Как популистите се научиха да обичат враговете си у дома?

Малко след Първата световна война фелдмаршал сър Уилям Робъртсън изнася реч на училищна церемония по раздаване на награди. Робъртсън е необикновен човек, единственият войник, издигнал се от редник до най-високия чин в армията. Нещо повече, по време на неотдавнашния катаклизъм той е един от малкото военачалници, които проявяват някакво въображение.

Въпросната сутрин на 1919 г. Робъртсън казва: „Сега слушайте внимателно момчета, защото имам да кажа много важни неща. Казвайте истината. Мислете за другите. И не се бавете”. После сяда, пише Макс Хейстингс в коментар за Bloomberg.

Много хора биха се съгласили, че съветите на фелдмаршала остават доста добри правила за цял живот. Днес обаче той би се шокирал, когато види свят, в който милиони хора вярват, че истината е това, което те решат да почувстват, че е.

И много политици в много страни, които остават далеч от това да мислят за другите, сега се интересуват само от своите верни поддръжници. Те се стремят да изключат от влияние и участие в управлението онези, които не принадлежат към тяхната собствена етническа група или не споделят техните възгледи. В Индия има повече от 200 милиона мюсюлмани, но индуистката националистическа партия на министър-председателя Нарендра Моди насърчава твърдението, че те не са „правилните“ индийци.

Моди твърди, че единствено той представлява своя народ и трябва да бъде защитен от медийна, съдебна или политическа критика. Той отрича легитимността на опонентите си. Констанце Щелценмюлер, германски учен по международни отношения, твърди, че голяма част от популизма е свързана с „повторното легитимиране на жестокостта като метод за... управление на модерно общество“. С други думи: „Същността е в жестокостта“.

Индийският министър-председател Нарендра Моди. Снимка: Bloomberg L.P.

В някои от най-големите страни в света привържениците на тези пагубни доктрини сега или държат властта, или са на прага да го направят. За онези от нас, които сме били възпитани да вярваме, че истината за повечето неща е по средата - и наистина сме прекарали живота си, виждайки това мнение потвърдено от опита - това е ужасяващо, посочва Хейстингс. Свикнали сме с управлението на диктатори и монополисти в Африка, Южна Америка, Азия. Но сега плурализмът е изложен на сериозен риск в САЩ и в много части на Европа.

Панкай Мишра от Bloomberg Opinion пише книгата „Годините на гнева“ през 2017 г., в която описва „историята на настоящето“.

„Налице е всеобхватна паника..., генерирана от новинарските медии и подсилена от социалните платформи... Усещането за свят, излизащ извън контрол, се влошава от реалността на изменението на климата, което кара планетата да изглежда под обсада от самите нас“, пише Мишра.

Често срещано обяснение за това обществено недоумение е, че избирателите търсят „силни лидери“, които предлагат лесно разбираеми „решения“ на сложни въпроси – преди всичко такива, свързани с имиграцията. Миналия март организацията за политически мониторинг Freedom House публикува последното си проучване за състоянието на либералната демокрация в Европа и установи, че тя продължава да намалява, започвайки от финансовата криза от 2008 г.

След неотдавнашните германски провинциални избори тревогата се засили от възхода на крайнодясната, антиевропейска партия „Алтернатива за Германия“ (AfD). Тя е особено силна в бивша комунистическа Източна Германия, където разочарованието от установения ред е най-силно.

Във Франция много от младите хора, които през 2017 г. гласуваха за Еманюел Макрон на президентските избори, миналата година се обърнаха към Марин льо Пен.

Особено в Южна и Източна Европа има страстна реакция срещу предполагаемия елитаризъм, символизиран от ЕС. Много талантливи млади хора напускат все по-нетолерантните си родини. Българският политолог Иван Кръстев казва в тази връзка: „По-лесно е да смениш държавата си, отколкото правителството си“.

След парламентарните избори в Полша миналия месец имаше прилив на нова надежда, дори на еуфория, относно перспективите за европейска демокрация. Управляващата крайнодясна партия „Право и справедливост" (PiS), създадена от Ярослав Качински, беше победена от това, което трябваше бързо да се превърне в ново коалиционно правителство, водено от бившия премиер и председател на Европейския съвет Доналд Туск.

PiS държеше властта в Полша през по-голямата част от последните 18 години и се възползва от това, за да подчини съдилищата, да проповядва евангелието на нетолерантността - особено към LBGT общността, ЕС и съседна Германия . 74-годишният Качински е ексцентричен ерген със страст към котките; той никога не е притежавал компютър и открива първата си банкова сметка едва през 2009 г.