Корпоративна Америка се изправя пред дилема заради войната между Израел и "Хамас"

Корпоративна Америка се изправя пред нова дилема: как да отговори на войната между Израел и „Хамас“. След атаката на „Хамас“ на 7 октомври повече от 200 компании и организации, сред които Google, Starbucks и NBA, заклеймиха нападенията.

С напредъка на израелската операция в ивицата Газа, което засили призивите за пауза във войната, отговорът на бизнеса се промени и той е тишина, пише Dow Jones.

Някои компании заклеймиха „цикъла на насилие“, но други си мълчат и обезкуражават и служителите им да заемат публична позиция за тази война. Компаниите са между чука и наковалнята при това високо напрежение и намаляващите симпатии към Израел заради увеличаването на смъртните случаи сред цивилното палестинско население и хуманитарната криза в Газа.

Фирмите се сблъскват с тежък натиск, който идва от две противоположни посоки – да подкрепят цивилните палестинци, както и да подкрепят Израел и битката на страната с тероризма и организацията „Хамас“. Служители също притискат компании да заемат страна чрез различни кампании, петиции и бойкоти.

Тази война е поредната ситуация, която разделя бизнеса. Корпоративният отговор обаче не е просто вътрешен проблем – позициите имат потенциала да предизвикат сътресения сред служители, клиенти, контрагенти и като цяло сред бизнеса навсякъде по света.

„Компаниите са затрудняват, защото хората са силно поляризирани в мненията си“, коментира Дейв Флийт, който оглавява звеното за глобални дигитални кризи в компанията за връзки с обществеността Edelman. „Всичко е много нюансирано и компаниите разбират, че позиция, която заема конкретна страна, не е добра позиция“, допълва той.

Това е втората голяма война, която избухва в рамките на по-малко от две години. Тя обаче внася далеч по-голямо разделение в сравнение с войната между Русия и Украйна. Войната между Израел и „Хамас“ не се приема в черно и бяло, казва Марко Папич, главен стратег в инвестиционната компания Clocktower Group. „В случая с Русия и Украйна една по-силна страна атакува друга, която е по-слаба. Това кореспондира с моралните концепции за правилно и грешно. В случай с Израел и палестинците и двете страни са жертви“, коментира той.

Освен въздействието върху доставките на природен газ и петрол и в някои случаи на зърнени култури, Близкият изток не претърпя кой знае какво въздействие от войната между Русия и Украйна. Конфликтът предизвика енергийна и продоволствена криза в определени райони на света, както и геополитическо напрежение. Израелската икономика конкретно беше засегната, но на глобалния фон тя е сравнително малка. Енергийните пазари там не реагираха особено, защото нямаше намеци за арабско ембарго или други координирани опити за нарушаване на доставките.

Войната между Израел и „Хамас“ внася сериозно напрежение в корпоративните и американските правителствени политики относно Израел и насърчава както антисемитската, така и антимюсюлманската реторика. Някои компании насърчават служителите си да не споделят публични позиции по темата. Издателската компания Hearst например предупреди служителите си да обмислят добре въздействието на позициите си по темата, която е „горещ картоф“, тъй като това може да повлияе на репутацията на компанията. Това се посочва в писмо на дружеството до служителите му, с което Washington Post разполага. От компанията отказват коментар.

Някои корпоративни лидери смятат, че публичната позиция относно този конфликт няма да постигне особено много, както и че е невъзможно някаква група акционери, служители и клиенти да не бъде разгневена при изразяването на такава позиция.

Социалните медии и изкуственият интелект усложняват конфликта и реакциите към него по невиждан досега начин. Израел и „Хамас“ са се сблъсквали често, като Израел навлезе в Газа през 2014 г. Тогава Facebook, Instagram и Twitter (понастоящем Х) не бяха толкова мощни в оформянето на общественото мнение и разпространението на дезинформация. TikTok въобще и не съществуваше. Изкуственият интелект дава богати възможности за разпространение на фалшиви видеа и други визуални материали. Руската фабрика за тролове също успешно се справя с разпространението на пропаганда и фалшиви новини.

Според компанията за анализ на данни Cyabra една четвърт от профилите в социалните медии, които са дискутирали войната между Израел и „Хамас“, са били фалшиви и подкрепящи терористичната организация. Разпространението на дезинформация кара компаниите да се опитват да контролират по-бързо щетите. В социалните медии бързо се заформи буря, след като се появиха информации, че луксозният бранд Dior е уволнил модела Бела Хадид, чийто баща е палестинец, заради коментари в подкрепа на палестинците. Според същите информации Хадид е била заменена от израелски модел за коледната рекламна кампания на модната къща. Оказа се, че информацията е фалшива – договорът на Бела Хадид с компанията е изтекъл още през март 2022 г.

На фона на тези обществени противоборства бизнесът се опитва да ходи по ръба. Сундар Пачай от Alphabet например заклейми нападението на „Хамас“ като тероризъм и изрази подкрепа за Израел, но същевременно изрази и тъга за цивилните загуби на палестинците. Компанията се опитва да създаде „култура на съчувствие“ за всички, вкл. араби, мюсюлмани и повече от 2 хил. служители в Израел.

Това обаче не се харесва на част от служителите, които изразиха публично несъгласие и написаха и отворено писмо с призив компанията да спре да подкрепя израелския „геноцид“ и „апартейд“, както е посочено в писмото. Има призиви и за спирането на бизнеса на компанията с Израел, вкл. проекта Nimbus – договор за облачни услуги за 1,2 млрд. долара.

Starbucks също си навлече неприятности. Малко след атаките синдикат, който представлява 9 хил. от служителите на компанията, постна туит в Х, в който изразява „солидарност с Палестина“. Starbucks, която отдавна е в конфликт с този синдикат, съди организацията заради нанесени имиджови щети на търговската марка. Синдикатът заведе насрещно дело, в което твърди, че компанията подкрепя „тероризма, омразата и насилието“.

За разлика от по-горните примери, ръководители като Алекс Карп, главен изпълнителен директор на фирмата за анализ на данни Palantir Technologies, открито изразяват подкрепа за Израел. Palantir продава софтуерни инструменти за разузнаване на САЩ и съюзниците им. Карп  обрисува отбранителния бизнес в морални термини, като борбата срещу тероризма и други заплахи за Запада. „Ние сме на първа линия, за да се борим със злото“, коментира той по време на неотдавнашния разговор с инвеститори за приходите на компанията.

Съществува въпросът доколко изразяването на мнение ще се ограничи до служителите що се отнася до свободата на говорене. Едно е да се изрази публично мнение или дори служител да напусне в знак на протест срещу политиката на компанията. Съвсем друго нещо е компанията да се откаже от бизнес в знак на протест, например да се прекратят договори с Израел. Ако Google реши да го направи, то компанията ще изгуби бизнес за милиарди, свързан с облака и изкуствения интелект, и ще бъде заместена от конкуренти. Компанията обаче може да изгуби и сериозен бизнес заради клиенти, които са против израелските ѝ операции.

Технологичната индустрия е най-засегната от това. Израел отдавна е хъб за технологични стартиращи компании. Индустрията за киберсигурност също има силни връзки с Израел, както и почти всички големи технологични компании имат някакви операции в страната, известна с отличните си таланти в сферата на софтуера и новите технологии.

Все пак значителен бойкот на компании, които работят с Израел, не е много вероятен заради силно нюансирания въпрос. Освен това ситуацията няма чак такова въздействие върху ежедневието на хората.

Като цяло бизнесът се опитва да не налива масло в огъня и насочва вниманието си върху служителите и хуманитарната помощ и гледа да си държи езика зад зъбите по спорни политически въпроси.