Могат ли Си Дзинпин и Джером Пауъл да се окажат спасителите на световния растеж?

Спасителният екип изглежда е получил съобщението. Световният растеж няма да бъде голям през следващата година, но няма да има нужда да отписваме напълно 2024 г. Ключови длъжностни лица в САЩ и Китай осъзнаха риска от рязко забавяне и започват да пренастройват позициите си. Посланието е добре дошло. Делата ще имат значение след това, пише колумнистът на Bloomberg Даниел Мос в материал, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Засега седмицата принадлежи на оптимистите. Ръководителите на Федералния резерв поставиха под въпрос необходимостта от допълнителни увеличения на лихвените проценти и Китай обмисля нови стимули, за да подпомогне възстановяването на страната. Колебая се да нарека коментарите на заместник-председателя на Федералния резерв Филип Джеферсън и управителя на Федералния резерв на Далас Лори Логан "гълъбови"; намаляване на лихвените проценти все още не се вижда, посочва Мос.

Има обаче отстъпление от ястребовите позиции. Затягането на финансовите условия - по-специално повишаването на доходността на облигациите - ще сведе до минимум работата, която е останала пред Фед. И може да отхвърли необходимостта от каквото и да е действие.

Пекин и Вашингтон често се представят като борещи се срещу противоположни проблеми. Федералният резерв беше зает с това да намали инфлацията до целта си от 2%, което според централната банка на САЩ ще изисква охлаждане на пазара на труда. С други думи, известно забавяне. Екипът на президента Си Дзинпин предприема постепенни стъпки за укрепване на икономиката, която започна да се колебае около април. Инфлацията в Китай меко казано не е притеснителна. Потребителските цени се понижиха през юли и пълзяха над нулата през август.

Тъй като Китайската народна банка е подчинена на апарата на комунистическата партия, фискалната политика обикновено поема водеща роля. Ето защо новините за допълнителни стъпки за стимулиране на растежа са важни. Сред мерките, за които се твърди, че се обмислят, са увеличаване на бюджетния дефицит, може би доста над предишния таван от 3% от брутния вътрешен продукт. Досега Пекин се съпротивляваше на широк фискален тласък от страх да не натрупа твърде голяма купчина дългове. Лесно е да бъдете скептични, защото тази година бяха въведени няколко мерки, включително намаляване на лихвите, които не оказаха голямо въздействие. Това е сигнализирането, което може да е най-важната част: има проблем и те трябва да продължат да работят по него.

САЩ и Китай, лесно заклеймени като антагонисти, имат интерес да се обединят около общи цели. Те не действат съгласувано, но политическите различия между председателя на Фед Джеръм Пауъл и икономическия елит в Китай вече не изглеждат толкова ясно очертани. Федералният резерв се мръщи все повече на идеята за по-нататъшно затягане и Китай става все по-малко гнуслив относно разхлабването на разходите.

Глобалната икономика в толкова тежко състояние ли е? Докато пазарите се повишиха във вторник след изказванията на Фед и новините за инициативите на Китай, Международният валутен фонд имаше някои негативни новини. Глобалният растеж ще се забави малко до 2,9% през следващата година. Това е доста под средното ниво от 3,8%, регистрирано през двете десетилетия преди Covid. Икономиката на САЩ ще се представи по-добре, докато прогнозата за китайската бе ревизирана леко надолу.

Фондът може да е твърде оптимистичен, предупреди Бен Мей, директор на международните макроизследвания в Oxford Economics, който смята, че 2,5% е по-реалистично ниво. Подобна погрешна преценка отразява твърде розова представа за перспективите на САЩ, каза Мей в бележка, след като МВФ публикува новите си числа: "Не сме убедени. Все още очакваме забавеното въздействие на предишното затягане на паричната политика, по-рестриктивната фискална политика и по-слабите буфери от спестявания на домакинствата да предизвикат умерено свиване... Очакваме подемът в перспективите за икономиката на САЩ да бъде лек."

Което ни връща към Федералния резерв. Въпреки цялото облекчение на пазарите след предпазливите забележки на Джеферсън и неговото признание за въздействието на неотдавнашния скок на доходността на държавните облигации общата му гледна точка не се различава много от тази на управителя на Фед в Ню Йорк Джон Уилямс. В края на септември Уилямс предположи, че Фед може да е приключи с повишенията на лихвите. Любопитно е, че това не се разбра. Сега е важно Фед да не стъпче посланието, като звучи твърде ентусиазирано относно по-нататъшни стъпки за борба с инфлацията.

Продължението на материала може да прочетете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.