Лидерите на ЕС подкрепиха използването на печалби от замразени руски активи за Украйна

Лидерите на Европейския съюз (ЕС) подкрепиха планове за използването на печалби за милиарди евро, генерирани от замразени руски активи, в помощ на Украйна. Очаква се Европейската комисия да направи законодателни предложения в началото на декември, предава Financial Times.

Западните санкции блокираха притежания на Руската централна банка за 300 млрд. долара, след като Москва започна войната си в Украйна през миналата година. Лъвският пай – 180 млрд. долара, според белгийското правителство, са държани от най-големия депозитар в света Euroclear, чиято централа се намира в Брюксел.

В четвъртък финансовата компания съобщи, че е спечелила около 3 млрд. евро от замразените руски активи само през деветмесечието на тази година спрямо 347 млн. евро през същия период на 2022 г. Ръстът е бил стимулиран от повишаващите се лихви.

Лихвените плащания и погасяването на задължения по облигации, свързани със замразени руски активи, остават блокирани в Euroclear, тъй като те не могат да бъдат изплатени на клиенти, които са обект на санкции. Финансовата компания обикновено реинвестира подобни кешови баланси, а заради растящите лихви Euroclear печели повече чрез тези инвестиции.

Представителите на ЕС търсеха начини да насочат тези средства към Украйна, но Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреди за потенциални рискове за еврото при осигуряване на достъп до тези печалби. Според ЕЦБ това може да накара други централни банки да се откажат от деноминирани в евро активи и да отслабят валутата.

Лидерите обаче, които проведоха среща на върха в петък, подкрепиха хода и призоваха Комисията „да ускори работата с оглед внасянето на предложения“.

Сега Комисията планира да направи предложение в началото на декември, съобщиха двама високопоставени представители, участващи в подготовката му. „Тези заключения са зелена светлина за нас“, казва единият от тях.

Брюксел поддържа редовни контакти с Лондон и Вашингтон, за да се увери, че подходите им са синхронизирани, допълниха представителите.

Няколко страни членки от ЕС, като Германия, преди време бяха скептични към плановете заради правни притеснения около собствеността на средствата. Тези притеснения бяха успокоени по-рано този месец, когато американският финансов министър Джанет Йелън подкрепи идеята за прибиране на печалбите от замразените руски активи. Г-7 също одобри плановете.

Естония, която е една от страните, настояващи ревностно за мярката, заяви, че е важно Русия да плати за щетите, които нанася в Украйна. „Възстановяването на щетите, които Русия нанася, трябва да бъде платено от Русия…, затова трябва да мислим извън установените рамки“, заяви естонският премиер Кая Калас.

Очаква се предложенията на ЕС през декември да разяснят законовите задължения около печалбите от замразените руски активи в депозитари като Euroclear и да постановят, че те трябва да бъдат отделяни настрани. Едва на по-късен етап, очакван догодина, ще бъде предложено законодателство за действителното отнемане и преразпределяне на средствата към Киев.

Орбан: Стратегията на ЕС за Украйна се проваля

По-рано днес унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че стратегията на ЕС относно войната в Украйна „се проваля“ и блокът трябва да създаде план Б, тъй като украинците няма да спечелят на фронтовата линия. Орбан, който говори пред унгарското държавно радио в кулоарите на срещата на върха на ЕС в Брюксел, допълни, цитиран от Ройтерс, че се води „голяма борба“, особено за подкрепата за Украйна. Той допълни, че не вижда причина Унгария да изпраща пари на данъкоплатците си в помощ на Киев.

ЕС трябва да реши през декември дали да ревизира бюджета си за 2021-2027 г. на стойност 1,1 трлн. евро, който вече е под натиск заради извънредните разходи по време на COVID пандемията и след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г.

Европейската комисия предложи страните членки да предоставят повече средства в общата хазна, за да осигурят 50 млрд. евро за Украйна и още 15 млрд. евро за миграцията. Друго предложение предвижда предоставянето на 20 млрд. евро военна помощ за Украйна.

„Смятаме, че това предложение не е добре разработено и не е уместно да се превръща в основа за сериозни преговори, затова го отхвърлихме. Води се голяма борба, особено по украинския въпрос“, заяви Орбан. Според него най-големият проблем е, че стратегията на Брюксел за изпращане на пари и военна помощ за Украйна в подкрепа на борбата ѝ срещу Русия се проваля.

„Днес всички знаят, но те не смеят да го кажат гласно, че тази стратегия се проваля. Очевидно е, че тя няма да проработи…, украинците няма да спечелят на фронтовата линия“, каза Орбан и допълни, че е нужен план Б и планиране на разходите за него.

„Когато знаем колко ще струва, можем да споделим това бреме помежду си“, заяви той.

Националистът Орбан, който постоянно влиза в спорове с Брюксел през последните 13 години заради политики, които според критиците му подкопават демократични ценности в Унгария, смята, че е нужна смяна на ръководството в Брюксел на европейските избори догодина.

Мирна конференция за Близкия изток след шест месеца

По другата основна тема на срещата на върха в Брюксел – конфликта в Близкия изток, Съветът на ЕС е приел испанското предложение за провеждане на мирна конференция след около шест месеца, съобщи изпълняващият длъжността премиер на Испания Педро Санчес, цитиран от Ройтерс.

Мадрид е ротационен председател на Съвета на ЕС до края на тази година. На срещата в Брюксел Испания поиска от ЕС да настоява за незабавно спиране на огъня, но някои страни са се противопоставили на формулировката, каза Санчес.

Той допълни, че вместо това страните членки са приели да призоват за „хуманитарни паузи“ и откриване на хуманитарни коридори за цивилното население на Газа като начин за постигане на консенсус.

В замяна на компромиса блокът е приел предложението на Мадрид за мирна конференция, която включва възобновен стремеж за разрешаване на конфликта чрез създаване на две държави, уточни испанският премиер.