Според 64% от интервюираните жители на София преките дебати са били много важни за избора им за кого да дадат гласа си за кмет на общината. Това обяви социологът Лидия Йорданова по време на днешното заседание на СЕМ, цитирана от БТА. Тя представи проучване от „Екзакта рисърч груп“ за медийните нагласи на аудиторията по време изборите на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г. Изследването е представително и е за пълнолетното население на Столичната община. За 51% от интервюираните дебатите влияят върху избора на районен кмет.
Данните сочат още, че медиите в по-голяма степен от немедийните канали обуславят решенията на хората за кого да гласуват. Близо две трети от анкетираните са заявили, че се доверяват на телевизиите, когато вземат решението си за кого да гласуват. Малко над 40% са посочили, че се доверяват на информация от интернет сайтове и медийни портали. 35% се доверяват на непосредствени лични впечатления от контакти с кандидатите, а 25% са казали, че се доверяват на впечатления на свои близки и познати. Под една четвърт се доверяват на информация от социалните мрежи, каза Лидия Йорданова.
„Интересът на столичани към информацията в медиите за междинни резултати от екзитполове преди края на изборния ден е значителен“, посочи тя. Допълни, че 67% от интервюираните са посочили, че имат сериозен интерес към подобни информации. 44% от респондентите в столицата са отговорили, че желаят медиите да могат да оповестяват данни от екзитполовете на социолозите преди края на изборния ден. Противници на подобна идея са 23%, каза още Йорданова.
По време на заседанието беше представен и докладът на Съвета за електронни медии (СЕМ) за наблюдението на предизборната кампания за избори на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г. Наблюдавани са общо 13 програми на БНТ и БНР, 13 програми на търговски доставчици и 10 нелинейни услуги. До Централната избирателна комисия (ЦИК) са изпратени 22 писма с общо 33 сигнала за възможни нарушения по време на предизборната кампания.
Голяма част от сигналите са за непубликувани договори между доставчиците на медийни услуги и политическите субекти, от които да става ясно кое съдържание е платено, кое е безплатно агитационно и кое е чиста журналистика. Друг значим проблем, постоянен по време на изборите, е изнасянето на данни от екзитполове преди финала на изборния ден, посочи Зорница Гюрова.
Аудиовизуалното съдържание за изборите в нелинейните медийни услуги се увеличава, но в същото време вписаните доставчици на услуги по заявка не изпълняват напълно нормите на Изборния кодекс, посочи Гюрова.
„Възможно е пропуските им да се дължат на липса на опит какво трябва да е поведението на медиите по време на предизборни кампании. Мониторингът констатира, че рядко в нелинейните услуги се публикуват договори или информация за договори за платена и безплатна агитация. И ако се публикуват, това се случва късно. Публикуват обобщени данни както за текстовата част на сайтовете, върху която СЕМ няма надзор, така и за аудиовизуалното съдържание“, каза Гюрова.
Набюдението показва и че някои кандидати са предпочитали да участват в определени медии. Например дебатът в „Денят започва“ в БНТ1 между кандидатите за кметове на София е пренебрегнат от Васил Терзиев и Антон Хекимян, за сметка на участие в „Дарик радио“, където се провежда първият словесен сблъсък между двамата, който пък е отразен в редица нелинейни услуги.