В скорошно предизборно видео се вижда как фактическият лидер на Полша Ярослав Качински говори по телефона с германски служител, който го призовава да повиши възрастта за пенсиониране. „Вече няма Туск и с тези неща се приключи“, казва Качински.
Рекламата е пародия, пише Financial Times. Но с приближаването на парламентарните избори на 15 октомври политическото намерение е сериозно: опозиционният лидер Доналд Туск, проевропейски дясноцентристки политик, да бъде представен като марионетка на Германия, работещ срещу интересите на полския народ.
Руската агресия може би налага най-сериозната заплаха за сигурността на Европа и Полша от 1945 г. насам, а управляващата партия „Право и справедливост“ (PiS) твърди, че Туск обслужва интересите на Москва. Но предполагаемата хегемонна Германия и нейният предполагаем агент Туск – бивш премиер на Полша, който стана председател на Европейския съвет, се превърнаха в централната предизборна тема на PiS.
Телевизия TVP, която се явява говорител на правителството, редовно включва в новините си стари кадри на Туск, говорещ или общуващ с германски политици.
„Германия очевидно е цел на тази кампания“, казва Михал Барановски, старши научен сътрудник в German Marshall Fund във Варшава. „Свържете Туск с Германия и след това атакувайте Германия. Кампанията свързва двете неща“, посочва той.
PiS отдавна се опитва да представи Туск като политики с антиполски интереси, например твърдейки на изборите през 2005 г., че дядо му е служил в германската армия през Втората световна война (всъщност за кратко е бил на наборна служба, а след това е дезертирал, за да се бори с нацистите).
Бивш министър казва, че фокусът на Качински върху предполагаемото обвързване на конкурента му с германия се е превърнал в мания, след като европейските лидери, включително германският канцлер Ангела Меркел, избраха Туск за председател на Европейския съвет през 2017 г. въпреки острите възражения на Варшава.
Качински и съюзниците му твърдят, че Туск не е успял да използва позицията си да спре Германия да изгради по-близки енергийни отношения с Русия, преди Владимир Путин да започне войната си срещу Украйна.
„Основният изпълнител на пакта Меркел-Путин бе Доналд Туск“, заяви полският премиер Матеуш Моравецки миналия месец. „Не можем да забравим, че никой в Полша не направи повече за Русия и за Германия през последните 15 години от него“, допълва той.
Твърденията за намеса на Германия и ЕС в кампанията добавиха нов конспиративен елемент към вече отровната надпревара между националистическата, евроскептична партия PiS и центристката партия на Туск „Гражданска платформа“. Те рискуват и да обтегнат допълнително отношенията между Варшава и Берлин – едни от най-трудните двустранни отношения в рамките на ЕС.
Аркадиуш Муларчик, държавен секретар на Полша по енергийната политика и депутат, обвини Берлин и Брюксел, че се опитват да „създадат сътресения в правителството“.
„Сега имаме много напрегната ситуация с ЕС, тъй като те мислят политически, сътрудничат си с опозицията и създават проблеми за правителството“, казва той за FT.
ЕС са под влиянието на Германия, добавя той. „Те са водещата европейска държава и имат власт в Европейската комисия“, казва той, имайки предвид нейния председател Урсула фон дер Лайен, която е германка.
Муларчик не предоставя доказателства за предполагаемото сътрудничество на Германия или ЕС с Туск. Германски официални лица казват, че твърденията за намеса са абсурдни.
Полското правителство обаче се разгневи, когато миналия месец германският канцлер Олаф Шолц се намеси в скандал с „пари срещу виза“ в Полша, който може да струва ценни гласове на PiS. В последствие Германия започна проверки на обикновено освободената от контрол граница с Полша.
Муларчик обвини Берлин и в подбуждане на извънреден спор между Варшава и Киев за политическа изгода, когато Полша заплаши да спре доставката на оръжия за Украйна, след като украинският президент Володимир Зеленски разкритикува полските ограничения на вноса на зърно.
Близкият алианс, изграден между Полша и Украйна скоро след началото на руската инвазия през февруари 2022 г., бе „опасен момент за германската доминация“ в Европа, казва Муларчик. Може е имало „скрито споразумение между Украйна и Германия, че ако сменим полското правителство, ще има някакво бързо присъединяване“ на Киев към ЕС, добавя той.
Членството на Киев в ЕС в най-добрия случай вероятно ще отнеме няколко години предвид мащаба на промените, нужни в Украйна и самия блок, преди да бъдат приети нови членки, казват представители на ЕС.
Въпреки процъфтяващата търговия между двете страни политическите отношения между Полша и Германия са в низходяща спирала от години. Миналата година Варшава подаде иск за репарации в размер на 1,3 трлн. евро за военновременни престъпления и нанесени щети от Германия, като се аргументира, че Берлин никога не е постигнал споразумение след Втората световна война с демократично избрано полско правителство.
Загрижен, че всяка силна защита на международното му минало може да бъде обърната срещу него от приятелски настроените към правителството медии, Туск почти не спомена опита си в ЕС по време на кампанията. Той обаче обеща да осигури милиардите евро средства за възстановяване след пандемията, които бяха замразени от Брюксел поради опасения относно независимостта на полските съдии.
Миналата година партията на Туск се присъедини към PiS в гласуването за германския иск за репарации, въпреки че някои опозиционни политици признаха, че има малък шанс искането да пожъне успех. Бившият външен министър Радослав Сикорски, който сега е член на Европейския парламент, каза, че твърдението е правителствена пропаганда и „приказка за наивници“.
Докато антигерманското послание резонира най-вече сред по-възрастните избиратели, някои от по-явните атаки имат обратен ефект.
След приятелски футболен мач през юни между Полша и Германия един от представителите на правителството Яцек Оздоба публикува в социалните медии: „Полша-Туск 1:0“. Ответната реакция беше бърза и силна, особено от страна на футболисти, водени от бившата звезда на Полша Збигнев Бониек. „Какъв идиот“, каза Бониек.
Изобразяването на Туск като германска пешка служи на стратегията на PiS за поляризиране на електората и мобилизиране на неговата база, казва Марчин Дума, главен изпълнителен директор на социологическия институт Ibris. Това обаче докосва и по-широкото чувство за несправедливост относно Втората световна война, като поляците стават все по-настоятелни, увеличавайки богатството си, добави той.
„Нещо се промени в полското общество и те [PiS] се опитват да използват това в своя полза“, добавя той.