Парламентът прие на първо четене промените в Конституцията

Промените в Конституцията, внесени от управляващите, минаха на първо четене в Народното събрание. Освен съдебна реформа те предвиждат  ограничаване на президента при съставянето на служебно правителство, както и отпадане на забраната министри и депутати да нямат двойно гражданство, пише Dnes.bg.

Промените в основния закон подкрепиха депутатите от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната"-"Демократична България“ и ДПС, „против“ бяха от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“. Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.

Сред основните акценти в проекта е укрепване на независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС), реформа на Прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи. Предлага се Висшият съдебен съвет да остане административен и кадрови орган само за съдиите. Предвижда се и създаване на Прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.

В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Според проекта ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие - от председателя на ВАС.

Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор. В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от десет членове, от които шестима се избират от Народното събрание, двама - пряко от прокурорите, един - от следователите, и един - от главния прокурор като член по право. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.

Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.

Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначаване на служебно правителство.

Проектът предвижда президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател, да назначава служебно правителство, а за служебен премиер да се назначава или председателят на Народното събрание, или председателя тна Конституционния съд, или управителят на Българска народна банка.

Вносителите се отказаха от идеята да променят националния празник на България от 3 март на 24 май.

Дебатите по промените продължиха близо пет часа.

Против поправките се обявиха от опозицията БСП, ИТН и „Възраждане“.

"Говорите за тези промени в Конституцията като някаква панацея и България ще дръпне един възход, който не може да се спре след това", заяви Кристиан Вигенин от левицата. Той обвини управляващите, че нарушават промените още преди да са приети. "В началото казвате, че образованието, науката и културата са национални приоритети, ще гледаме бюджета в понеделник и как точно се вписват тези приоритетите там? Казвате, че регулаторите ще се независими, а тук се разиграха някакви циркове за тях и вече квотно сте си ги разпределили“, коментира той.

Според него текстът за служебното правителство е абсолютно неработещ и може да доведе до блокаж на държавата. "Това е общо взето казано „напънала се планината и родила мишка", обобщи Вигенин. 

"Една част от промените в съдебната власт за мен са изключително притеснителни, защото на практика водят до пълен политически контрол на прокуратурата", посочи още Вигенин. По думите му това е добре премислен ход, така че сегашните управляващи да си гарантират недосегаемост в следващите години за нещата, които са свършили.

"Това, което се случва днес, е фалшив дебат за „фейк“ Конституция. Повече от три часа ще отделим на текстове, които са мъртвородени и на второ четене няма да бъдат гласувани. Вносителите се отказват от смяната на националния празник - остава си 3 март. Отказват се от двойното гражданство на висшите държавни служители и от съдебната реформа", посочи лидерът на БСП Корнелия Нинова от парламентарната трибуна. Тя коментира, че смисъл от дебата щеше да има, ако някой от вносителите беше признал, че това не е истинският проект за промяна на Конституцията, а реалният предстои да бъде гласуван скоро.

Тя покани колегите си на среща във вторник от 11:00 ч. за разговор с политиците и експертите, написали сега действащата Конституция.

Маргарита Махаева от "Възраждане" заяви, че повечето от промените са напълно излишни, а някои от тях са зловредни и опасни за националната сигурност.

Между първо и второ гласуване на промените в Конституцията, в резултат на обществените обсъждания, ще бъдат нанесени редакции във внесените текстове, заяви председателят на Комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков по време на дебата в парламента, допълва БТА.

Той посочи, че предложението за смяна на националния празник няма да бъде подкрепено. Параграф 17 ще бъде оттеглен, да я приключим тази тема, добави Чолаков. Ще бъде преформатирана длъжностната характеристика на главния прокурор по такъв начин, че да отпадне надзорът за законност над всеки отделен прокурор, което беше големият проблем, заяви той. Ще му бъдат запазени методическите указания, той ще си остане ръководител на върховна прокуратура и представител на прокуратурата въобще – това е консенсусно предложение, включително на професионалните общности, добави Чолаков.

По отношение на индивидуалната конституционна жалба той каза, че ще бъде дадена възможност на всеки съд, по искане на страна или по своя преценка, да се отнася директно към Конституционния съд (КС). Чолаков отбеляза, че според експертите това е оптимумът за въвеждане на възможността всеки гражданин да може да стига до КС. 

По отношение на двете колегии Радомир Чолаков посочи, че ще бъде доизпълнено изменението на Конституцията от 2015 г., като професионалната квота в съдийския съвет ще бъде завишена спрямо политическата. По думите му дискусионен е въпросът по разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии, но това, за което има консенсус, е, че ще бъде запазен общ формат. Повече няма да бъде възможно прокурори да се намесват в кадрови решения по отношение на съда, отбеляза той. 

По отношение на двойното гражданство има "оглушително мълчание", това е, защото всички си дават сметка за какво става дума, коментира още председателят на конституционната комисия. Той посочи, че не могат да предприемат тази стъпка, ако не са си изяснили колко българи имат двойно гражданство. Чолаков каза, че ще направи предложение между първо и второ четене за редакция - по отношение възможността министри да бъдат с двойно гражданство със съгласието на Народното събрание. Той уточни, че това е решението в Търновската конституция.