Турция може да се окаже ключът към решаването на конфликта в Газа

Краткото експозе на Държавния департамент за срещата на американския държавен секретар Антъни Блинкен с турския му колега в Анкара в понеделник не можа да скрие колко хладен бе разговорът им, продължил два часа и половина. Държавният секретар трябваше да изтърпи немалко размахване на пръсти по време на пътуванията си в Близкия изток в опит да успокои войната между Израел и „Хамас“, но това от Хакан Фидан бе особено подчертано.

На Блинкен му бе спестено дори още по-враждебно посрещане от Реджеп Ердоган – турският президент отказа да се срещне с дипломат номер едно на САЩ, пише колумнистът Боби Гош в материал за Bloomberg.

Мъмренето от Фидан и обърнатият гръб от Ердоган си бяха заслужени. В търсенето на решение на кризата, подпалена от терористичната атака на „Хамас“ от 7 октомври и опустошителния отговор на Израел, администрацията на Джо Байдън прояви небрежност, като пренебрегна Турция. Не може да има решение, което да не изисква значителна турска подкрепа и САЩ трябва да компенсират загубеното време, като положат усилия да докарат Ердоган на масата за преговори, пише Гош.

Ако това изисква американският президент да се обърне директно към Ердоган и самият той да изтърпи мъмрене, то това ще е ниска цена за шанса да бъдат спасени десетки хиляди животи и стотици заложници – сред тях и американци.

Нежеланието на администрацията на Байдън да се ангажира с турския президент не е трудно за разбиране. Ердоган е известен – и се гордее с това – със своя труден характер, двойно повече по отношение на САЩ, които според него не му отдадоха дължимото за един голям световен лидер уважение. Двойно и по отношение на самия Байдън, който открито го нарече автократ и намекна, че САЩ трябва да подкрепят съперниците му, за да го победят на изборите (по това време самият Байдън бе в предизборен цикъл, но това не му донесе разбиране от страна на Анкара).

Нищо не носи такава радост на Ердоган, както това да спъва американските планове, както показа наскоро, като забави приемането на Финландия и Швеция в НАТО. Този въпрос остава нерешен: въпреки че Турция премахна ветото си за Финландия, парламентът още не е дал зелена светлина за Швеция.

Но независимо от това колко труден може да е Ердоган, той е водещ играч в Близкия изток и незаменим фактор при достигането на решение на настоящата криза. Той е единственият лидер в региона, който има официални взаимоотношения и с двете страни, замесени във войната: Турция наскоро закърпи „оръфаните“ си дипломатически отношения с Израел и в същото време осигурява подкрепа за политическото крило на „Хамас“. Сравнете това с позициите на другите две важни страни, на които разчитат САЩ: Катар, дом на ръководството на „Хамас“, няма официални отношения с Израел; а Египет има дипломатически отношения с Израел, но гледа с подозрение на „Хамас“.

Показателна е необичайно сподавената реакция на Ердоган след атаката на „Хамас“. Турското външно министерство публикува позиция, осъждаща „загубата на цивилни животи“. Анкара не посочи с пръст „Хамас“ подчертано, нито го направиха Доха или Кайро.

Това че Байдън не се обърна към Ердоган веднага след като говори с израелския премиер Бенямин Нетаняху, бе дипломатическа грешка (също така Нетаняху трябваше да се обади на турския президент скоро след разговора с Байдън). Белият дом трябваше да знае това – най-малкото Ердоган можеше да е полезен в гарантирането на освобождаването на заложниците от „Хамас“, не само американците.

Вместо това, докато САЩ потърсиха помощта на Египет, Катар и други арабски държави, държаха Турция на една ръка разстояние. Байдън не се обади на Ердоган и Анкара видимо отсъстваше от първоначалния маршрут за пътуването на Блинкен. Администрацията на Байдън би трябвало да знае, че Ердоган ще приеме това като пренебрежение. И всеки, който следи кариерата на турския лидер, ще знае какво да очаква след това.

На 10 октомври Ердоган разкритикува решението на Байдън да изпрати военни кораби в Източното Средиземноморие в подкрепа на Израел. Две седмици по-късно, когато Израел отприщи бомбардировките си срещу „Хамас“ в Газа, турският президент изнесе пламенна реч, обвинявайки Израел, че „убива деца“ и обяви „Хамас“ за „патриотично освободително движение, борещо се да защити палестинската земя и народ“.  

Докато Блинкен направи закъснялата си визита в Анкара, Ердоган вече беше обявил, че повече няма да разговаря с Нетаняху (двамата се срещнаха за първи път през септември в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк). Израел изтегли дипломатите си от Турция, а Анкара отзова посланика си в Израел.

Твърде късно ли е Байдън да стопли отношенията с турския лидер? Не непременно. Ердоган отчаяно иска да бъде ангажиран с дискусии за решение на кризи. Той предложи Турция да е гарант за каквато и да е било мирна сделка между Израел и палестинските лидери, посочвайки формулата за Кипър през 1960 г. „Ако Гърция може да бъде гарант, Великобритания може да бъде гарант, и Турция е гарант в Кипър, то защо не може да има подобна структура в Газа?“, попита той.

Независимо дали тази конкретна идея е работеща, или не, Байдън трябва да признае, че Ердоган може да играе ключова роля в преговорите за освобождаването на заложниците и, в дългосрочен план, за края на войната. Откритата му подкрепа за „Хамас“ му е донесла дори още повече благодарност – и оттам лостове за влияние – от лидерите на групата, а той не е обърнал изцяло гръб и на Израел. Пред турски журналисти той заяви, че „прекъсването на връзките… не е опция“. Дали и когато войната приключи, възстановяването на съсипаната Ивица Газа ще изисква много голям принос от Турция.

Оказването на Ердоган на уважението, което иска, също така има потенциала да се отплати на Байдън и другаде: САЩ се нуждаят от добрите отношения на Турция с Русия за отварянето на черноморския коридор за износ на украинско зърно, а одобрението на Ердоган е и от ключово значение при евентуално мирно споразумение между Азербайджан и Армения.

Колкото по-скоро Байдън се обади в Анкара, толкова по-добре, заключава Гош.