Дистанцирането на Сунак от предшествениците му разкрива провала на торите

Основната характеристика на „стратегическото рестартиране“ на британския министър-председател Риши Сунак е отхвърлянето на обещанията на управляващите консерватори, които той сега смята за неизпълними, пише главният вътрешнополитически коментатор на Financial Times Робърт Шримзли.

От разводняване на целите за нетни нулеви въглеродни емисии до елиминиране или забавяне на ключовите части от високоскоростната железопътна линия HS2, която трябваше да свърже големите градове на Англия (от Лондон до северната част – бел. прев.), стратегията на Сунак изглежда признава, че подходът към управлението, който неговата партия възприема повече от десетилетие, не е начинът да се ръководи държава.

Защото Сунак се позиционира не само срещу лейбъристката опозиция с грандиозни зелени визии, но и срещу всички свои консервативни предшественици – Борис Джонсън, Дейвид Камерън, Джордж Озбърн, Лиз Тръс и Тереза Мей. Това са виновниците, които подписаха грешни проекти и ангажираха Обединеното кралство с климатичните цели без да имат реална представа как те могат да бъдат постигнати. Дълго повтаряните обещания за „оправяне“ на социалните грижи също изглежда изпаднаха от дневния ред на „Даунинг стрийт".

Консерваторите постигнаха многократен изборен успех чрез преоткриването си, предлагайки ново лице, за да убедят избирателите, че няма нужда да търсят другаде за промяна. Но планът на Сунак за повторение на този трик се основава на загърбване на голяма част от последните 13 години.

И той има право. Нетните нулеви цели бяха обезсмислени поради неуспеха да се изгради инфраструктурата, която да ги осъществи. Мрежата за зареждане на електрически превозни средства е много далеч от готова и, което е по-важно, националната преносна мрежа няма капацитет за електрификация на икономиката.

Няма лесно решение за HS2. Всички резултати са лоши. ЖП линията е гротескно над бюджета си и първоначалните спецификации миришат на суета. Трябваше ли да е толкова бърза? Допълнителното включване на тунели, за да се омилостивят противниците ѝ в селските райони, увеличи разходите. Източният участък от Бирмингам до Лийдс вече бе изоставен; сега западната отсечка изглежда на път да бъде орязана (от Лондон само до Бирмингам, а не до Манчестър – бел. прев.) Отделният, преди изоставен бърз маршрут между Ливърпул, Манчестър и Лийдс, може да бъде възкресен, но високоскоростна връзка, свързваща северните градове един с друг и с Лондон, е в най-добрия случай на десетилетия разстояние.

Човек може да не харесва преценките на Сунак - и със сигурност да бъде циничен относно мотивацията му спрямо зелената програма - но има добре дошла нишка на логика през трудните въпроси, които той задава. Политическото послание, което той се надява да предаде, е, че след големи опити и много грешки Обединеното кралство е намерило практичният премиер, от който се нуждае.

Но сигналът на Сунак може да не е това, което той желае. HS2 и нетната нула може да са най-наболелите проблеми, но Великобритания е и държавата, която не може да се доближи до целите си за нови домове, изостава много в изграждането на така необходимите нови ядрени реактори и подкопава амбициите си като научна сила, като не успява да осигури допълнителния лабораторен капацитет, необходим по оста Оксфорд-Кеймбридж.

Добавете дългогодишните стачки в железопътния сектор и здравеопазването и образът е на страна, разклатена от годините на недостатъчно инвестиране, в която нищо не функционира както трябва.

Инвеститорите разбираемо са разтревожени от колебанията спрямо нетната нула, докато бизнесите, които повярваха в историите за северното възраждане, ще бъдат разтърсени от докладите за даване назад относно HS2. Междувременно Сунак излъчва вътрешно отвращение към индустриалната стратегия, което означава, че правителствените интервенции, като субсидиите за Jaguar Land Rover или Tata Steel, ще са спорадични. И това е преди дори да споменем Брекзит.

Опасността за Сунак е, че това, което той смята за контролирано излизане от безпорядъка, изглежда хаотично за другите. Сериозният контрол, който той осъществява, е обвинение срещу една консервативна Великобритания, която не е в състояние да изпълни ключови инфраструктурни проекти или да гради за собственото си бъдеще. Що се отнася до политическия разум, позволяването на публичен дебат за елиминирането на манчестърския участък на HS2 (от Бирмингам – бел. прев.) само дни преди годишната партийна конференция на торите в, хм, Манчестър едва ли беше триумф на медийния мениджмънт.

Въпреки че Сунак може да отменя или забавя проекти, въпросът е защо гласоподавателите трябва да вярват, че той ще бъде по-успешен в предоставянето на алтернативи след толкова много празни обещания. Проблемите може да са до голяма степен отпреди него, но Консервативната партия е част от проблема. Личността на министър-председателя има значение, но ако група депутати блокират реформата в планирането, необходима за изграждането на повече домове или на основна инфраструктура, амбициите няма да бъдат постигнати. Косервативността на финансовото министерство също е пречка за ускоряването на енергийните проекти. Управлението на Сунак може да е по-добро, но вътрешните му инстинкти са за съкращения на разходите, като капиталовите проекти винаги са първите жертви.

Относно нетната нула, Сунак правилно обърна внимание на необходимостта от повишаване капацитета на електрическата мрежа и приоритизира свързаността за най-важните енергийни проекти. Но мнозина в неговите редици виждат отстъплението от някои цели като само първото размиване на целите, в които те не вярват.

Трагедията за Сунак е, че в опитите си да овладее ангажименти, около които реториката далеч е изпреварила реалността, той може едновременно да е прав и твърде закъснял. Защото той също подчертава годините на провали. Политиката да се самоотделя от предшествениците си е разумна, но тъй като има по-очевиден път за избирателите, които са се уморили от управлението на торите, Сунак залага, че подходът му на финансов контрольор убеждава избирателите, че той може да се справи по-добре.

Ако не, неговият принос може да се състои в това да внесе малко закъснял реализъм и контрол в големите проекти на Обединеното кралство, премахвайки нереалистичните ангажименти за своя наследник. Той би заслужил благодарността на нацията, но осветляването на миналите провали означава, че не трябва да разчита, че ще я получи.