Изборът на САЩ във войната на Израел

Няма противоречие между осъждането на тероризма и адресирането на неговите корени. И двете следни твърдения са верни: "Хамас" достигна нови дълбочини на зверска жестокост; Израел на Бенямин Нетаняху унищожи ненасилствените палестински алтернативи. Американският президент Джо Байдън трогателно изрази гнева си относно първото, но не е признал публично второто. Светът трябва да се надява - но не може да приема за даденост - че той също така е дал да се разбере на Нетаняху, че ще се противопостави категорично на колективното наказание на палестинците, пише редакторът за САЩ на Financial Times Едуърд Люс.

Опасността за САЩ от отговора на Израел е сериозна. Освен риска от огромен конфликт в Близкия изток, САЩ ще бъдат обвинявани по целия свят за всякакви ексцесии от страна на Израелските отбранителни сили. Години наред Вашингтон си затваряше очите за серийното нарушаване от Нетаняху на споразуменията от Осло. Новите поселения в окупираните територии, разширяването на старите и подкопаването на палестинската власт унизиха умерените палестинци и показаха Вашингтон като пристрастен посредник.

Последният път, когато Америка участва в преговорите за две държави, беше по време на президентството на Барак Обама. Допреди половин поколение ставаше въпрос за половинчато усилие. Когато Нетаняху разкри блъфа на Обама, той се разпадна. Доналд Тръмп го играеше поддръжник на все по-откритото презрение на Нетаняху към процеса по установяване на две държави. Байдън се държи така, сякаш палестинският проблем вече не съществува. Предвид другите му геополитически предизвикателства, неговото пожелателно мислене може да е разбираемо, но сега то му се връща. Америка вече не може да си позволи да си затваря очите.

Две неща се промениха след неуспешния опит на Обама да съживи мирните преговори. Първо, Нетаняху отчужди огромното мнозинство от американски евреи. Дните, когато Израел можеше да разчита на автоматична еврейско-американска подкрепа, отминаха. За това израелският премиер е почти еднолично отговорен. През 2015 г. той наруши всички дипломатически протоколи, когато в реч пред Конгреса се противопостави на подписаното от Обама ядрено споразумение с Иран. Тъй като повечето американски евреи са демократи и тъй като американската десница все повече флиртува с антисемитски лозунги, това беше безразсъден хазартен ход. Подкрепата за Израел на Нетаняху се превърна в републикански въпрос.

Второ, Израел има най-твърдото дясно правителство в демократичния свят. Нетаняху взаимства антисемитските атаки срещу Джордж Сорос на хора като Тръмп и унгарския премиер Виктор Орбан. Логиката му е, че евреите могат да бъдат в безопасност само в Израел, което го тласка към изкривен афинитет спрямо нативистките групи на Запад. За повечето неизраелски евреи и за около половината от самия Израел идеологическите приятели на Нетаняху са отблъскващи - той всъщност е най-умереният член на правителството, което ръководи.

Съюзът на Нетаняху с тръмписткото крило в американската политика дава на Байдън повече пространство от неговите предшественици да играе ролята на безпристрастен посредник. С цялото си същество обаче той ще се съпротивлява на това. През почти цялата му политическа кариера подкрепата за Израел е била двупартиен консенсус. Точно преди половин век - само девет месеца след като Байдън става американски сенатор, Египет атакува израелските сили във войната Йом Кипур. Както и днес, Израел беше изненадан. За разлика от днес обаче Израел тогава беше аутсайдер. Най-сигурното място за амбициозен демократ през следващите години беше да подкрепя Израел през цялото време. Това вече е спорна позиция – и особено опасна за Байдън.

Кланетата на "Хамас" имаха за цел да провокират ответни израелски жестокости в ивицата Газа, което ще затвърди чернобелия мироглед на групировката по оста добро-зло и претенциите ѝ да бъде основният легитимен глас на палестинския народ. Това допълнително ще подкопае контрола на "Фатах" (партията на Ясер Арафат, наследен от сегашния палестински президент Махмуд Абас – бел. прев.) върху окупирания Западен бряг и ще разпали екстремизма в Израел. Всеки от тези вторични ефекти ще навреди на позицията на САЩ и ще подрине допълнително сигурността на Израел. Емоционалното изкушение е да се предложи безусловна подкрепа на правителството на Нетаняху. Трудно е да слушаш истории за заклани бебета и да не се поддадеш на сляпото отмъщение. Рационалната позиция обаче е да се отхвърли сценарият на "Хамас".

Непосредственият приоритет на Байдън ще бъде да осигури освобождаването на американските заложници. Той изпрати група самолетоносачи в района. Но основната му цел трябва да бъде да прекъсне цикъла на ескалиращо насилие. Атаките на "Хамас" бяха ужасяващи, но не трябва да са изненада. Газа, както някои отбелязаха, е най-големият затвор в света. Нетаняху лиши палестинците от надежда за бъдещето и от мирни средства, за изразяване на разочарованието си. Джон Кенеди, героят на Байдън, бе казал: „Тези, които правят мирната революция невъзможна, правят насилствената неизбежна.“ Израелците и палестинците са на ръба да напишат още по-мрачна страница в своята история. Байдън разполага със средствата да го предотврати. Това е най-произраелското нещо, което може да направи, завършва Люс.