Палестинският въпрос изисква решение, дори и "Хамас" да бъде наказана

Няколко групи студенти от „Харвард“ публикуваха изявление, в което хвърлят вината за съботното жестоко клане на граждани от „Хамас“ „изцяло“ на Израел. Руският президент Владимир Путин обвинява САЩ, а републиканските кандидати за президент обвиняват Иран. В същото време израелският министър на отбраната казва, че всичко се дължи на „човешките животни“ в Газа. „Хамас“ – въпросната група животни, обвинява съществуването на Израел.

Когато става въпрос за целенасочено клане на граждани, отговорни са тези, които дърпат спусъка. И все пак общо, тези опити за приписване на вината за жестокостта в събота стигат до ядрото на проблема, пред който е изправен новият „кабинет за управление на войната“, сформиран в сряда от опозиционния лидер и пенсиониран генерал Бени Ганц: какво идва след смазването на „Хамас“? Това е най-добре да се реши, преди израелските сили за отбрана да изпратят танкове сред 2 млн. палестинци в Газа, пише редакторът на Bloomberg Марк Чемпиън.

Това, което нападението на „Хамас“ доказва, е, че развиващият се нов Близък изток, за който всички бяха толкова развълнувани само преди седмица – онзи, в който Израел търгува и инвестира в арабските си съседи – не може да се случи без някакъв вид уреждане на палестинския въпрос, казва Джон Дженкинс, бивш посланик на САЩ в Саудитска Арабия, Сирия, Либия и Мианмар, който е бил дипломат и в Израел. „След като всичко това свърши, как да преоткрием нова политика на договореност?“, попита той при участието си в панел на събитие в Лондон, посветено на събитията в Израел в сряда. „Не знам какъв е отговорът, просто знам, че ще трябва да има отговор“.

Има два пътя, които следват и които се опитват да разрешават сложни териториални проблеми като израелско-палестинския въпрос. Единият, пътят на крайностите, неумолимо води към още по-голяма жестокост. Другият, включващ компромиси и саможертва, е хаотичен, политически опасен за тези, които го изпълняват, и труден за постигане. (Опитът струва на бившия премиер Ицхак Рабин живота му.) Израел, за съжаление, е поел по по-кървавия път от поне 15 години, а вината за това как се случи е широка.

В един наратив за Газа това, което се случи в събота, бе кулминацията на провален израелски експеримент, вид тест за това как израелци и палестинци могат да живеят рамо до рамо, който бе предложен от Израел и грандиозно провален от палестинците.

Историята започва с превземането от страна на Израел на Ивицата Газа от Египет по време на Шестдневната война през 1967 г. Това бе изненадващо нападение, започнато, за да се засили сигурността на Израел срещу все по-враждебните съседи. От 1993 г. насам израелското правителство даде на палестинците в Газа ограничено самоуправление в резултат на подписаните от Рабин споразумения от Осло. А през 2005 г., след години на терористични атаки, извършвани от базирани в Газа групировки, Израел „се изтегли“, едностранно прогонвайки еврейски заселници и оставяйки палестинците да се самоуправляват.

САЩ и Израел предполагаха, че умерената Палестинска автономия ще поеме управлението. Вместо това палестинците избраха „Хамас“ – ислямистка военна групировка, отдадена на унищожаването на Израел. „Хамас“ използва новата си позиция, за да продължи войната си с Израел, което доведе до изграждането на стена и блокада на вноса, за да бъде ограничена групировката. В събота този експеримент се срина, след като „Хамас“ премина отвъд стената на няколко места и предизвика хаос.

Друг наратив за Газа обаче е, че едностранно оттегляйки се, вместо да се опита по-усилено да договори споразумение след провалилата се среща в Кемп Дейвид и т.нар. преговори в Таба съответно през 2000 и 2001 г., целта на Израел бе да отложи проблема с Газа. Това по-късно направи възможно да наложи мерки върху по-важния Западен бряг, пренебрегвайки палестинските права и искания. Вместо стъпка решение за две държави, оттеглянето от Газа през 2005 г. позволи евентуалното му изоставяне.

Това реално не са алтернативни наративи. Те са едновременни, всеки един изпълнен с частични истини. Заблудата на правителството на Нетаняху, че може да зареже временно Газа и палестинско споразумение, като в същото време налага каквото пожелае на Западния бряг, неизбежно доведе до протести в Йерусалим, както и до пренасочване на военни и разузнавателни ресурси за справяне с тази заплаха. „Хамас“ се възползва от вакуума и премиерът скоро ще се изправи пред сметката за катастрофалния провал в сигурността, довел до това. „Хамас“ ще понесе своята присъда още по-рано, като цивилните в Газа ще платят цената.

Това не беше неизбежно. Това беше път, избран от ограничените, абсолютистки решения на екстремистите. Има множество израелски и палестински гласове, призоваващи за сдържаност през годините, ни никой се вслуша в тях – а сега ще бъде още по-трудно да бъдат чути. Както Ами Аялон, бивш ръководител на Израелската агенция по сигурността (Шин Бет), казва за френския Le Figaro тази седмица, израелското правителство трябва ясно да покаже, както никога преди, че спорът му не е с палестинците като народ, а с „Хамас“ като терористична организация.

“Нямаме друг избор, освен да унищожим бригадите Езедин ал-Касам (военното крило на Хамас)“, каза Аялон. „Но трябва напълно да променим политиката си, за да създадем палестински партньор. Преди дори да атакуваме, трябва да кажем, че искаме да създадем реалност, в която ще говорим с палестинците, които приемат мирни инициативи и които искат да обсъдят с нас реалността на две държави. Но вярвам, че нито едно израелско правителство няма да се съгласи да направи това днес“.

Опитът си струва. Израел не може да има сигурност, освен ако първо не смаже „Хамас“ като военна заплаха, а после не създаде ясен пък към политическо споразумение, което отговаря както на интересите на палестинците, така и на израелците. Начинът, по който се отнесе с гражданите в Газа през следващите дни и седмици – дали ще създаде жизнеспособен маршрут за бягство и ще гарантира, че имат храна, вода и медицински грижи, необходими за оцеляването – ще изиграе голяма роля при решаването дали това хаотично бъдеще с по-малко насилие е възможно.