Расмусен: ЕС трябва да застане твърдо зад Тайван на срещата в Пекин

Тази седмица (7-8 декември – бел. прев.) европейските лидери ще участват в Пекин на първата присъствена среща на високо равнище ЕС-Китай от четири години. Срещата идва в момент на геополитически хаос. Варварската инвазия на Русия в Украйна продължава. Войната между Израел и „Хамас“ може да прерасне в по-широк регионален конфликт. У дома си, и Европа, и Китай се борят с трудни икономически условия. Изправени пред такива предизвикателства, лидерите на ЕС може да се изкушат да поемат по лесния път в Пекин, избягвайки спорните теми и съсредоточавайки се върху икономическото сътрудничество. Това би било грешка, пише за Financial Times Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО.

Що се отнася до търговията, ЕС най-накрая се събуди за заплахата, която Китай представлява. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен превърна укрепването на икономическата сигурност на ЕС в отличителна черта на своя мандат. Тя призова ЕС да „елиминира рисковете“, свързани с Китай, като намали зависимостта от контролирани от Пекин критични суровини и диверсифицира веригите за доставки. При скорошно посещения в Китай еврокомисарите се оплакваха от липсата на реципрочен достъп до китайския пазар за европейските компании – което е допринесло за търговския дефицит на ЕС от над 400 милиарда евро миналата година.

Адресирането на нелоялните китайски търговски практики и прекомерната зависимост от Китай в критични сектори трябва да бъде в дневния ред на ЕС в Пекин. Същото обаче важи и за нарушенията на човешките права в Китай и военните провокации. В Хонконг китайските власти закриха свободните медии, сложиха край на съдебната независимост и потушиха всички форми на протести. В провинция Синдзян Китай извършва системни репресии срещу мюсюлманското население от уйгури, включително масово интерниране. Ако лидерите на ЕС не повдигнат тези въпроси пред президента Си Дзинпин, те ще предадат своите ценности, смята Расмусен.

Най-ключовото е, че лидерите на ЕС не могат да пренебрегнат военните провокации на Китай срещу Тайван. Китайският флот и военновъздушните сили засилиха ученията през последната година. Изтребители симулират атаки, докато китайски военни кораби показват на лидерите в Тайпе и Вашингтон как биха наложили морска блокада на острова. Си е ясен относно намерението си да присъедини Тайван с всички необходими средства, включително военно нападение.

Всеки опит на Китай да промени със сила статуквото в Тайван ще подкопае ценностите и стратегическите интереси на ЕС. През последните 30 години Тайван разцъфтя в жизнена плуралистична демокрация и една от най-напредналите икономики в света. Той се превърна в маяк на свободата в региона, в рязък контраст с все по-агресивния, автократичен Китай при управлението на Си Дзинпин. Тайванските граждани са категорични, че искат сами да решават бъдещето си, без натиск от Пекин. Лидерите на ЕС трябва да подкрепят това право.

Военната ескалация в Тайванския проток би причинила икономически хаос. Повече от 60 процента от световната морска търговия минава през Южнокитайско море. Избухването на значителен конфликт там би разтърсило целия свят. Изследователи от Rhodium Group изчислиха, че конфликт в Тайванския проток може да застраши икономическа дейност на стойност над 2 трилиона долара. Това би било повече от глобалните сътресения, причинени от войните в Близкия изток и Украйна, и дори от пандемията.

Ако Китай вземе контрол над острова, това ще нанесе сериозни щети на икономическите интереси на Европа. Тайван произвежда над 60 процента от полупроводниците в света и около 90 процента от най-модерните. Ако Пекин контролира това производство, той би имал ключова хватка върху световната икономика, поставяйки европейските правителства и фирми в неизгодна позиция. Визията на лидерите на ЕС за повече стратегическа автономия от Китай ще се разпадне.

Следователно предотвратяването на военна ескалация от страна на Китай в Тайванския пролив трябва да бъде приоритет за ЕС. САЩ осъзнават опасността. Конгресът засили военната подкрепа за Тайван и президентът Джо Байдън е категоричен, че американските военни ще защитят острова в случай на нападение. „Стратегическата неяснота“ бе заменена със стратегическа яснота. Не може да се каже същото за Европа, отбелязва авторът.

Някои лидери на ЕС, като министър-председателката на Литва Ингрида Шимоните или чешкия президент Петр Павел, заеха принципна позиция срещу китайските провокации и в подкрепа на демокрацията в Тайван. Други обаче не помагат особено. Френският президент Еманюел Макрон каза прословуто по адрес на Тайван, че Европа „не трябва да се въвлича в кризи, които не са наши“. Въпреки че по-късно той се опита да изясни твърдението си, посланието, чуто в Пекин, беше, че атака срещу Тайван ще бъде посрещната с разделен отговор от демократичния свят.

Тази седмица лидерите на ЕС трябва да кажат ясно и в един глас, че всеки опит на Китай да промени статуквото в Тайван със сила ще има огромна цена. Да бъдеш недвусмислен със Си относно Тайван може да доведе до некомфортни няколко дни на срещата в Пекин, но мълчанието ще струва много повече на Европа в дългосрочен план, завършва Расмусен.