Германия може да неутрализира политически крайната десница чрез публични инвестиции

Времената в Германия са тревожни. Два въпроса доминират в заглавията: икономическото неразположение и обезпокоителният подем на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD), която с подкрепа от около 22% в социологическите проучвания сега изпреварва всяка от трите партии в управляващата коалиция (социалдемократи, зелени и свободни демократи – бел. прев.). Това може да изглежда като несвързани икономически и политически въпроси. Но те са свързани от политиките в областта на демографията и публичните инвестиции, пише за Financial Times Адъм Тууз, професор по история в Columbia University (Ню Йорк) и директор на European Institute.

Много фактори се комбинираха, за да натрупат облаци над икономическите перспективи на Германия. Ценовият шок при енергията удари силно. Забавянето в Китай е лошо за германския износ. Но най-фундаменталната причина е изчерпването на модела на растеж, установен преди 20 години от политиките в областта на социалните грижи и трудовия пазар на тогавашното правителство, ръководено от социалдемократите и зелените. Чрез намаляване на подкрепата за дългосрочно безработните и либерализиране на нископлатената работа, мерките, известни като реформите Hartz IV, накараха германците да работят. Вместо увеличаване на инвестициите или производителността именно тази „революция на работата“ донесе икономически растеж над средния.

С нива на заетост на рекордни нива този модел достигна естествената си граница. Демографските тенденции са безмилостни. Ако Германия иска да смекчи спада на работната си сила, тя трябва да засили имиграцията. И това ни води до AfD.

От основаването си през 2013 г. AfD подкрепя различни каузи. Първоначално нейният проблем беше управлението на Европейската централна банка от Марио Драги. След това се противопостави на зелената климатична политика. Тя беше скептична по отношение на Covid и се обяви срещу подкрепата на Германия за Украйна. Но основната грижа, която движи нейните гласоподаватели, са апокалиптичните страхове, свързани с миграцията.

AfD използва безмилостно всяване на страхове, разпространение на расови стереотипи и ислямофобия. Но трансформацията в германското общество е реална. През последния половин век Германия премина от до голяма степен моноетническо общество към такова, в което според данни от 2022 г. 28,7% от населението или е родено с чуждестранен паспорт, или има такъв родител. През 2020 г. сред децата под петгодишна възраст 40,3 на сто са били или мигранти, или с поне един родител чужденец. В градове като Бремен делът е по-близо до две трети.

Отговорът на Бундестага беше либерализиране на правилата за гражданство. Промяната в културните нагласи спрямо чужденците и тяхното присъствие в обществения живот е впечатляваща. Мнозинството от германците остават широко скроени и приветстващи разнообразието. Но културната политика си има предели. Твърде често това, което липсва, са парите.

Както показа британският опит през 2010-те години, съчетаването на строги икономии и широкомащабна миграция е рецепта за ксенофобия. За да може либералната миграционна политика да работи и да се избегнат опасни конфликти относно жилищата и социалните услуги, публичните инвестиции са от съществено значение. Това е моментът, където Германия изостава. От началото на века публичните инвестиции са нетно отрицателни, а жилищното строителство е крайно недостатъчно. От 2009 г. насам „дълговата спирачка“ (на законодателно ниво – бел. прев.), която ограничава публичните заеми, затвърди недостатъчните разходи.

Повече апартаменти и детски ясли няма да премахнат расизма. Стабилните 14% от германските избиратели имат нагласи, които ги поставят в крайнoдесния спектър. Има 2% открити неонацисти. Това е много жалко, но малцинство от такъв размер може да бъде „поставено под карантина“. Това, което наистина е тревожно, е плъзгането на още 10-15 процента от електората (гласоподаватели, притеснени от миграцията, но иначе неподкрепящи крайнодесни позиции) в прегърдката на AfD.

Затварянето на германските граници не е опция. Не само че местната икономика се нуждае от работна ръка, но и милиони хора по света имат право на убежище и разумно желание да подобрят живота си чрез миграция. За негова чест, Берлин се застъпи в ЕС за координирана и рационална политика за бежанците. Противно на алармистите, Германия не е „препълнена“ или изложена на риск от апокалиптичен хаос. Но има реални недостатъци при жилищата, образованието и социалните грижи, което означава, че продължаването на статуквото е рецепта за нарастващо напрежение.

За да се излезе от ситуацията, не е нужно залитане към расизма, а споразумение между всички основни партии да предложат алтернатива на AfD със съгласувана програма за публични инвестиции в жилища и обществени услуги. Ако това изисква заобикаляне на „дълговата спирачка“ чрез специален фонд, като тези, създадени за справяне с кризата в Украйна и предизвикателството на климатичните промени, така да бъде. За просперитета и вътрешния мир на Германия постигането на успех при имиграцията е много по-важно от пръскането на десетки милиарди за ескадрили от свръхтехнологични американски изтребители или за заводи за производство на микрочипове и други любимци на индустриалната политика.