Възстановяването на Газа ще изисква дългосрочна визия

Израел и „Хамас“ са кръвни врагове. Но те също така са съгласни за някои неща. Нито правителството на Израел, нито „Хамас“ имат реален интерес от „решение с две държави“ на израелско-палестинския конфликт. И нито една от страните не иска да спре боевете в Ивицата Газа – дори когато територията е вече опустошена.

Но в даден момент войната ще спре и светът ще се изправи пред редица спешни въпроси, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Рахман. Кой ще възстанови Ивицата, кой ще я управлява, как ще бъде снабдявана?

Дори администрацията на Байдън настоява, че Израел не може да окупира отново Газа. Но отношенията между Израел и ООН по същество се разпаднаха. А и разбираемо ООН би била предпазлива от разширяване на отговорностите си в Газа, като се има предвид, че повече от сто нейни служители бяха убити при израелския ответен удар.

Поради липса на по-добра алтернатива САЩ работят по планове да върнат Палестинската власт, номинално отговаряща за части от окупирания Западен бряг, обратно в Газа. Но тя е смятана за слаба и корумпирана организация с малко доверие. (Това е друго нещо, за което Израел и „Хамас“ са на едно мнение.)

Що се отнася до парите, чух висши служители на ЕС да казват недвусмислено, че Европа няма да плати за възстановяването на Газа, споделя авторът. (Исканите от Украйна суми вече са умопомрачителни). Конгресът на САЩ изглежда се обръща срещу всички форми на чуждестранна помощ. Хората говорят повърхностно как саудитците и другите араби от Персийския залив ще поемат сметката. Но дали наистина ще направят това без никакви ясни политически структури, които да получат финансирането?

Така че може да няма начин да се справим с последиците в Газа без споразумение, поне на хартия, за дългосрочно политическо решение.

Саудитците, подобно на американците и ЕС, отдавна се застъпват за решение с две държави в контекста на нормализирането на отношенията между Израел и арабския свят.

Но сега дори на привържениците на това решение им е неловко да го заявят гласно. Това е разбираемо. Тази идея е лансирана многократно в продължение на повече от 30 години, но не успява да пусне корени.

Условията за споразумение за две държави са в повечето отношения далеч по-лоши от тези през 1991 г., когато мирната конференция в Мадрид постави твърдо идеята в международния дневен ред. Тогава имаше по-малко от 100 000 израелски заселници на окупирания Западен бряг. Днес те са около 500 000.

През 90-те години имаше процъфтяващи движения за мир както в Израел, така и сред палестинците. Но това беше преди разширяването на израелските поселения в окупирания Западен бряг, двете палестински интифади, изблика на тероризъм в Израел, възхода на „Хамас“ в Газа и многократните израелски атаки срещу ивицата.

Мирните крила както в Палестина, така и в Израел вече бяха маргинализирани преди атаката на „Хамас“ срещу Израел. Сега, както съобщава Андрю Инглънд от FT, дори някои израелци, участващи в междуобщностния диалог, отново започват да говорят за „заличаване на Газа“. Ако израелците се чувстват така след атаките от 7 октомври, защо палестинците да се чувстват по различен начин спрямо Израел след повече от 17 хил. жертви в Газа?

Мрачната истина е, че някои от най-лошите подозрения, които двете страни имат една спрямо друга, са верни. „Хамас“ многократно е заявявала, че иска да унищожи Израел и да избие още израелци. На ключови позиции в израелското правителство има крайнодесни екстремисти, които открито мечтаят да прогонят палестинците от окупирания Западен бряг и Газа.

След 7 октомври правителството на Нетаняху не е представило никаква нова дългосрочна визия за израелско-палестинския въпрос. Това може да се дължи на факта, че Израел е толкова фокусиран върху целта си да унищожи „Хамас“, че не може да мисли в дългосрочен план. Или на това, че планът на правителството включва изтласкване на жителите на Газа в Египет, което е идея, която както администрацията на Байдън, така и самият Египет многократно отхвърляха.

Нетаняху - подобно на своя понякога приятел Владимир Путин (двамата мъже имаха дълъг разговор наскоро) - може би се надява, че ще се отворят нови възможности, ако и когато Доналд Тръмп се завърне в Белия дом. Но има пречка за тази стратегия - Тръмп и неговият зет Джаред Къшнър са пламенни поддръжници на Израел. Но те също така отдават голямо значение на отношенията си със саудитците. През 2017 г. първото пътуване на Тръмп като президент беше до Рияд.

Някои хора около престолонаследника принц Мохамед бин Салман, де факто саудитският владетел, са поразително безчувствени към палестинската кауза. Истинският им фокус си остава модернизацията на Саудитска Арабия. Нормализирането на отношенията с технологичната сила Израел може да допринесе за тяхната цел (както и да принуди американците да дадат гаранции за сигурност на Рияд). Но саудитците знаят, че сега не могат да търсят нормализиране, ако изглежда, че в името на него предават палестинците.

Така че, ако Саудитска Арабия наистина се включи в усилията за възстановяване на Газа, тя със сигурност ще поиска по-съществени ангажименти на Израел към бъдеща палестинска държава в замяна.

Има много причини да се съмняваме дали Израел някога ще изпълни подобно обещание. Но хората в Газа не могат просто да бъдат оставени да живеят сред руините на домовете си. Дори изпращането на краткосрочна помощ за тях все така изисква дългосрочна визия за Палестина. Ако някой има по-добра идея от тази за две държави за два народа, моментът да я изложи е сега, завършва Ракмън.