Световните кризи се развиват зле за САЩ

В колко международни конфликта може да се замеси една суперсила едновременно? В момента администрацията на Джо Байдън се бори с войните в Близкия изток и Европа, докато се подготвя за увеличение на напрежението между Китай и Тайван, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Всичко това се случва под заплашителната сянка на Доналд Тръмп. Възможното му завръщане в Белия дом поставя дълбоки въпроси за бъдещето на демокрацията в САЩ и ролята на страната в света.

Комбинацията от всички тези събития създава осезаемо усещане за напрежение и опасения в правителствените служби във Вашингтон. Не става дума само за големия брой кризи, с които се сблъсква администрацията на Байдън, но и за факта, че много от тях се развиват неблагоприятно – войните в Украйна и Близкия изток, например. И социологическите проучвания изглеждат зле за Байдън.

Външните кризи могат да стигнат пик доста бързо. „Следващите три месеца може да определят следващите няколко години“, така се изрази един високопоставен американски представител. Известен демократ се тревожи, че „към януари може да говорим за това как Джо Байдън е загубил Украйна“.

Новото финансиране за украинската армия и нейните граждански институции е заседнало в Конгреса. Администрацията на Байдън изглежда уверена, че парите за Киев в крайна сметка ще бъдат одобрени. Но ако финансовата помощ не бъде изпратена преди края на годината, Украйна може да усети ефектите на бойното поле в рамките на седмици.

Спорове в Брюксел пък блокират опитите да се договори нов пакет средства от ЕС за Украйна. Високопоставени американски военни предупреждават Конгреса, че ако финансирането за Киев бъде прекъснато и в резултат на това Путин постигне значителен напредък във войната, Русия може да заплаши балтийските държави до края на 2024 г.

Очаква се Русия да започне интензивни атаки срещу украинската инфраструктура с надеждата да парализира електроснабдяването и отоплението на страната през зимата. Москва опита същото миналата зима и се провали. Но руснаците сега имат много повече дронове и ракети, благодарение на Иран, Северна Корея и увеличеното вътрешно производство. Украинската противовъздушна отбрана на места изглежда изтъняла и може да бъде пробита.

Несигурността на ситуацията в Украйна получава по-малко внимание, отколкото би трябвало, заради Близкия изток. Администрацията на Байдън плаща висока политическа цена, у дома и в чужбина, за подкрепата си за Израел. Сега САЩ оказват публичен натиск върху Тел Авив да промени военната си тактика в Газа и да убива по-малко палестински цивилни.

Но опасенията на американците се простират далеч отвъд Газа. Администрацията на Байдън все още смята, че има сериозна опасност от регионална война, която ще въвлече САЩ. Атаките срещу кораби от хутите (подкрепяна от Иран милиция в Йемен) може да предизвикат инцидент, който да доведе до ескалация.

В Израел също има силни гласове, които твърдят, че след терористичните атаки от 7 октомври страната не може повече да толерира присъствието на „Хизбула“ (друга тежко въоръжена милиция, подкрепяна от Иран) на северната си граница. Но една война между Израел и „Хизбула“ може да бъде много по-интензивна от конфликта с „Хамас“.

Във Вашингтон има известно негодувание, че Израел настоява да взема свои собствени решения относно военните операции, като същевременно разчита на американската сила. „Израелците си играят с нашите пари“, както се изразява един американски служител. Но след 7 октомври има дълбоко нежелание да се окаже сериозен натиск върху Израел да промени курса.

Изпращането на американски самолетоносачи и системи за противоракетна отбрана в Близкия изток означава, че те не са достъпни за други проблемни точки. Това има последици не само за Украйна, но и за Източна Азия.

Сегашните очаквания във Вашингтон са, че президентските избори в Тайван на 13 януари ще бъдат спечелени от Лай Чин-те, който в Пекин е смятан за опасен сепаратист. Ако Китай отговори на негова победа със заплашителна демонстрация на военна сила, това лесно може да провокира нова криза.

Съществува предпазлив оптимизъм, че първоначалният отговор на Пекин на победа на Лай ще се съсредоточи върху икономическия и политическия натиск. Но в течение на годината Китай може да изведе военното сплашване на Тайван на ново ниво, особено ако САЩ изглеждат разконцентрирани и отслабени от събитията в Украйна и Близкия изток.

Фактът, че Китай ще следи отблизо ситуацията в Украйна и Газа, илюстрира свързаността на всички тези кризи. Западни представители смятат, че Русия, Китай, Иран и Северна Корея работят заедно много по-тясно от преди. Руснаците сега са зависими от китайската икономическа подкрепа и са почти неограничени във военното си сътрудничество със Северна Корея и Иран.

Тъй като до президентските избори в САЩ остава по-малко от година, всички тези международни кризи са част от американската политика. Тръмп ще се възползва от всяка възможност, за да обвини Байдън, че при него е настъпила ера на слабост и отстъпление, посочвайки Афганистан, Украйна, Газа и Тайванския пролив.

Едни хаотични и разделителни избори в САЩ – с Тръмп като централна фигура – ще допринесат силно за впечатлението за слабост и упадък на САЩ. Китай, Русия и Иран ще задават злорадо въпроса как Америка може да защитава демокрациите в чужбина, когато нейната собствена има толкова много проблеми. За съжаление, това е добър въпрос, завършва Ракмън.