Старата десница в Америка има лоша фискална памет

В продължаващата битка за определяне бъдещето на американския консерватизъм републиканците, защитаващи намаляването на данъците, свободна търговия и разбиването на профсъюзите, които доминираха в партията преди възхода на Доналд Тръмп, искат да се представят като автентичния избор. Но избирателите на Републиканската партия са станали дълбоко скептични към глобализацията, големия бизнес и Уолстрийт. Те се идентифицират все повече с интересите на работниците. Корпоративната републиканска програма, формулирана преди повече от 40 години, вече не е особено привлекателна, пише за Financial Times Орън Кас, изпълнителен директор на American Compass.

По този начин старата десница, търсейки благоприятен терен, на който да се изправи срещу това, което възприема като вредна „популистка“ нова десница, пламенно претендира за мантията на „фискалната дисциплина“.

В текст за Wall Street Journal бившият американски сенатор Джон Данфорт предупреди, че „популистите сега се опитват да изкоренят политики, дълбоко вкоренени в републиканския консерватизъм. Ние сме партията на фискалната дисциплина, но националният дълг нарасна с близо 40 процента по време на президентството на Тръмп.“

Робърт Доар, президент на приятелския към бизнеса American Enterprise Institute, цитира одобрително аргументите на Данфорт за „традиционните консервативни принципи срещу виенето на популистката нова десница“ и предупреди, че „етатистките политики, които популистите възприемат, имат много повече общо с прогресивизма на демократите, отколкото с консерватизма на ограничената държава“.

В своя анализ на сагата на Републиканската партия с избора на председател на Камарата на представителите в Конгреса през януари (сваленият наскоро Кевин Маккарти бе избран след двуцифрен брой гласувания – бел. прев.), бившият председател Пол Райън обяви, че Тръмп „избледнява бързо“ и аплодира „републиканците, които се връщат към своята мантра за фискална отговорност.“

По време на кампанията си за президентската номинация на Републиканската партия Ники Хейли критикува Тръмп на подобни основания, оплаквайки се, че той „не е направил нищо по отношение на фискалната политика и е похарчил много пари, като всички ние плащаме цената за това“.

За коя републиканска партия си мислят те? Със сигурност не и за американската, която упорито увеличаваше дефицитите при всяка възможност повече от четири десетилетия. Данфорт е прав, че националният дълг е нараснал с близо 40 процента по време на президентството на Тръмп, но това е направо скромно по стандарта на неговите предшественици.

Националният дълг нарасна със 72 процента по време на първия мандат на Роналд Рейгън, с още 66 процента по време на втория му и след това с 54 процента по време на Джордж Буш-старши. Джордж Буш-младши отбеляза повишения на дълга от съответно 31% и 36% през двата си мандата като президент.

От една страна, процентното нарастване може да не е правилната мярка. 40-процентното повишение на 20-трилионния дълг, който Тръмп наследи, е много по-голямо в абсолютно изражение от 72-процентното увеличение на дълга от 1 трилион долара в началото на президентството на Рейгън. Нарастването на дълга като дял от БВП е по-полезна мярка, като по този стандарт ръстът от 22 процентни пункта при Тръмп е много по-голям от „приноса“ на други скорошни републикански президенти.

От друга страна, последната година от мандата на Тръмп включваше началото на безпрецедентна глобална пандемия, която предизвика големи еднократни разходи и представляваше повече от 90 процента от ръста на съотношението дълг/БВП. През първите три години на Тръмп това съотношението се увеличи само с 2 процентни пункта – по-малко, отколкото в първите години на предишни президентства на републиканците.

Може би по-важното е, че източникът на дефицитите от ерата на Тръмп заслужава по-внимателен поглед. През 2016 г. (в края на която той бе избран – бел. прев.) приходите на правителството на САЩ бяха 17,6% от БВП, докато разходите бяха 20,8%, което доведе до дефицит от 3,2%. През 2019 г., последната преди пандемията на администрацията на Тръмп, дефицитът се бе повишил от 3,2% до 4,6% от БВП, но разходите се увеличиха само с 0,2 процентни пункта, докато приходите спаднаха с 1,2 пункта, благодарение на ерозиращите бюджета данъчни намаления, предложени от тогавашния председател на Камарата на представителите Пол Райън и гласовито подкрепени от фракцията на старата десница в Конгреса, която сега настоява за връщане от разточителството на Тръмп към фискална дисциплина.

Това съкращаване на данъците не само не успя да се „самофинансира“, но и не постигна значителни икономически ползи. Всъщност, според мярката, предпочитана от Икономическия съвет към Белия дом на Тръмп, бизнес инвестициите не допринесоха повече за растежа след намаляването на данъците, отколкото преди. Самият растеж се забави. Историята трябва да звучи познато, като се има предвид, че повтаря точно опита от съкращаването на данъците на Джордж Буш-младши преди 15 години, което също доведе до спад на данъчните приходи и нарастване на дефицитите.

И все пак урокът не е научен. Ако консерватизмът иска да възвърне своите позиции, новата десница ще се нуждае от по-добри решения от това, което Тръмп предлага. Но връщането към онова, което е било преди него, изобщо не е решение.