"Не искам да бъда венецуелка": Гвианският регион Есекибо пред заплахата за анексиране

Дариана Уилямс, студентка и продавачка от Бартика, малък град на западния бряг на река Есекибо в Гвиана, рядко се замисля за факта, че венецуелските деца биват учени, че регионът ѝ е част от тяхната страна.

Но ако Каракас изпълни скорошната си заплаха да наложи резултата от разединителния референдум, Бартика и територията, която формира 60% от Гвиана, може да бъде анексирана от съседната страна, а Уилямс да се превърне във венецуелски гражданин.

„Очевидно съм изплашена, не искам да бъда във война и не искам да бъда венецуелка“, казва 22-годишната Уилямс. „Не мога да повярвам, че това се случва“, допълва тя.

Дълго тлеещият граничен спор на Гвиана с Венецуела се превърна в международна криза, когато последната проведе референдум на 3 декември. Гласоподавателите гласуваха в подкрепа на пет въпроса, включително дали вярват, че „Гвиана Есекиба“ трябва да стане щат към Венецеула. Този въпрос събра подкрепа от 95%, макар че твърдението на правителството, че са гласували над 10 млн. души, е широко оспорвано.

В богатия на суровини регион Есекибо в Гвиана заплахата за анексиране от Венецуела, където разпадащата се икономика и засилените политически репресии под управлението на революционния социалистически президент Николас Мадуро накараха 7 млн. души да напуснат страната от 2015 г. насам, предизвиква както страх, така и националистически настроения.

По табели и стикери по колите е написано на гвиански креолски език „Есекибо принадлежи на нас“, докато флаговете на страната се веят по улиците.

На претъпкани лодки, които се движат нагоре и надолу по реката, пътниците обсъждат слухове за това дали Каракас ще нахлуе и какво може САЩ – основният партньор по сигурността на Гвиана – да направят в отговор. Силите за отбрана на Гвиана, със само 4070 активни войници и резерви, бледнеят в сравнение с въоръжените сили на Венецуела, наброяващи 351 хил. души.

„Ние сме малка страна“, казва Усини Хан, който често пътува до семеен дом нагоре по реката от Бартика, от столицата Джорджтаун. „Ако Мадуро реши, че иска Есекибо, какво можем да направим?“, пита се той.

Есекибо е дом на около 125 хил. души, посочва Министерство на външните работи на Гвиана. Това се равнява на около 15% от населението на страната от 800 хил. души. Много от тях живеят в малки селища от няколко дървени къщи на колове, разположени край брега, с гъсти гори, простиращи се отвъд. Английският, креолският и местните езици са широко разпространени, като испанският рядко се чува извън общностите на венецуелски бежанци.

Джунглите, хълмовете и мангровите гори в региона са богати на злато, диаманти и боксит, а огромни петролни залежи се намират под океанското дъно край бреговете на Гвиана, открити от американската петролна група ExxonMobil през 2015 г.

Производството започна през 2019 г., а потоците суров петрол от блока Stabroek, съдържащ най-малко 11 млрд. барела петролен еквивалент, променят изцяло Гвиана. Преди няколко години тя беше една от най-бедните страни в Южна Америка. Според изчисления на МВФ брутният вътрешен продукт се е увеличил с 63% миналата година и се очаква да нарасне с още 38% през 2023 г.

Петролното богатство е движещ фактор зад референдума на Мадуро, казват анализатори, тъй като способността на Венецуела да се възползва от собствените си доказани резерви – най-големите в света – е все повече ограничена от корупцията, лошото управление и водените от САЩ санкции. Дни след вота Мадуро нареди на държавни компании да предоставят лицензи за проучване и производство в Есекибо, което накара президента на Гвиана Ирфаан Али да определи Венецуела като „държава извън закона“.

Очаква се двамата лидери да се срещнат в четвъртък в Сейнт Винсент и Гренадини, за да проведат диалог с посредничеството на Общността на латиноамериканските и карибските държави (Celac) и регионалните блокове на Карибската общност. От кабинета на Али казват, че той ще присъства, за да насърчи мира, но „сухопътната граница на Гвиана не подлежи на обсъждане“.

Спорът произтича още от международния арбитраж през 1899 г., който определя границите на тогавашната Британска Гвиана. През 1962 г., четири години преди Гвиана да постигне независимост от Великобритания, Венецуела казва, че не смята въпроса за уреден. Каракас твърди, че река Есекибо е негова естествена граница, тъй като е била под испанско управление.

През април Международният съд (МС) постанови, че има юрисдикцията да уреди случая, въпреки че окончателното решение би изляло след години. Референдумът на Мадуро включваше въпрос за незачитане на авторитета на МС по въпроса.

„Венецуела предявява претенции за място, което никога не е управлявала“, казва Карл Грийнидж, водещ адвокат на Гвиана в МС и бивш външен министър, пред Financial Times, като добавя, че Венецуела „вижда себе си като наследник на испанската монархия“. „Венецуела нарушава юрисдикцията на съда и поради тази причина не можем да зависим само от съда“, добавя Грийнидж.

Със засилването на страховете за първа междудържавна война в Южна Америка след конфликта за Фолклендските острови през 1982 г. миналия четвъртък САЩ обявиха съвместни военни полети с военновъздушните сили на Гвиана над територията ѝ.

Анализаторите смятат регионалните заплахи на Мадуро за опит за привличане на подкрепа преди изборите през втората половина на 2024 г. Той все още не е обявил кандидатурата си, но номинацията му се очаква въпреки ниските рейтинги на одобрение на фона на хуманитарната и икономическа криза в страната. Инфлацията, за кратко укротена от облекчаването на валутния контрол, възлиза на 182% за годината до края на ноември, показват данни на централната банка.

В стремежа си за „свободен и честен“ вот през следващата година през октомври САЩ смекчиха санкциите върху петролния, газовия и златния сектор и вторичните финансови пазари на Венецуела за шест месеца. Длъжностни лица във Вашингтон казват, че санкциите ще бъдат възстановени, ако политическите затворници не бъдат освободени и забраните срещу опозиционни кандидати не бъдат отменени.

Луис Висенте Леон, който ръководи базираната в Каракас изследователска компания Datanalisis, казва, че е малко вероятно да има инвазия, тъй като въоръжените сили, чиято вярност е централна за хватката на властта на Мадуро, едва ли ще позволят такъв рискован авантюризъм. „Но разбира се, когато си играете с огъня, можете да се изгорите“, добавя той.

Реториката на Мадуро вреди на търговията в Есекибо. В курортен хотел на кратко пътуване с моторна лодка нагоре по реката от Бартика броят на резервациите е наполовина по-нисък спрямо миналата година. Собственикът му Чуниал Бабуол отдава спада на граничната криза. „Притеснени сме и всеки ден е ново предизвикателство“, казва Бабуол. „Това е най-сериозната ситуация в Есекибо в живота ми“, допълва той.

Ингрид Мартинес, която бяга от икономическата криза във Венецуела преди девет години и работи в хотела, казва, че Мадуро влошава живота на около 29 хил. бежанци, които сега са изправени пред дискриминация и подозрение в Гвиана.

„Той не разбира, че наранява собствения си народ в чужбина“, казва тя. „Очевидно е, че Есекибо принадлежи на Гвиана, така е било от векове и нито един венецуелски президент не е успял да вземе региона, да не говорим за човек, който е причинил толкова нещастие на народа си“, допълва тя.

Не всички в Бартика се страхуват. Бриджит Тобин, 65-годишен охранител, казва, че Венецуела „е заплашвала да вземе Есекибо през целия ми живот и аз все още чакам“ да се случи. Пастор Орин Грифит вярва, че Мадуро няма да има друг избор, освен да уважи решението на МС.

Гвианските власти обаче не омаловажават възможността за венецуелско нахлуване. „Ние сме малка страна на прага на големи финансови възнаграждения, но ако Венецуела се опита да ни анексира, това ще ни върне 100 или повече години назад“, казва Кенет Уилямс, губернатор на провинция Куюни-Мазаруни, която включва Бартика. „Толкова е ужасно. Това е заплаха, която представлява пълното унищожение на Гвиана“, допълва Уилямс.