Великобритания отчаяно се нуждае от стратегия за растеж

Обединеното кралство „крета“. Това беше темата на една отлична скорошна книга от Дънкан Уелдън. Това обаче вече не е достатъчно, както посочва и докладът „Да излезем от стагнацията“ на Resolution Foundation и Лондонското училище по икономика, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Великобритания страда от токсична комбинация от застой в производителността и високо неравенство. Това означава, че „средностатистическите домакинства са с 9% по-бедни от френските, а семействата с ниски доходи - с 27%”. Не е изненадващо, че 6 от 10 британци „мислят, че страната се движи в грешна посока“.

И така, как може тя да тръгне в правилната? Шокиращо неанглийският отговор, който докладът предлага, е, че страната се нуждае от икономическа стратегия. Би било погрешно да се каже, че Великобритания никога преди не е имала такава: имаше я в световните войни, при премиера Атли, и отново при Тачър. Но стратегията, която Уелдън препоръчва, би била нова. Тя не трябва да се прилага под сянката на световна война или по време на последиците от нея. Нито, както беше тази на Тачър, трябва да се фокусира върху свиването на икономическата роля на държавата. Въпросната стратегия изисква активна държава в мирно време. Това би било най-малкото новост.

Аргументът за нова икономическа стратегия не е само лошото икономическо представяне след финансовата криза от 2007-2008 г. Той включва и факта, че икономиката преди кризата беше, поне отчасти, неустойчив балон. Също и това, че страната е изправена пред толкова много предизвикателства отвъд бавния растеж и голямото неравенство. Те включват приспособяване към Brexit, финансиране и осъществяване на зеления преход, намаляване на регионалното неравенство, повече разходи за отбрана и управление на натиска от застаряването.

Широко разпространено е мнението, че икономическата промяна се ускорява. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Преразпределението на работна ръка между секторите е на най-ниското си ниво от над 90 години. Обединеното кралство се нуждае от по-бърза промяна. Досега много внимание беше насочено към повишаване на производителността на посредствените фирми. Вместо това трябва да се разширяват секторите и фирмите с висока производителност, като по този начин изсмучат труда, земята и капитала от тези, в които в момента те се пилеят.

„Никой не го приветства, но Обединеното кралство е вторият по големина износител на услуги в света“, се казва в доклада. Там надлежно се твърди, че интензивните на умения сектори на услугите, в които Обединеното кралство има сравнително предимство, трябва да бъдат приоритет. Те включват износ на интелектуална собственост и културни, бизнес и финансови услуги. Обединеното кралство има предимство и в сложните промишлени производства, като например космическата индустрия. Страната, накратко, трябва да гради върху това, в което вече е добра, а не да мечтае да стане нова държава.

Дотук изглежда разумно. Но този приоритет изглежда идеален най-вече за квалифицирани професионалисти, работещи предимно в Лондон. Какво би означавало той за по-малко квалифицираните и тези, които живеят другаде? Един отговор би бил, че тези хора и места ще предоставят нетъргуеми услуги на тези, които предоставят глобално търгуемите услуги. Но това не би било достатъчно. И така, докладът също така препоръчва огромни публични и частни инвестиции в Бирмингам и Манчестър, за да се преодолее голяма част от разликата в производителността им спрямо Лондон, като се увеличи бизнес капиталът им с 15 до 20%, а населението им - с по над 160 хил. висшисти.

Междувременно ползите ще бъдат разпространени сред по-широкото население чрез подобряване на работните места и предлагане на по-активна социална мрежа. Първото ще включва повишаване на минималните заплати, налагане на трудовите стандарти, насърчаване на синдикатите и по този начин изтласкване на нископроизводителните предприятия. Подкрепата за временна безработица и придобиване на умения ще бъде по-щедра, за да се насърчат работниците да поемат риска от преминаване към по-добра работа. Тук моделът е датската „гъвкава сигурност“, при която държавата подкрепя работниците, а не съществуващите работни места.

Решаващ елемент ще бъдат по-високите публични и частни инвестиции, като последните се финансират отчасти от по-високи пенсионни вноски. Тази инвестиция също така трябва да бъде в умения, особено на ниво под диплома. Подкрепа на всичко това ще трябва да бъде значителната либерализация на рестриктивния режим на планиране в Обединеното кралство, както и данъчна реформа, включително и данъци върху собствеността и богатството.

Приветствам стратегическата визия, пише авторът. Това е толкова желана промяна спрямо обичайните тесни дебати. Също толкова добре дошло е признаването, че нещата не могат да продължават така. И все пак това повдига два големи въпроса.

Първият е дали има достатъчна стратегия за растеж и изравняване на регионите. Тя трябваше да се съсредоточи повече върху растежа на нови и иновативни предприятия. Освен това трябваше да даде по-ясна представа за това как насърчаването на високоплатени услуги ще генерира доходи в цялата страна. Вместо това определено може да се стигне до концентриране на повече население и богатство в Лондон и Югоизтока.

Вторият въпрос е дали в Обединеното кралство може да се приложи някаква стратегия, която да се разгърне в поне два парламента. В доклада правилно се отбелязва, че Германия излезе с изключително успешен стратегически отговор на националната извънредна ситуация с обединението. Разликата не е, че Обединеното кралство не прави подобни неща. Това не е съвсем правилно предвид военновременните мобилизации. Разликата е по-скоро, че Обединеното кралство е свикнало да управлява стагнацията. Дано това не е вярно. Но когато погледнем британската политика, се опасявам, че съм прав. Дебатите са твърде плахи. Въпреки това Resolution Foundation заслужава признание за това, че се опитва да убеди страната и нейните политици да излязат навреме от врялата тенджера, завършва Уулф.