Напрегнатите отношения между Берлин и Париж затрудняват решенията в ЕС

Гледката на френския президент Еманюел Макрон и членове на кабинета му, пиещи бира на лодка с германските си колеги в Хамбург тази седмица, създава усещането за трайно френско-германско приятелство.

Неформалният тиймбилдинг обаче – традиция на германското правителство, дава неправилна представа за борбата за надмощие между двете най-големи сили в Европейския съюз и влиянието ѝ върху редица проекти на ЕС, пише Ройтерс.

От програмите за обща отбрана до ядрената енергия и отношенията с Китай, Париж и Берлин са в противоречие по все повече въпроси.

В реч през август Макрон показа разочарованието си публично, наричайки позицията на Германия по ядрената енергия „историческа грешка“.

Франция е една от държавите в света, използващи най-много ядрена енергия и обикновено генерира над 70% от електричеството си чрез множеството си реактори.

Нарастващото напрежение между столиците разкрива не просто спор по технически въпроси, а разрив в доверието между двете правителства, борещи се за основни икономически интереси и различни визии за бъдещето на ЕС.

„Оставам с впечатлението, че правителствата не искат да говорят едно с друго по важни теми, а когато го правят, то е само през медиите и понякога чрез недискретност“, казва Детлеф Зайф, водещ законодател на германския Християндемократически съюз по въпросите на ЕС.

Липсата на комуникация е това, което накара Берлин да предложи по-неформална среща тази седмица, казва френски представител.

Политика срещу ядрената енергия

Най-тежка битка се води по отношение на енергийната реформа в ЕС.

Френските представители са огорчени от това, което описват като опит на Германия да саботира конкурентоспособността на френската ядрена индустрия, чиято евтина електроенергия може да им даде конкурентно предимство, докато Германия се бори с високи цени на газа.

„Отправната точка на всички тези спорове е антиядрената политика на Германия, която се простира отвъд границите ѝ“, казва Марк-Антоан Ейл-Мацега, ръководител на базирания в Париж енергиен мозъчен тръст IFRI.

Германия реши да сложи край на ядрената си енергетика след аварията във Фукушима в Япония през 2011 г., затваряйки последните си реактори през април.

След като достъпът на Германия до евтин руски газ обаче бе прекъснат след началото на инвазията в Украйна, индустрията ѝ изпитва трудности с растящите цени на електроенергията. Германският индустриален гигант BASF съкращава работни места в Европа и вместо това инвестира в Китай.

„Те се застреляха сами в крака и сега искат да стрелят и в нашия, за да сме наравно“, казва френски представител пред Ройтерс под условие на анонимност.

Германия и някои други страни членки на ЕС искат по-строги правила за държавната подкрепа върху цените на енергията. Властите в Берлин се опасяват, че Париж ще предложи държавни договори на фиксирани цени за ядрена енергия на държавния енергиен гигант EDF и ще похарчи събраните приходи, за да подкрепи френската индустрия.

В Германия има опасения също, че Франция може да привлече компании отвъд река Рейн с по-евтина енергия, казва изпълнителен директор на компания, запознат с преговорите между двете държави.

Не е ясно дали Франция и Германия ще успеят да сключат сделка в Хамбург преди решаващата енергийна среща на ЕС на 17 октомври, но анализаторите се съмняват в това.

„Франция вече не изглежда да е в настроение за компромис“, пише Волфганг Мюнхау в нюзлетър на EuroIntelligence.

Това не убягва на други европейски представители.

Дипломат от ЕС казва за Ройтерс, че разпадането на отношенията ще направи по-трудно за блока да се договори по други големи решения, например бъдещата форма на подкрепа за Украйна.

Химия и визия

Отвъд липсата на химия между френския президент и германския канцлер Олаф Шолц, антагонизмът идва от две различни визии за света.

Концепцията на Макрон за „стратегическа автономност“, призоваваща Европа да не разчита на външни сили в сектори, които могат да им дадат политическо влияние, противоречи на германската историческа зависимост от американския военен чадър.

Решението на Берлин да въведе системата за противовъздушна отбрана "Европейски небесен щит" с американско и израелско оборудване, а не френско-италианско, накара Париж да отмени съвместна френско-германска среща миналата година.

Освен това Германия отдавна се опитва да наложи концепцията за „Промяна чрез търговия“ – убеждение, че търговията между държавите не само може да помогне за предотвратяването на конфликти, но и за подкрепа на демокрацията в досегашните автократични режими.

Въпреки че концепцията беше критикувана заради неуспеха с Русия, германските представители смятат, че търговските отношения със страна като Китай могат да предотвратят конфликт. Франция предпочита по-настоятелен подход.

Това стана ясно, когато Европейската комисия започна разследване срещу китайските електрически превозни средства, което французите насърчиха, но към което Германия има резерви, казват служители.

„Докато германците не са склонни да рискуват поради обширните си инвестиции в Китай, французите са готови да живеят със свят, в който отмъщението от Пекин е нарастваща възможност“, казва Ноа Баркин, анализатор за GMF Asia в бележка.