ЕК препоръча стартиране на преговори за членство в ЕС с Украйна и Молдова

Европейската комисия (ЕК) официално препоръча стартиране на преговори за членство с Украйна и Молдова и предприемане на следващите стъпки по процеса на присъединяване, когато те завършат серия от реформи, съобщава Bloomberg.

Мнението на ЕК ще трябва да бъде одобрено от европейските лидери на среща на високо равнище през декември. Комисията ще следи напредъка на двете държави, като целта е обратна връзка към страните членки да има до март, казва тя в документ.

ЕС се стреми да продължи с изпадналата в застой политика за разширяване – решение, което се превърна в приоритет след началото на руската инвазия в Украйна и опитите на Москва да дестабилизира Европа. Блокът ускори процеса, за да попречи на съседите си да попаднат под влиянието на държави, които не споделят ценностите на ЕС.

„Разширяването на ЕС е движеща сила за дългосрочна стабилност, мир и просперитет на континента“ и геостратегическа инвестиция, се посочва в документа. „То е мощен инструмент за насърчаване на демокрацията, върховенството на закона и спазването на основните права“.

ЕК също така препоръчва предоставянето на статут на кандидат-членка на Грузия, а Босна и Херцеговина също ще трябва да завърши още реформи преди стартиране на преговори.

Дори при зелена светлина от страните членки преговорите може да отнемат години, тъй като пътят към членството е дълъг и сложен. Хърватия е последната държава, която се присъедини към блока и процесът отне 10 години, преди да стане член през 2013 г.

Преди да бъде приета рамката на преговорите, Киев ще трябва да приеме законодателство относно малцинствата, борбата с корупцията и да регулира лобирането, за да го приведе в съответствие с европейските стандарти като част от своя „план за действие срещу олигарсите“. Необходимите стъпки включват също закони, свързани с Националното антикорупционно бюро на Украйна и неговите нива на персонал и правомощия за борба с корупцията.

Като част от усилията да се ускори икономическата конвергенция със Западните Балкани, ЕК предлага нов план за растеж, който „осигурява повече стимули и ползи от интеграцията при приемане в ЕС, като по този начин се стреми да ускори преговорите за присъединяване“.

В случая с Молдова страната ще трябва да осъществи значителен напредък в назначаването на проверени съдии от върховния съд, да номинира нов главен прокурор чрез прозрачен и основан на заслуги процес, да предостави адекватни ресурси на антикорупционните институции и да приложи разпоредби, отнасящи се до плащанията в брой и финансовите потоци.

Когато Украйна получи статут на кандидат-членка през юни 2022 г., ЕС представи седем стъпки, които Киев трябваше да изпълни, за да продължи напред с процеса на присъединяването. Украйна завърши четири от тях, свързани с независимостта на съда, на медиите и с прането на пари, но няколко действия в други сфери все още висят.

Ако европейските лидери решат официално да стартират преговорите, ЕК може да започне техническа работа за подготовката им и процеса на присъединяване, изготвяйки пътна карта и преглеждайки нивото на съответствие между европейското законодателство и законодателството на Украйна и Молдова, докато в същото време двете страни завършват висящите реформи.

Комисията препоръча още страните членки да предоставят на Грузия статут на кандидат-членка, при условие че тя предприеме редица действия, вариращи от борба с дезинформацията и привеждане в съответствие с външната политика на ЕС до завършване на реформите в съдебния и парламентарния надзор, справяне с политическата поляризация и подобряване на защитата на правата на човека.

Мненията са изготвени заедно с подробни доклад за реформите и законодателството в държавите и бяха обявени заедно с по-широк документ по политиката за разширяване.

Сърбия, Грузия

Документът прави равносметка на отношенията с 10 страни от процеса на разширяване, включително кандидат-членки от Западните Балкани като Сърбия и държави като Грузия, която тепърва трябва да получи подобен статут.

Споровете и неразрешените напрежения между Сърбия и Косово блокираха пътя им към Европа, а развитията в Република Сръбска, където проруско образувание блокира реформите, влошават шансовете Босна и Херцеговина да започне преговори за членство.

Комисията заяви, че препоръчва отваряне на преговори с Босна и Херцеговина едва когато тя постигне напредък по 14 ключови приоритета, определени от ЕС. ЕК ще съобщи за напредъка по тях до март 2024 г.

Малък брой страни, включително Австрия, настояват да се продължи с кандидатурата на Босна и Херцеговина и това може да се окаже сложен дебат на предстоящата среща на лидерите през декември.

ЕС обяви нов план за растеж на Западните Балкани, който ще се движи паралелно с процеса на присъединяване и който ще се състои от 4 стълба, включително засилена интеграция с единния пазар на блока, изграждането на общ регионален пазар и подобряване на преките инвестиции към ключови реформи. Планът включва 6 млрд. евро под формата на грантове и заеми за ускоряване на икономическата конвергенция с ЕС.

Документът признава, че преговорите за членство с Турция са в застой и че Анкара се отдалечава от ЕС в много сфери. Въпреки това Турция е описвана като ключов партньор по въпроси като миграция, енергетика и сигурност. Макар че присъединяването не лежи на масата, ЕС по-рано е посочвал, че е отворен към проучването на други начини за засилване на инвестициите.

ЕС се стреми да придвижи напред отношенията с Турция по стратегически начин, се казва в документа на ЕК. Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел ще предостави на страните членки доклад за отношенията ЕС-Турция по-късно този месец.