Изолацията от ЕС и руският натиск заплашват мира в Западните Балкани

През ноември Милорад Додик, подкрепяният от Русия лидер на сръбското население в Босна и Херцеговина, се появи по местна телевизия и обяви плановете си да стане първият президент на отцепилата се босненска сръбска държава.

Декларацията, която събуди спомените за бруталното етническо прочистване в региона преди близо три десетилетия, дойде само месец след като Европейската комисия (ЕК) отказа да препоръча преговори за присъединяване на Босна и Херцеговина към Европейския съюз (ЕС), пише Bloomberg.

Страната се счита за най-горещата точка на възпламеняване в Европа след Украйна и решението на Комисията е подарък за политически актьори като Русия, които искат да провокират нестабилност.

Босна и Херцеговина – страна с население от 3,3 млн. души, е физически разделена между босненски сърби, от една страна, и мюсюлмани и етнически хървати, от друга. Страната кандидатства за членство в ЕС през 2016 г. и получи статут на кандидат миналата година. Нейната мечта за европейска интеграция, която я държи заедно въпреки продължаващото напрежение, в най-добрия случай изглежда далечна.

Тъй като блокът се стреми да ускори своя дълго застоял процес на разширяване, за да предотврати попадането на съседите си под влиянието на държави, които не споделят ценностите на ЕС, лидерите на блока се събират на заседание в периода 13-15 декември, за да обсъдят дали да започнат преговори за членство с Украйна и Молдова.

Дори да получат зелена светлина от държавите членки, пътят към членството е дълъг и сложен. Хърватия беше последната страна, която се присъедини, и ѝ отне 10 години, преди да бъде официално приета през 2013 г.

Дискусиите допринасят за усещането, че определени страни получават преференциално третиране, когато става въпрос за присъединяване към ЕС, докато Западните Балкани са пренебрегнати. Това е силна карта в ръцете на Додик, наложена от мирното споразумение от 1995 г., за да се застъпи за отцепването на територията на босненските сърби.

Дейтънското мирно споразумение сложи край на продължилата четири години война, която погуби над 100 хил. живота, но и замрази демографското разделение на страната. Сърбите, които като руснаците са мнозинство православни християни, получиха територия по западната и източната граница, известна като Република Сръбска, а федерация от мюсюлмани и хървати получи приблизително равно количество територия на югозапад.

Двете части на Босна и Херцеговина са хлабаво обединени от слабо централно правителство и ротационно президентство.

Тъй като всички конституционни промени изискват консенсус, това устройство позволява на всеки от етническите лидери да държи процеса на присъединяване на Босна и Херцеговина към ЕС. Според Кристиан Шмид, висш международен служител в Босна и Херцеговина, Додик е отказал да приложи реформите, необходими за придвижване на кандидатурата, освен ако собствените му искания не бъдат изпълнени. Сред тях е частичното разпускане на Конституционния съд на страната.

През последните месеци лидерът на босненските сърби също критикува ЕС и изрази интерес към развиване на по-близки отношения с Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Структурата, която породи тази ситуация, според Центъра за изследвания в Югоизточна Европа в Университета в Грац, е една от причините, поради които Босна се смята за най-крехката, най-безнадеждна страна на Западните Балкани. „Никой днес не би включил конституция в мирно споразумение или би създал такава твърда етническа усмирителна риза за една страна. Това донесе мир, но даде сили на хора като Додик“, коментира Флориан Бийбер от Центъра.

Плъзгането на Босна и Херцеговина към изолация се развива на фона на разочарованието от ЕС в Западните Балкани и усилията на Русия, явни и прикрити, да увеличи влиянието си в региона. Четири други държави – Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Албания, са на различни етапи от процеса на присъединяване към ЕС, а Косово търси статут на кандидат.

Закъснението на процеса и европейската амбивалентност принудиха много хора да действат. Докато нещата се протакаха, руският президент Владимир Путин например активно подкрепяше регионалните политически партии и лидери, смятани за приятелски настроени към Русия.

Приятелските отношения на Додик с Путин, когото той често посещава в Москва, донесоха дивиденти и на двамата. В Баня Лука, столицата на сръбската територия, Русия помага за финансирането на строителството на руско-сръбски храм и културен център. През май Додик отбеляза, че „Путин знае, че трябва да благодари на Република Сръбска за провала на Босна да приложи санкции срещу Русия“.

Освен това, въпреки че държавите от ЕС са най-големите инвеститори в Босна и Сърбия, проучване през ноември на Министерството за европейска интеграция на Република Сръбска показа, че подкрепата за присъединяване към блока е спаднала до 38%.

Докато вълнението около ЕС избледнява, други играчи също засилват своите кампании за влияние. В части от Босна, където мюсюлманите съставляват около 70% от населението, Саудитска Арабия и Турция оставят своя отпечатък. Саудитците построиха голям културен център и джамия на крал Фахд, а броят на „сухите“ ресторанти и хотели, практически несъществуващи преди войната, непрекъснато се увеличава.

Междувременно лидерите на ЕС реагират със загриженост. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс каза в интервю за Bloomberg, че провалът да се доближат Западните Балкани до блока е увеличил влиянието на Русия в региона. Това, според него, прави ЕС по-уязвим. През ноември австрийският външен министър Александер Шаленберг каза, че Босна трябва да бъде третирана наравно с Украйна, която напредва в процеса на присъединяване.

Други съседни държави може скоро да се изправят пред подобни предизвикателства. В края на октомври председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети Черна гора и я похвали като нацията от Западните Балкани, която е най-напред по пътя към присъединяване към ЕС. Само няколко часа по-рано депутатите в столицата Подгорица одобриха правителство, чийто проевропейски премиер Милойко Спаич формира коалиция с евроскептични партии, които подкрепят по-силни връзки със Сърбия и Русия.

Сърбия, верният съюзник на Русия и най-голямата страна в региона, също води преговори с блока от 2014 г. насам, без напредък. Дългогодишният лидер Александър Вучич, съюзник на Додик, продължава да ухажва ЕС като инвеститор, въпреки че поддържа близки връзки с Русия и отказва да наложи санкции на Кремъл. Подкрепата сред сръбските граждани за членство в ЕС сега е под 50%, според правителствено проучване, проведено през януари.

В неотдавнашна панелна дискусия в Белград вицепремиерът на Сърбия Ивица Дачич изтъкна определените като „празни“ обещания на ЕС, без да отбелязва, че Сърбия не е пристъпила към ключовото искане на Брюксел - нормализиране на връзките с Косово. „През последните 20 години чухме множество съобщения за значението на Западните Балкани в политическия дневен ред на ЕС“, каза той. „Обещанията, дадени отдавна, отдавна са избледнели. Европейският съюз присъства в нашия регион, но смятаме, че е крайно време той да съживи своята политика на разширяване и да утвърди нашите усилия за реформи“, коментира Дачич.

За да се промени посоката в Босна и да се стабилизира регионът, според дипломат от ЕС, запознат със ситуацията, страната трябва да бъде „необратимо“ поставена на пътя към ЕС възможно най-скоро. Ще са необходими трудни решения от всички страни, за да се излезе от задънената улица, създадена от Дейтънското споразумение.

Пропастта в Босна и Херцеговина междувременно се разширява. В Яйце, малко градче в западната част на мюсюлманско-хърватската федерация, което някога беше място на ожесточени битки между босненските сръбски войски и мюсюлманските и хърватски сили, президентът на градския съвет Йосип Топич се тревожи, че краят на европейската мечта може да постави край и на крехкия мир в страната му. „Босна не може да функционира без всичките си три нации и това включва Република Сръбска“, посочва той.

На малко повече от час път с кола в Баня Лука обаче тази гледна точка губи сила. „Ако не беше достатъчно добър за Обединеното кралство, защо трябва да е достатъчно добър за нас?“, пита Желко Пиляк, 24-годишен студент по икономика в Баня Лука, като визира Brexit. „Европейските ценности не са нашите ценности. Чувстваме се по-близко до Русия“, допълва той.