Сигнал към Южна Корея ли бе срещата между Путин и Ким Чен Ун?

През септември двама силови лидери се срещнаха в Далечния изток на Русия. Втората среща на високо равнище между Владимир Путин и Ким Чен Ун се проведе на космодрума „Восточний", основна база за ракети с голям обсег.

Този път военните последици бяха силно подчертани, пише за Financial Times Андрей Ланков, професор по кореистика в университета „Кукмин". И двете делегации включваха необичайно голям дял висши военни и след обяда с кнедли с месо от раци Ким и неговият антураж тръгнаха на обиколка из руски военни съоръжения, включително военновъздушна база и фабрика за реактивни изтребители. Местният губернатор подари за спомен на Ким няколко новоизработени дрона и комплект високотехнологични бронежилетки.

Може да изглежда логично да се заключи, че Русия е на път да засили драматично военното сътрудничество със Северна Корея, купувайки севернокорейски снаряди за войната в Украйна, и също така е готова да предостави на Ким ракети, сателити и технологии за ядрени подводници.

Но подобни сделки биха нарушили резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, за които Русия някога е гласувала. Никой не очаква руското правителство да спазва правилата, но защо да рекламира такива сделки толкова публично? Не беше необходимо самият Ким да посещава космическата база и да прави обиколка пред телевизионните камери. Група инженери и полковници от военновъздушните сили в цивилни дрехи вероятно биха свършили по-добра работа, като същевременно гарантират секретност или достоверно отричане на евентуалните сделки.

Военният акцент на срещата и пороят от слабо завоалирани намеци и подмятания карат човек да подозира, че руското правителство всъщност иска светът да повярва, че то ще си сътрудничи с Пхенян.

Когато хората говорят за военно сътрудничество между Северна Корея и Москва, две теми са на първо място: доставки на севернокорейски боеприпаси за Русия и трансфер на руски военни технологии към Северна Корея.

Доклади за севернокорейски артилерийски доставки се появиха за първи път през септември 2022 г., но досега те не са се появили на бойното поле. Единственият регистриран случай на използването им е от украинските войски, които според сведенията са ги получили от „приятелска страна“, която е прихванала севернокорейски кораб в морето.

Това не означава, че не е имало пратки, но показва, че обемите не са големи. Това не е изненадващо. Северна Корея, макар и силно милитаризирана, е малка икономика с ограничен производствен капацитет.

Какво да кажем за трансфера на технологии, така очевидно намекнат по време на срещата? Русия няма много какво да спечели от тях. Севернокорейците не са в състояние да платят подобаващата цена за толкова скъпи технологии. И ако все пак такива бъдат изпратени, руснаците ще загубят контрол и Пхенян с радост ще ги препродаде на трети страни. Смята се, че това е правено повече от веднъж. Има сведения, че през 80-те години Северна Корея е продала на Иран клонинги на съветски ракети, изградени с помощта на технология, която Пхенян е откраднал, вероятно чрез Египет или Сирия.

На последно място, но не и по важност, подобни трансфери няма да се харесат на Китай, който иска стабилна Северна Корея, но не прекалено силна.

И така, защо бе целият военен театър? Най-вероятно, за да се отправи сигнал към Сеул. Говори се, че Южна Корея може да изпрати оръжия на Украйна. Сеул официално заявява, че това не е вярно, но някои консерватори в страната биха се радвали. Натискът се засилва и от Вашингтон.

Подобно решение на Сеул би имало последствия. Южна Корея е индустриален гигант и седмият по големина износител на оръжие в света. Боеприпасите ѝ биха направили истинска разлика на фронта. Сега Сеул - както и Вашингтон - получава предупреждение: ако Южна Корея изпрати боеприпаси, Русия може да реагира.

Ще пренебрегне ли Южна Корея предупреждението? Ще изпълнят ли руснаците заплахите си? Като цяло срещата Ким-Путин вероятно означава по-малко, отколкото повечето хора си мислят, завършва Ланков.