Остарелите категории на световната геополитика

Начинът, по който обозначаваме местата, определя как мислим за тях. По тази причина винаги съм възразявал за термина „Източна Европа“, който преди бе удобно нарицателно за страните, изнемогващи от комунизма, пише старши научният сътрудник в Center for European Policy Analysis (CEPA) Едуард Лукас. Взет буквално, в него няма логика. Прага е на запад от Виена. Хелзинки и Атина са в географски източната част на континента, но не са част от „Източна Европа“. Руската гигантска територия, простираща се от Калининград до Камчатка, тотално разбива категорията.

Дори да се приеме като свободно описание, днес то е напълно остаряло. Конотациите за бедност и изостаналост са неточни. Полша, при сегашните тенденции, ще бъде по-богата от Великобритания до края на десетилетието. Дигиталното управление на Естония прави повечето държави от ЕС и НАТО да изглеждат примитивни. Геополитиката също не помага: някои „източноевропейски“ страни са враждебно настроени към Русия. Други, меко казано, не са. Най-доброто място за това остаряло и подвеждащо определение е в кошчето.

Подобен дебат сега бушува по друг неточен термин – „глобалният Юг“. В скорошен коментар във Financial Times се казваше, че терминът е „покровителствен, фактически погрешен, противоречи на логиката и е катализатор за политическа поляризация“. Защитниците му отговарят, че това е „геоисторическа категория“, която се отнася до държави (предимно, но не всички в южното полукълбо), които са пострадали от западния колониализъм и в резултат на това сега са бедни и маргинализирани.

Това би имало повече смисъл, ако категорията не включваше Русия и Китай. Вярно е, че колониалното потисничество не им е чуждо – но като извършители, не като жертви. Нито пък разликата в богатството е убедителна. Чили (по-богата от някои държави в ЕС) е част от тази категория, но Австралия и Нова Зеландия (които едва ли могат да са повече на юг) не са. А руската гигантска територия, включваща и арктически земи, (отново) разбива тотално категорията. Политическите позиции варират изключително много, например, по климатичните промени и реакцията към пандемията.

Може би единствената полезна характеристика на това определение е в обясняването на трудностите, които Украйна и съюзниците ѝ откриват при изграждането на световен алианс срещу руската агресия. Най-ясната илюстрация на това е, че две трети от населението на света живее в страни – почти всички в „глобалния Юг“ – които не са приложили санкции срещу военния апарат на Кремъл.

Трябва да бъдем откровени за този провал. Той не е резултат от руските и китайските операции за влияние. Той е следствие от егоистичното пренебрежение на големите богати страни, които управляват предимно света. Разочарованията включват наследството от бивши колониални сили в Африка, Азия и Латинска Америка; провалилите се войни в Ирак и Афганистан и последиците от „Глобалната война срещу терора“; неадекватния отговор към глобалното затопляне, особено при изпълнението на ангажиментите за климатично финансиране съгласно Парижкото споразумение; късогледия егоистичен отговор на пандемията от Covid-19 от гледна точка на разпределението на ваксини; липсата на неотложност и щедрост при облекчаването на дългове, допълнено от протекционизъм от богатите страни; недостатъчно представително в международните организации.

Едва ли е изненадващо, че десетилетия от това са насърчили убеждението, че „базираният на правила международен ред“ е западна конструкция, която дори поддръжниците ѝ понякога защитават само на думи. Не можем да очакваме по-голямата част от населението на света да се интересува от нашите проблеми, когато нас не ни е грижа за техните. Пренебрегнахме глада им, бедността и липсата на сигурност, а сега, добавяйки обрат, идващ от една ужасна несправедливост, украинците плащат цената.

Решението на това може да се крие в членовете на нашите алианси, които никога не са имали империи и знаят какво е да си беден и покровителстван. С други думи, може би „Източна Европа“ може да ни помогне да възстановим доверието и сътрудничеството с „глобалния Юг“, завършва авторът. Тогава можем да погребем и двата термина – а един ден може би да захвърлим и „Запада“.