Крайната десница в Европа печели не само заради позицията ѝ срещу имиграцията

Докато крайната десница се надига в Европа, център-дясното се опитва да я победи, като заема по-твърда позиция по отношение на миграцията. Но това би било грешка, базирана на неправилни уроци, извлечени от възхода на крайната десница, пише за Financial Times Катерине Де Врийс, професор от университета Бочони в Милано.

Имиграцията мотивира твърдо ядро от крайнодесни избиратели. Но важен двигател за сегашния успех на крайната десница е подкопаването на обществените услуги от страна на център-дясното чрез строги икономии. Опитите му за по-твърда реторика по отношение на миграцията няма да направят много, за да обърнат подема на крайната десница.

Добър пример е Нидерландия, където Партията на свободата на Хеерт Вилдерс спечели изборите през ноември. Един от най-разделителните политици в Европа, осъден за подстрекателската си антиислямска реторика и умишлено държан извън управлението от центристките партии, той може да стане министър-председател, след като дясноцентристите разбиха предишната коалиция заради имиграцията.

В навечерието на решаваща година за ЕС, в която след изборите за Европейски парламент ще бъде назначена нова Европейска комисия, политици и експерти се чудят какви поуки да си направят от шокове като вота в Нидерландия.

Манфред Вебер, ръководителят на дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), казва, че крайнодесните победи ще продължат докато европейските страни не ограничат съществено миграцията. „Хората искат решения. И затова броят на пристигащите трябва да намалее“, каза той пред FT.

Но свеждането на скорошните победи на крайната десница до имиграцията игнорира структурни проблеми в европейските общества, за които самият център-дясно играе важна роля - по-специално съкращенията на ключови услуги.

Един пренебрегван аспект на нидерландските избори илюстрира това. Голям победител в тях беше и новоучредената партия Нов обществен договор, която спечели 20 места в парламента. Нейният лидер Питер Омзигт осъди реториката на Вилдерс и нарече много от предложенията му противоконституционни. Общото между Омзигт и Вилдерс обаче е неумолимото съсредоточаване върху неуспеха на предишните правителства на Марк Рюте да защитят „сигурността на препитанието“.

По време на премиерството на Рюте политиките, които ограничиха социалните помощи и намалиха достъпа до обществени услуги, предизвикаха загриженост сред много части от холандското население за това какво получават в замяна на данъците, които плащат. В този контекст е важно да запомним, че противопоставянето на бюджетните съкращения е ключова тема на Вилдерс, наред с имиграцията. През 2012 г., например, той оттегли подкрепата си за първото правителство на Марк Рюте, коалиция на малцинството между либералната партия на Рюте и християндемократите, заради намаляване на публичните разходи.

Изследванията, включително моите собствени, пише авторката, сочат, че съкращенията на обществените услуги играят важна роля за обяснението на възхода на крайната десница. Загрижеността относно намаления достъп до публични услуги, като болнични грижи, държавно образование, обществен транспорт и жилища, кара хората да се съмняват в каква степен тяхното правителство се грижи за тях. Ерозирането на обществените услуги от своя страна може да подхрани опасенията за имиграцията поради страх от повече задръствания и пренаселеност.

Дясноцентристките партии имат интерес да отклоняват общественото внимание от собствените си политически провали - и изследванията показват, че изместването на вниманието от непопулярни икономически политики към социокултурни въпроси, които разпалват общественото мнение, като имиграцията, може да бъде ефективна краткосрочна изборна стратегия за управляващите партии, особено за дясноцентристите. Но в дългосрочен план тази стратегия укрепва крайната десница и дори може да доведе до крайнодесен ЕС.

По-добра стратегия би било да се разбере защо напоследък недоволните избиратели се насочват към крайнодесни партии. Европейските политици, които служат на континент, изправен пред перспективи за вял растеж, застаряващо общество и недостиг на работна ръка, трябва да потърсят причините за успеха на крайната десница отвъд имиграцията и да адресират по-дълбоки структурни проблеми, измъчващи европейските общества, завървша Де Врийс.