изток.

Иран, от години нестабилен съсед, който е политически близък до Армения, също ухажва Баку. През октомври Техеран предложи да бъде домакин на транзитен коридор, който да свързва Азербайджан с Нахичеван, провинция, която е отделена от останалата част на страната от територията на Армения. Засилващото се сътрудничество стана по-важно за Иран, след като той се договори с Москва по-рано през май изграждането на скъпа железопътна връзка през Азербайджан, част от така наречения транспортен коридор Север-Юг от Русия, тъй като Кремъл търси нови неевропейски пазари.

От тази вече висока база нещата за Алиев сами се нареждат. Азербайджан току-що спечели правото да бъде домакин на следващата конференция на ООН за климата, COP-29. Препятствията пред кандидатурата му изчезнаха, въпреки че лошото досие на Азербайджан в областта на човешките права и статута ѝ на още един домакин, произвеждащ изкопаеми горива, може да изглеждат като недостатъци. Протоколът изисква срещата на върха за климата да се проведе в страна от Източна Европа, като изборът се сви драстично веднага щом Путин даде да се разбере, че ще наложи вето на всяка кандидатура на правителство, което подкрепя военните усилия на Украйна. Само Армения, Азербайджан и България останаха в надпреварата. Армения отпадна на 7 декември, като част от сделката, в която страната се споразумя с Азербайджан за размяна на пленници. Ден по-късно се отказа и България, потенциален бенефициент от новите транзитни газови потоци Азербайджан-Европа.

Целият този успех и увереност трябва да създадат възможност на Алиев да разхлаби контрола върху общество, което е подложено на нарастващи репресии, откакто баща му Хейдар Алиев, шеф на КГБ от комунистическата епоха и партиен лидер на Азербайджан, печели президентските избори през 1993 г.

Последният доклад на Freedom House класифицира 10-милионната кавказка нация като „консолидирана автокрация“ и клептокрация. Вместо да обърне тази тенденция, правителството на Алиев въведе закон миналата година, изискващ медиите да се регистрират, и незабавно отказа да лицензира онези, които не се удобни. Списъкът на политическите затворници, поддържан от две азербайджански организации с нестопанска цел - Институтът за мир и демокрация и Центърът за наблюдение на политическите затворници - наброява 254 към 1 декември – увеличение с 19 души от октомври, включително журналисти, разследващи корупция в режима.

Комбинацията от успехите а на Алиев и гнева му срещу критиките, особено от страна на САЩ, за етническото прочистване в Нагорни Карабах прави трудно да си представим неговото огъване пред международния натиск в момента. И все пак неговата сила в крайна сметка се крие в стойността на Азербайджан за европейските енергийни пазари; страната му няма интерес да бъде оставена сама да се справя с много по-големите си руски и ирански съседи в дългосрочен план, особено ако Путин се справи с Украйна. И Алиев е наясно, че трябва да откачи икономиката от прекомерната ѝ зависимост от енергията, за да повиши жизнения стандарт и дългосрочните перспективи за растеж.

Най-бързият начин за постигане на последната цел е да се осигури помощ и инвестиции от Европа. Успехът ще изисква значителна реформа, за да се разруши това, което Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) нарече „монополистични интереси на Азербайджан“, но също така е нужно повече, за да се осигури позицията на Алиев, от това да се изпратят в затвора неговите критици.

Какво може да следва? Вероятно истински, честни избори? Това трябва да се предложи на Алиев.