Крайната десница може да промени Европейския съюз

Успехът на Хеерт Вилдерс бе дългоочакван, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън, добавяйки, че е срещнал нидерландския политик през 2004 г., когато се е подготвял да основе собствена партия. Осъждането от Вилдерс на исляма и имигрантите вече го беше превърнало в мишена и той свикваше с живота в безопасни домове и заобиколен от бодигардове. „Чувствам се сякаш съм в капана на лош филм“, казва той.

Сега, почти две десетилетия по-късно, Вилдерс завърши пътя от маргинален играч до водещ политик. Неговата Партия на свободата спечели нидерландските избори миналата седмица. Вилдерс трудно би съставил коалиционно правителство и би станал министър-председател, но той направи безпрецедентен пробив.

Неговият успех е част от ясен европейски модел. Политически групи, които преди бяха отхвърляни като маргинални крайнодесни партии, набират популярност и на някои места вземат властта. Унгарският премиер Виктор Орбан в момента е най-дълго управлявалият лидер на Европейския съюз (ЕС). Джорджа Мелони току-що завърши първата си година като министър-председател на Италия. Роберт Фицо, популист, който залита към крайнодясното, се завърна като премиер на Словакия. Националистическата партия Шведски демократи е втората по големина в местния парламент и подкрепя управляващата коалиция.

Крайната десница набира сила и в Германия и Франция. Рейтингът на Алтернатива за Германия (AfD) сега редовно надхвърля 20% в социологическите проучвания, което я прави втората по популярност партия в Германия. При скорошно пътуване до Лондон бившият френски президент Франсоа Оланд, ми каза, споделя авторът, че в неговата страна „крайната десница е погълнала традиционната“. Проучванията сочат, че Марин льо Пен може най-накрая да стане президент през 2027 г.

Всичко това неминуемо навява спомени и страхове как крайната десница унищожи европейската демокрация в годините между двете световни войни. Но доказателствата засега са, че съвременната европейска крайна десница може да работи в рамките на демокрациите, без да ги разрушава.

В Австрия и Италия крайнодесни партии дойдоха на власт като част от управляващи коалиции и след това отстъпиха властта след избори или скандали. Управляващата в Полша Право и справедливост загуби позиции в последните избори и почти сигурно ще бъде отстранена от власт.

Кариерата на Орбан обаче показва, че успокоението по отношение на крайната десница е опасно. Той се върна на власт в Унгария през 2010 г. и все още е министър-председател, подкопавайки независимостта на съдебната система и медиите. Президентските избори в САЩ пък могат да изкушат европейската крайна десница да подражава на реториката и методите на Доналд Тръмп – включително поставяне под съмнение на резултатите от изборите, насърчаване на уличното насилие и защитаване на масовото депортиране на имигранти.

Но следването на модела Тръмп-Орбан ще бъде трудно за хора като Вилдерс, Мелони и Льо Пен. Унгарският лидер имаше достатъчно голямо парламентарно мнозинство, за да прокара конституционни промени, които наклониха системата в негова полза. Мелони обаче е част от коалиционно правителство. Вилдерс ще се изправи пред същите препятствия. Дори президентът на Франция може да се затрудни да осъществи възгледите си без податливо Национално събрание.

Но дори европейските крайнодесни партии да не подкопаят демокрацията, те могат да придърпат политическия дебат на своя територия. Най-очевидната черта, която споделят, е силната враждебност към имиграцията (особено към мюсюлманите) и готовността да се обмислят мерки, които преди са били отхвърляни като непрактични, скандални или незаконни.

Сегашният скок на легалната и нелегалната миграция в Европа е голяма част от обяснението на подкрепата за крайнодесните партии. В отговор много традиционни политици, включително в Нидерландия и Франция, се присъединиха към призивите за рязко намаляване на имиграцията.

Опитът на Мелони илюстрира трудността да се отговори с действия на такъв вид реторика. Тя не успя да спре рязкото нарастване на броя на бежанците, пристигащи в Италия с лодки. В същото време трябваше да признае, че Италия се нуждае от имигрантска работна ръка - и увеличи броя на визите за работници извън ЕС.

Мелони се отличава сред европейската крайна десница с това, че е силно проукраински настроена. За разлика от нея Орбан, Вилдерс, Фико, Льо Пен, AfD и Австрийската партия на свободата настояваха за отстъпки пред Русия на Владимир Путин. Ако влиянието им в Брюксел се увеличи, това ще бъде лоша новина за Киев.

Крайната десница също така е неизменно враждебна към ЕС, когото характеризира като елитарен и "глобалистки" проект, опасен за националната идентичност и благоприятен за масовата имиграция.

В миналото Вилдерс и Льо Пен са говорили за излизане на страните си от ЕС или еврозоната. Но тези идеи вече не са добре приемани в обществото (вероятно благодарение на Brexit), така че двамата сега приглушават тази реторика. А критиките на Орбан срещу Брюксел така и не се превърнаха в реални действия за напускане на ЕС.

Вместо да излязат от ЕС, много по-вероятно е крайнодесните партии да се опитат да го променят отвътре. Те вече се прицелват в законите на ЕС за правата на човека и неговия ангажимент към Конвенцията на ООН за бежанците.

Ако крайната десница продължи да постига значителни победи на национални избори - и на изборите за Европейски парламент през следващото лято - тя скоро може да бъде в позиция да подкопае ценностите и правните ангажименти, които отдавна са смятани за централни за европейския проект. ЕС може да бъде съвсем различна организация след няколко години, завършва Ракмън.