Западът никога не е имал шанс да спечели останалата част от света

Само преди няколко седмици ново интелектуално суеверие завладя Запада: Глобалният юг. Фразата, която от дълго време се използва от ляво ориентирани личности и организации привлече, с изумителна скорост, широк интерес сред мейнстрийм политиците и журналисти в Европа и САЩ.

Обръщайки безпрецедентно внимание на срещата на БРИКС в Южна Африка и на Г-20 в Индия, западните медии бяха пълни със спекулации за това дали Индия или Китай ще поведат Глобалния юг. Американският президент Джо Байдън заяви личните си преференции чрез усиленото ухажване на индийския премиер Нарендра Моди – самообявил се за защитник на Глобалния юг. Администрацията на Байдън чертаеше всевъзможни схеми за съюз с Индия и Израел, както и богатите арабски страни, целящи отчасти да компенсират китайското влияние, пише в коментар колумнистът Панкадж Мишра за Bloomberg.

Доклад на мозъчния тръст Европейски съвет за международни отношения отразява новия западен консенсус: Западът трябва да ухажва приятелски настроените членове на Глобалния юг като Индия и Турция, ако иска да построи нов световен ред.

Сега, когато конфликтът в Близкия изток заплашва да прекъсне преждевременно това западно увлечение, си заслужава да се запитаме за какво беше целият този шум. Дали проектът за спечелването на развиващите се страни е само пожелателно мислене и проекция на западните елити?

Със сигурност романтизирането на даден обект пренебрегва реалността, че той може да има противоречиви интереси – например факта, че Индия не може бързо да се откъсне от евтиния руски петрол и произведените в Китай стоки, дори и да гони сключването на военни сделки със западните сили.

Внезапният интерес на Запада към Глобалния юг се корени по-скоро в целесъобразния личен интерес, отколкото в трезвото разбиране на неговите тънкости. Фразата Глобален юг сама по себе си се разпространи по-осезаемо след инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г., водена от неловкото осъзнаване, че липсата на сътрудничество от азиатските, африканските и латиноамериканските страни може да обрече усилията на Запада срещу Владимир Путин.

Военната машина на Путин, непряко финансирана от Индия и Китай, изглежда успява да устои на украинската контраофанзива и подкрепата за Киев е вероятно да намалее през идните месеци сред дори и най-големите поддръжници на Запада. Междувременно администрацията на Байдън не можа да включи никоя от водещите страни от Глобалния юг към каузата си.

Дори още по-лошо – конфликтът в Газа може морално да е опетнил западните сили и надеждността им пред Глобалния юг.

И докато Израел не изглежда да се приближава до победа в своята собствена контраофанзива срещу „Хамас“, високата смъртност сред жени и деца кара дори традиционни европейски съюзници на Израел като Франция да призовават за примирие. Някои страни от Глобалния юг са по-гръмогласни, обвинявайки Израел в геноцид, а Запада - в двойни стандарти.

Западните коментатори обаче може би грешат, ако приемат за чиста монета подобни морално ангажирани критики. Пропалестинските настроения всъщност намаляват в световен мащаб през последните години с изключение на по-младото и не-бяло население на САЩ и Европа. Със своята жизнена високотехнологична икономика Израел изглежда неустоим и светът бързо се учи да прегръща и заобичва победителите. Самият турски президент Реджеп Ердоган, понастоящем пламенен защитник на „Хамас“, търсеше по-близки отношения с Израел допреди 7 октомври (когато бе извършено нападението на групировката срещу Израел, бел. ред.)

А Палестина, както Джордж Оруел отбелязва през 1945 г., винаги е била „въпрос на цвят“. Отношението на Израел към палестинците дълго време е причина за недоволство не само сред палестинското население по света, но и сред антиколониалистите в Азия, Африка и Южна Америка, както и сред афроамериканските лидери в САЩ – от Мухамед Али до Корнел Уест. Дори и деспоти като Ердоган или Мохамед бин Салман от Саудитска Арабия не успяват да се противопоставят на разпаленото обществено мнение у дома.

И по-важно, много от възможните партньори на Израел в Глобалния юг цинично биха могли да пресметнат, че страната под управлението на премиера Бенямин Нетаняху е далеч от това да стане отново победител. Те могат да видят, че „Хамас“ брутално разби израелската аура на неприкосновеност на 7 октомври и – както може би са се надявали от „Хамас“ – бомбардировките на Нетаняху срещу Газа в отговор привлякоха вниманието върху палестинската кауза на сцената на световната история.

Сега Израел изглежда прекалено отдаден на продължителна война, която не може да спечели било то на бойното поле, или на не по-малко важното поле на международното обществено мнение. Наистина, провалът на Израел да дефинира жизнеспособно бъдеще за себе си и палестинците сега оказва неблагоприятно въздействие върху най-близкия му съюзник, предизвиквайки горчиво разделение в американския Държавен департамент, както и в университетските кампуси и евентуално застрашава дори преизбирането на Джо Байдън през 2024 г. Не е изненада, че ветерани коментатори като колумниста на New York Times Томас Фридман призовават администрацията на Байдън да се разграничи от Нетаняху.

Малцина биха искали да обикнат или прегърнат авантюрист, които продължава да играе безразсъдна игра, дори и да губи. Схемите на Байдън, включващи Израел, арабските страни и Индия вече са на пух и прах. Надеждите на Запада за включване на Глобалния юг в строителството на новия световен ред вероятно ще ги последват.