Полша, Унгария и Словакия в момента са проблемни държави за ЕС

В ЕС има трайно убеждение, че съюзът работи най-добре, когато държави се опитват да се присъединят към или да търгуват с него, а не след като са влезли, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти. Теорията гласи, че по време на дългия процес на присъединяване правителствата кандидати намаляват публичния си дълг, излагат своите икономики на оздравителната конкуренция на единния пазар и приемат трудовите и екологичните стандарти, както и върховенството на закона, с които Европа се смята за известна. По-отдалечените страни, които не отговарят на условията за членство, могат да получат доза пазарен достъп и европейски ценности, като подпишат споразумение за преференциална търговия.

Събитията тази седмица показват, че увереността е малко прекалена. Полша, Унгария и Словакия грубо нарушиха правилата на ЕС и световните търговски правила, като обявиха, че ще блокират вноса на зърно от Украйна, политически най-значимият кандидат за членство в съюза след първата вълна от държави от бившия съветски блок (включително тези три), които се присъединиха през 2004 г. Трите страни далеч не демонстрират, че са усвоили главата за върховенството на закона, която преминаха, за да станат членки.

Украйна, която не е готова да стои и да мълчи в името на европейската солидарност, незабавно заплаши с директен отговор - дело срещу трите държави в Световната търговска организация (СТО). Като се има предвид стратегическият императив за прегръщане на Киев и гордостта, което политиците от ЕС демонстрираха миналата година, когато отвориха пазарите си за внос от Украйна след руската инвазия, това е наистина лош знак.

Струва си да се подчертае, че умишлените нарушения на правилата може да са отчасти театър пред разтревожените фермери, особено след като и Полша, и Словакия са пред избори. Ако е така, конфликтът все още може да бъде туширан без търговска война или дори съдебни спорове в СТО. Но проблемите на правителствата не са въображаеми, като се има предвид потенциалното въздействие на конкуренцията от украинските производители на зърно.

Вече имаше един опит за решаване на проблема и той доведе до сделка, която обаче се разпадна. Четири източноевропейски държави членки на ЕС - трите проблемни страни плюс България - блокираха вноса на украинско зърно по-рано тази година. През май ЕС договори временно споразумение, включващо специфични за всяка страна ограничения за внос (разпростиращи се до Румъния), които сами по себе си нарушават принципа на единството на единния пазар. Те бяха отменени миналата седмица в замяна на това, че Украйна се съгласи на доброволни ограничения върху износа, но Варшава, Будапеща и Братислава се отказаха от сделката от страна на ЕС.

Полското и унгарското правителства, разбира се, отдавна смущават Европейската комисия и други държави членки на ЕС със своето отношение към вътрешното си върховенство на закона, включително честни избори и независима съдебна система. Тяхното кривене разклати традиционното убеждение, че членството в ЕС поставя страните на неотменим път към либералната демокрация.

Иронично, последиците от това за присъединяването на Украйна са очевидни, като се има предвид слабият държавен капацитет на страната и ендемичната корупция. Но дори за полското правителство на управляващата партия „Право и справедливост“ и за унгарския президент Виктор Орбан погазването на единния пазар на ЕС и външните търговски ангажименти толкова грубо, въпреки че Брюксел снизходително разхлабва правилата, е ново отклонение.

Разбира се, ЕС едва ли е единствената сила, която среща трудности при уеднаквяването на търговската и геополитическата стратегия. САЩ се оказват ограничени от Конгреса и общественото мнение да подписват каквито и да е съществени споразумения за преференциална търговия, дори в Азиатско-Тихоокеанския регион, които биха могли да помогнат за ограничаване на китайското влияние. Но САЩ поне имат сериозна твърда мощ: Киев остава силно зависим от военната им подкрепа. За ЕС, въпреки бързото разширяване на неговите геополитически амбиции след руската инвазия, търговията остава един от основните му инструменти за проектиране на влияние в чужбина. Също толкова иронично е, че криза около търговското споразумение на Украйна с ЕС бе това, което в крайна сметка провокира анексирането на Крим от Владимир Путин през 2014 г.

Въпреки че стигна по-далеч и по-бързо в налагането на търговски и финансови санкции на Москва от когато и да било в историята си, ЕС показа и вътрешни слабости в процеса. Малцинство от страни членки възпираха ЕС да затегне хватката си - особено Гърция, която се противопостави на нови ограничения върху търговията с Русия, за да подпомогне своите корабособственици.

Нека бъде ясно: блокирането на износа на украинско зърно няма да парализира военните усилия на Киев и не е това, което ще накара президента Володимир Зеленски да се откаже от членството в ЕС (с отвращение) и да приеме прегръдката на Путин. Но е обезпокоително, че най-голямото предизвикателство за доверието в ЕС от десетилетия не доведе до по-последователен и обвързан с правилата отговор.

Специфичните особености на Украйна – голяма и бедна страна със слабо управление, но суперконкурентни фермери – винаги са затруднявали вливането ѝ в ЕС. Много е възможно задълженията и привилегиите, свързани с присъединяването към съюза, да трябва да бъдат преразгледани като част от присъединяването ѝ и вероятно да бъдат създадени нови категории членство. Това ще изисква много изобретателност и добра воля. Но три от съседните на Украйна страни да нарушат сделка и открито да пренебрегнат европейското и международното право за собствена краткосрочна печалба не е начинът.