Уроците за Израел от войната срещу тероризма на САЩ

„Макар да изпитвате ярост, не позволявайте да бъдете погълнати от нея. След 11 септември в Съединените щати бяхме бесни. И докато търсехме и получавахме справедливост, направихме и грешки“ - това каза Джо Байдън при посещението си в Израел. Но президентът на САЩ не даде подробности за грешките, които Америка е направила, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Рахман. Ето какви бяха те.

Най-общо казано, САЩ се опитаха да победят „тероризма“ чрез конвенционални военни средства. Те започнаха войни в Афганистан и Ирак, които доведоха до стотици хиляди жертви. Но повече от 20 години след началото на своята война срещу тероризма Америка вероятно е по-малко могъща и уважавана по света, отколкото беше през 2001 г. А собственото ѝ общество е тежко наранено.

Има ли опасност Израел да повтори много от тези грешки? Абсолютно. Но Израел има много по-малък толеранс за такива. САЩ са най-голямата икономика в света. Те са защитени от два океана и имат глобална мрежа от съюзници и зависими сили. Израел, напротив, е малка страна с враждебни съседи.

Желанието да унищожите организацията, която изби ваши граждани, е напълно естествено. Обетът на Израел да унищожи „Хамас“ силно напомня на обещанията на Америка да унищожи „Ал Кайда“ и талибаните след 11 септември.

САЩ могат да претендират за частичен успех в пряката битка срещу „Ал Кайда“. Осама бин Ладен, нейният лидер, беше убит през 2011 г. и организацията не успя да осъществи нова грандиозна атака на американска земя. Но ислямизмът е идея, а тероризмът е тактика. Така че унищожаването на една ислямистка терористична организация не слага край на проблема. Появиха се нови групи като „Ислямска държава“. Европа, по-специално Франция, беше силно засегната от ислямистки терористични атаки. А джихадистките бойци печелят позиции в Африка.

Самата „Хамас“ прилича повече на талибаните, отколкото на „Ал Кайда“, защото е реален режим, който управлява определена територия от години. Това би трябвало да е предупреждение, защото повече от 20 години след като американските войски влязоха в Кабул, талибаните отново са на власт в Афганистан.

Както „Хамас“, така и талибаните използват терористични тактики. Но неприятната истина е, че те също са социални и политически движения с дълбоки корени.

Колко пъти съюзническите сили в Афганистан обявяваха, че са убили този или онзи талибански командир? Винаги имаше заместник. Всъщност войната срещу чуждестранен окупатор подхранва национализма и фанатизма, върху които са изградени организации като талибаните и „Хамас“. С връщането на талибаните начело на Афганистан, кой би могъл да изключи, че „Хамас“ все така ще управлява Газа и след 20 години, колкото и невероятно да изглежда сега?

Въпреки военните си победи Америка не успя да намери устойчиво политическо уреждане нито в Ирак, нито в Афганистан. Като третира палестинците като проблем на сигурността си, Израел е напът да повтори тази грешка. „Връщането към политиката на възпиране“ няма да е достатъчно.

В един момент Израел и палестинците трябва да намерят трайно политическо решение или ще се появи друго поколение палестинци, готово да пренесе битката в Израел. Но въпреки това израелското правителство изглежда няма представа кой или какво може да управлява Газа, след като „Хамас“ бъде теоретично унищожена. Всички варианти – палестинска автономия, израелска окупация, чужда мироопазваща мисия – изглеждат неосъществими.

Правителството на Нетаняху обсъжда и започването на втора война - този път срещу „Хизбула“ в Ливан, която е много по-мощна от „Хамас“. Самата „Хизбула“ може да започне настъпление, което кара някои в Израел да настояват за превантивен удар. Логиката е подобна на някои от аргументите, които накараха Америка да нападне Ирак. Гледището беше, че след 11 септември е просто твърде опасно да се игнорира надвиснала заплаха за сигурността. Но много от онези, които гласуваха за войната в Ирак, включително Байдън, сега признават, че тя е била грешка.

Начинът, по който се водеше войната срещу тероризма, беше и много вреден за международната репутация на САЩ. Цивилните смъртни случаи, причинени от удари с дронове, затворническият лагер Гуантанамо и изтезанията, извършвани от ЦРУ (и подробно описани в доклад на Сената на САЩ), нанесоха трайни щети на имиджа на Америка.

Израел твърди, че много от онези, които критикуват войната му в Газа, са дезинформирани, лицемерни или антисемитски настроени. Някои от най-яростните критици на Израел са наистина опасни врагове на самата идея за еврейска държава.

Но има и голяма група, която съчувства искрено на Израел, но която ще бъде отчуждена, ако например спирането на водата и електричеството за Газа доведе до глад или огнища на болести; или ако Израел срине ивицата, както някога руснаците разрушиха Грозни.

Израел не може да си позволи просто да игнорира международното мнение. Тъй като навлиза в много опасна фаза от своята история, еврейската държава ще се нуждае от цялата международна подкрепа, която може да получи - военна, икономическа и дипломатическа.

Войната срещу тероризма може също да навреди на обществото, което я води. Повече от 30 хил. американски войници се самоубиха, след като служиха в Ирак и Афганистан: над три пъти повече, отколкото загиналите в битка. Гневът срещу елита, довел до възхода на Доналд Тръмп през 2016 г., бе тясно свързани със социалните проблеми, причинени от войните, които Америка води след 11 септември.

Войната срещу тероризма обединява една държава в краткосрочен план, но може да я разцепи в по-дългосрочен. Това също е урок, за който травмираният Израел трябва да помисли преди да е станало твърде късно.