ЕС на 30 години: Поглед напред, поглед назад

Европейският съюз става на 30 години днес.

Договорът от Маастрихт, влязъл в сила от 1 ноември 1993 г., предвижда нищо по-малко от „нов етап в процеса на европейската интеграция“, който ще помогне да се сложи край на „разединението на европейския континент“. Въпреки всичките си недостатъци ЕС уважи тези стремежи, допускайки 16 нови членки през последните три десетилетия и насърчавайки духа на сътрудничество, което никоя друга международна организация не е постигала.

Въпреки всичките си постижения ЕС все още изпитва трудности да защити идеалите си за единност, солидарност и хармония, символизирана от кръга звезди на знамето, пише за Politico Дърмът Хъдсън, автор на Circle of Stars: A History of the EU and the People Who Made It.

Днес настроението в Брюксел е мрачно, точно както беше през 1993 г., когато ЕС бе създаден върху основите на по-старата Европейска общност. Тогава, както и сега, блокът е изправен пред муден икономически растеж, политическа програма, отчасти оформена от десни популисти, и кървави войни по границите му. Въпреки тези паралели обаче трансформиращото въздействие на ЕС върху Европа през последните три десетилетия не трябва да бъде забравяно.

Когато ЕС бе основан, трите му знакови проекта бяха в сериозни проблеми. Плановете за икономически и паричен съюз бяха хвърлени в хаос от кризата с Валутния механизъм, която показа колко трудно бе да обвържеш национални валути заедно в епохата на глобализацията. Общата външна политика и политика на сигурност се оказа безсилна пред лицето на войната и етническото насилие в бивша Югославия. А перспективите за по-близко сътрудничество по правосъдието и вътрешните работи бе силно усложнено от драматичен ръст на броя бежанци, пристигащи в Западна Европа след Студената война.

На искане за коментар на първия ден на ЕС европейски представител заяви: „Никой не е в настроение за тези неща. Имаме спешни проблеми за решаване“.

През годините обаче и трите проекта в крайна сметка бяха реализирани – макар и с различна степен на успех. 20 страни членки днес са приели еврото, което служи като мощен катализатор за търговска интеграция. И макар че кризата с държавния дълг натежа сериозно през второто му десетилетие, еврото не само оцеля, но и сега е най-важната валута в света след долара.

Общата външна политика и политика на сигурност все още се движи твърде бавно – както се вижда от отговора на войната Израел-“Хамас“. В същото време обаче военната помощ за 5,6 млрд. долара, предоставена на Украйна чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, показва, че уроците от войната в Югославия са били научени. Междувременно сътрудничеството в ЕС по правосъдието и вътрешните работи бе изправено пред най-сериозното предизвикателство през 2015 г., когато над 1 млн. души потърсиха убежище в блока. Шенгенското пространство обаче издържа, а с него и пътуването без паспорт за над 400 млн. европейци.

От всички свои проекти вероятно най-голямото постижение на ЕС досега е разширяването. Обещанието за място на масата послужи като мощен катализатор за реформи в Централна и Източна Европа, която се превърна в пример за икономическо развитие. Полша например – звездната икономика на региона, е увеличила брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението почти три пъти от присъединяването си към ЕС. Всъщност разширяването бе толкова успешно, че блокът осъзна, че е трудно да се стимулират промени в съседните държави без обещанието за членство. Разбира се, решението на Великобритания да напусне ЕС бе удар за европейската интеграция, но въпреки това десет държави са текущи или потенциални кандидати за членство в ЕС.

Въпреки постиженията си обаче през последните три десетилетия ЕС твърде често не успява да изпълни ангажимента си от Договора от Маастрихт към основните права. От драконовите бюджетни съкращения, изискани от Гърция и други държави по време на кризата с еврото, до тежките условия, на които бяха подложени бежанците в импровизирани лагери от Кале до Мория, блокът показа недостатъчна солидарност към засегнатите от световните кризи.

Въпреки това скоростта, с която ЕС мобилизира 800 млрд. евро в безвъзмездни средства и заеми за страните членки по време на Covid-19, и временната защита, предложена на над 4 млн. украинци след руската инвазия през 2022 г., показа, че различна Европа е наистина възможна.

Рождените дни са време за размисъл, за гледане напред, както и назад. И това поставя три големи въпроса, върху които ЕС трябва да размишлява.

Първо, блокът трябва да реши дали е сериозен по отношение на ново голямо разширяване. Очаква се Европейският съвет да отвори преговорите за членство с Украйна по-късно тази година, но има вероятност тази държава след това да се присъедини към Албания, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция по пътя към никъде.

Също така е по-важно от всякога ЕС да защити основните си ценности. Дори ако популисткат партия „Право и справедливост“ изгуби власт в Полша, други десни популисти като Виктор Орбан от Унгария продължават да се противопоставят на върховенството на закона.

И последно, макар че изпитва все по-голямо недоверие към поляризираната политика на Америка, ЕС остава зависим от трансатлантическия съюз за собствената си сигурност. Четирите години на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати бяха пагубни за ЕС. Втори мандат може да бъде катастрофален.

Така че днес, когато духа свещите за рождения си ден, ЕС трябва да си пожелае издръжливостта, от която със сигурност ще има нужда през идните години.