Австрия губи битката срещу дезинформацията, смята министърът на правосъдието Алма Задич.
Докато подвеждащите и изпълнени с омраза коментари се увеличават онлайн, Задич смята, че обществените институции просто нямат ресурса да отговорят на действията на злодеите. „Не можем да се конкурираме, най-вече когато стане въпрос за дезинформация или теории на конспирациите“, посочва 39-годишната Задич от Зелената партия в интервю от Виена за Bloomberg.
Макар подвеждащата и объркваща информация да поставят на изпитание демократичните институции по света, в Австрия тези проблеми сега се разиграват около бившия канцлер, който ще се изправи пред съда по-късно този месец по обвинения в корупция, свързана с лъжесвидетелстване пред парламента. Себастиан Курц, член на консервативната Народна партия, който беше канцлер между 2017 г. и 2021 г., отделно е обвинен и в разпалване на дезинформация, използвайки обществени пари за публикуване на изфабрикувани социологически проучвания в таблоиди, преди да поеме поста.
Курц, който излезе от политиката след повдигането на обвиненията, отрича да е извършил престъпление. Делото се превърна в гръмоотвод за теории на конспирацията, като по думите на Задич преди началото му се опитва да подсили авторитета на съдебната система в очите на обществеността.
От началото на войната в Украйна има ръст при дезинформацията, идваща от Русия или обслужваща нейни интереси. Миналия месец Европейската комисия публикува изследване, което установи, че 8% до 9% от всички профили в платформите Х и Facebook в Испания, Полша и Словакия са ангажирани с разпространението на фалшива информация, голяма част от която е свързана с Русия.
Европейските избори предстоят следващия юни и мнозина споделят притесненията на Задич, че демократичните институции няма да могат да пробият през целия този страничен шум.
„Това е многомилионно оръжие за масова манипулация“, заяви вицепрезидентът на Европейската комисия Вера Юрова при представянето на доклада. „Трябва да очакваме, че Кремъл и други ще са активни преди нашите европейски избори“, допълни тя.
Допълнително усложняващ нещата фактор е и това, че някои избрани народни представители са склонни да разпространяват невярна информация. В последния си доклад от „Репортери без граници“ посочиха, че политически актьори са замесени в кампании за дезинформация и пропаганда в две трети от проучените страни.
След като излезе от политиката, бившият австрийски канцлер стана международен стратег за Thiel Capital, инвестиционната фирма, управлявана от милиардера донор на Доналд Тръмп Петер Тийл. Той също така участва в кампании в социалните мрежи, с които иска да убеди австрийската общественост, че е жертва на сложен заговор. Тактиките му са типични за популистите, които често използват социалните мрежи, за да заобикалят традиционните институции и медии и директно да се обръщат към хората.
Отделно два различни документални филма за възхода на Курц се опитаха да изгладят имиджа му. Нито един от свата бе фокусиран върху разследването за корупция, като и двата рисуват приветлив образ на бившия премиер като популярен политик, несправедливо принуден да напусне поста. Не е ясно кой е платил за филмите, единият от които имаше премиера, на която присъстваха няколко настоящи и бивши министри. Курц отрича да има участие във финансирането.
Всичко това се разгръща в един медиен пейзаж, който вече е изпълнен с дезинформация. В Австрия крайнодясната Партия на свободата редовно използва социалните мрежи да разпространява неточна информация и конспиративни теории за опасностите от ваксините, Русия и т. нар. световен елит. Партията води в социологическите проучвания за общите избори догодина.
Откакто пое поста през 20202 г., Задич става тясно свързана не само с дезинформацията, но също и с онлайн тормоза. След като стана първият австрийски министър с имигрантско потекло, родената в Босна Задич бе залята с послания с реч на омразата и смъртни заплахи, като ѝ е назначена 24-часова охрана.
Преживяното от нея обаче не е изключение. Проучване на Междупарламентарния съюз – организация на национални парламенти, установи, че макар жените да съставляват едва 26% от парламентите по света, почти 80% от тях са били обект на онлайн тормоз, като две от пет са били заплашвани и със сексуално и смъртно насилие.
За Задич подобни заплахи отразяват токсичната политическа култура, с която тя и други народни представители се борят.
„Няма нищо по-опасно от делегитимиране на институциите ни“, казва тя. „Отслабването на доверието в тези институции означава отслабване на доверието във върховенството на закона и, евентуално, на доверието в демокрацията“, коментира още Задич.