Кандидатката за премиер на Нидерландия и бивша бежанка обещава строги мерки срещу мигрантите

След като спечели контрола върху партията, която Марк Рюте ръководи 17 години, Дилан Йешилгьоз-Зегериус фокусира усилията си върху това да се превърне в първата жена премиер на Нидерландия, пише Bloomberg.

Ако успее да постигне това след парламентарните избори през ноември, тя също така ще бъде първият човек, пристигнал в страната като бежанец, който заема този пост. Необичайната ѝ платформа? Обещание да се справи с мигрантите.

Родена в Турция, Йешилгьоз-Зегериус не е единственият десен политик в Европа, който обещава да затегне контрола върху границите преди оспорвани избори, на които ще се бори с популистки конкуренти. Да вземем за пример британския премиер Риши Сунак, който е дете на имигранти. Той превърна враждебността към пристигащи във Великобритания чужденци в ключов елемент за изтласкването на колегите си още по-надясно.

Необичайното в твърдата линия, следвана от нидерландската управляваща партия, е колко ѝ струва вече тя. Именно спорове около политиката за право на убежище потопиха четвъртото поредно коалиционно правителство на Рюте през юли, принуждавайки най-дълго управлявалия премиер в страната да обяви оттеглянето си от политиката.

Това е борба, която все още си струва да се води, смята наследничката му Йешилгьоз-Зегериус. Миналия месец тя пое ръководството на партията, която Рюте оглавяваше. В неотдавнашно интервю за Bloomberg 46-годишната кандидатка за премиер на Нидерландия казва, че политиките за предоставяне на убежище на страната „нямат смисъл“.

В малката страна, сред чиито жители вече има над 2,6 млн. души, родени в чужбина, системата за убежище трябва да даде приоритет на „истинските бежанци“ за сметка на икономическите мигранти, допълва тя.

С тази позиция Йешилгьоз-Зегериус дава да се разбере, че е готова да си сътрудничи с партньори от дясно след изборите, планирани за 22 ноември. Въпреки че нейната Народна партия за свобода и демокрация (НПСД) е най-големият блок в парламента, през годината тя изостава от конкурентите си в обществените допитвания. Според най-новите анкети партията ще спечели само една трета от необходимите ѝ 76 места за мнозинство, ако изборите бяха днес.

Въпреки това заради раздробения нидерландски парламент Йешилгьоз-Зегериус все още е в силна позиция да получи премиерския пост. Партията, която изпреварва с малко нейната, е ръководена от десен депутат, който засега изключва възможността да се бори за премиер, а конкурентите от ляво може да не разполагат с достатъчно места, освен ако не се обърнат към партии от останалия политически спектър.

Най-високо позиционираният ляв кандидат е Франс Тимерманс, който оглавява съюз между „Зелената левица“ и лейбъристите. Той се оттегли като еврокомисар по климата, за да поеме ролята.

Готовност за компромис

Докато сдържаният Рюте въплъщаваше някои от дълбоко вкоренените стереотипи в Нидерландия, наследничката му говори за по-съвременни противоречия в страната. Близо една четвърт от жителите на Нидерландия или са родени в чужбина, или имат родител, който е роден в чужбина, показват последните официални данни.

Призивът на крайнодесния депутат Герт Вилдерс за изключване на мароканците от страната е „отвратително“ предложение, смята Йешилгьоз-Зегериус. Но тя не изключва да си партнира с него за сформиране на правителство.

„Не искам да се отказвам от гласове. Затова няма да започна да изключвам партии“, изтъква тя.

Йешилгьоз-Зегериус е родена в семейство на кюрди от Турция, които са потърсили политическо убежище в Нидерландия, когато тя е била дете, и казва, че позицията ѝ за миграцията е напълно последователна с произхода ѝ. „Ако дойда днес в Нидерландия като бежанка, няма начин това осемгодишно момиче да има същата възможност да стане премиер, каквато аз имах“, отбелязва тя, посочвайки пренатоварената система за предоставяне на убежище.

Калъпът на предшественика

Доналд Полс, ръководител на влиятелната зелена група за натиск Milieudefensie, поддържал редовни контакти с Йешилгьоз-Зегериус, когато тя била секретар по климата. Той казва, че изборът ѝ ще бъде добър за околната среда – област, с която тя е искрено ангажирана според него, но допълва, че бил „неприятно изненадан“ от миграционните ѝ политики и смята, че тя иска твърде много да се хареса на крайната десница.

Готовността на Йешилгьоз-Зегериес да си партнира с противоречивия Вилдерс издава прагматизъм, който я поставя тясно в калъпа на предшественика ѝ. Рюте управлява след падането на първото му коалиционно правителство през 2010 г. с подкрепата на Партията на свободата на Вилдерс, а второто му правителство включваше партньорство с лявата Лейбъристка партия.

Макар че в следващите парламенти Рюте изключи сътрудничество с Вилдерс, антиислямският депутат използва първото си предизборно интервю за вестник De Telegraaf миналия уикенд, за да отвори вратата за работа с новата лидерка на НПСД, като изрази желание за компромис по въпроси като миграцията.

Изкуството на говоренето на Рюте

През март партията на Рюте постигна най-лошите си резултати на избори за Сената в неговия премиерски мандат, след като Фермерско-гражданското движение стана най-големият блок в горната камара на нидерландския парламент. То затвърди победата си, отчасти като се противопостави на стремежа на правителството да намали наполовина азотните емисии до 2030 г., противоречив план, който оттогава е разводнен.

Фермерското движение се срина от първо на четвърто място в допитванията преди изборите през ноември, след като НПСД на Рюте работи усилено, за да отклони разговора от екологичните политики към миграцията. С опита си да притисне коалиционните си партньори да възприемат по-враждебна позиция към хората, бягащи от военни зони, той успя да промени темата, но на голяма лична цена. Макар че водената от него рискована политика доведе до падането на правителството, той остава премиер на служебен кабинет до изборите.

Като ръководител на министерството на правосъдието, което отговаря за имиграцията, Йешилгьоз-Зегериус изигра ключова роля в тези разговори и в стратегията с високи залози. Тя коментира пред Bloomberg, че се възхищава на умението на предшественика си да сформира съюзи. В собствената ѝ биография също има данни за подобна гъвкавост. Като дете на синдикалист тя започва кариерата си в левия политически спектър като член на социалистическата, лейбъристката и зелената партия, преди да се приюти при НПСД.

„Тя има същия стил като Рюте, но мисля, че е по-автентична и не толкова пресметлива. Тя е интересна личност заради противоречията си“, отбелязва Полс.