Войната в Газа променя ситуацията в света

„Нещата могат само да се подобрят“ беше нещо като химн на 90-те години. Пусната през 1993 г., четири години след падането на Берлинската стена, песента беше перфектният саундтрак за десетилетие, в което апартейдът приключи, демокрацията се завърна в Източна Европа, настъпи мир в Северна Ирландия, а споразуменията от Осло обещаваха край на конфликта между Израел и Палестина.

През 90-те миротворците, демократите и интернационалистите бяха на гребена на вълната. Днес вятърът духа в платната на националистите, конспирационистите и войнолюбците, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Расте вероятността Русия да вземе инициативата във войната с Украйна през следващата година. В Близкия изток плахият оптимизъм, насърчен от мирните споразумения от 2020 г. между Израел и няколко арабски държави, беше разбит от атаките на „Хамас“ и израелската инвазия в Газа. Една по-широка война в Близкия изток в момента изглежда по-вероятна от възобновен мирен процес.

В САЩ президентството на Джо Байдън е изправено пред големи проблеми. Сега Доналд Тръмп е фаворит в залаганията за президентските избори през 2024 г. Последните социологически проучвания показват, че той има комфортна преднина в повечето от колебаещите се щати, които ще решат изборите.

Всички тези негативни развития допринасят за помрачаване на глобалните политически настроения. Те също така се подхранват взаимно.

Войната в Газа принуди САЩ да отклонят време и ресурси от Украйна. В някои случаи има пряка конкуренция за боеприпаси. Украйна изпитва отчаян недостиг на снаряди и сега се състезава с Израел за оскъдните доставки. И двете държави се нуждаят от системи за противовъздушна отбрана.

И без това слабата способност на Запада да събере глобална подкрепа за Украйна е допълнително засегната от гнева на „Глобалния юг“ спрямо подкрепата на САЩ за Израел. Усилията да се наложи аргументът, че Русия извършва военни престъпления в Украйна, сега ще бъдат посрещнати с подновени обвинения за двойни стандарти.

Тези развития се случиха в момент, когато украинските военни усилия вече буксуваха. Контраофанзивата на Киев до голяма степен се провали.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски гневно отхвърли идеята, че войната навлиза в задънена улица. Но прогнозите за безизходица всъщност могат да се окажат дори оптимистични. Русия се превърна във военна икономика и вероятно ще има нарастващо предимство във въоръжението и числеността на войските през следващата година. Руските сили вероятно ще ударят отново украинските градове и инфраструктура през следващите месеци.

Украйна остава силно зависима от Запада за въоръжение и финансова подкрепа. Но западните поддръжници на Киев не успяха да увеличат производството на оръжия, за да отговорят на руската военна машина. Междувременно, продължаващото финансиране за Украйна заседна в Конгреса на САЩ, тъй като подкрепящите Тръмп републиканци се обърнаха срещу войната.

Владимир Путин има още повече причини да продължи да се бие упорито през следващата година, предвид нарастващата перспектива Доналд Тръмп да се върне в Белия дом и да остави Украйна сама да се оправя.

Победата на Тръмп стана по-вероятна заради конфликта в Газа. На изборите Байдън се нуждае от млади гласоподаватели, прогресисти и арабски американци. Но мнозина са бесни от подкрепата на неговата администрация за Израел. Ако прогресистите си останат у дома или гласуват за маргинални кандидати, резултатът може да се наклони към Тръмп.

Разбира се, би било абсурдно, ако пропалестинските настроения индиректно върнат Тръмп обратно в Белия дом. Бившият президент отново заплаши да забрани на мюсюлманите да влизат в САЩ. Но историята изобилства от абсурди.

Силният световен прожектор, насочен върху Израел и Газа, може също да осигурява прикритие за други нарушения на човешките права. През последните седмици в Пакистан, Судан и Нагорни Карабах се случиха или бяха обявени масови депортации и принудителни трансфери на хора.

Други спешни проблеми също може да се влошаг. Изменението на климата изглежда все по-плашещо. Но климатичната среща на ООН (COP28), която ще започне в края на месеца в Дубай, ще се проведе със световни лидери, разсеяни от събитията в Газа.

Тъй като Америка е разкрачена в чужбина и нестабилна у дома, Китай може да надуши възможност. В момента има някои плахи признаци на сближаване между Пекин и Вашингтон. Но няма промяна в голямата картина, а именно намерението на Китай да измести САЩ като доминираща сила в Тихия океан, а може би и в света.

Основният фокус на амбициите на Си Дзинпин е Тайван. Анализатори във Вашингтон смятат, че той е казал на китайските военни да са готови да нахлуят на острова до 2027 г. В опит да възпре Китай Байдън многократно е обещавал да защитава Тайван. Но тъй като Америка е с отклонено внимание и разделена, Си може да види възможност в увеличаването на натиска върху острова през следващата година. Това би добавило криза в областта на сигурността в Източна Азия към тези, обхванали Европа и Близкия изток.

В ретроспекция изглежда уместно, че „Нещата могат само да се подобрят“ бе издадена от група, наречена D:Ream (слято прочетено, означава мечта – бел. прев.) Тридесет години след излизането на песента мечтата определено приключи.

Твърде фаталистично е да се каже, че сега сме в епоха, в която нещата могат само да се влошават. Но е въпрос на прост реализъм да се разбере, че преобладаващите тенденции в световните дела са негативни и набират скорост.