В геронтокрация ли се превърна американската демокрация?

Когато Нанси Пелоси обяви наскоро, че ще се кандидатира за още един мандат в Камарата на представителите на американския Конгрес, новината беше посрещната с известен скептицизъм, пише колумнистката на Financial Times Ева Сяо.

Въпреки че някои демократи одобриха перспективата да работят още две години заедно с опитната държавничка - и страхотен активист за набиране на средства за партията - много други политически наблюдатели бяха по-малко ентусиазирани.

Това до голяма степен се дължи на факта, че почетният председател на Камарата (поради дългото заемане на този пост – бел. прев.), както вече е известна Пелоси, ще бъде на 84 години, когато се проведат следващите избори в САЩ и решението ѝ идва в момент, когато застаряващите кандидати се превърнаха в основен въпрос в американската политика.

САЩ са краен случай дори в свят, в който мнозинството от законодателите са много по-възрастни от по-голямата част от населението.

В сравнение с подобни страни САЩ са особено доминирани от по-възрастни служители на изборни длъжности; един от всеки петима членове на Конгреса е на възраст над 70 години, което прави това една от най-застаряващите професии в държавата.

Тази тенденция предизвика призиви за ограничена мандатност, пенсионна възраст и дори задължителни тестове за умствен капацитет за тези над 75 години. Наскоро републиканският конгресмен Джон Джеймс предложи законодателство, което забранява на онези, които ще са навършили 75 години по време на мандата си, да се кандидатират за президент, вицепрезидент или член на Конгреса.

„За демокрацията като цяло е добре да има текучество [на лидери]“, казва Даниел Стокемер, професор по политология в Университета на Отава, който е изследвал възрастово политическото представителство по света, включително в САЩ.

Това не означава, че по-старите членове трябва да бъдат изключени, твърди той, но трябва да се освободи място за нови участници, вместо да се позволи на „същите хора да водят шоуто“.

Реакцията на изявлението на Пелоси е най-новата гореща точка в по-големия дебат за нарастващата геронтокрация в САЩ.

Това съобщение от законодател, избран за първи път през 1987 г., следва опасенията за здравето на по-възрастни сенатори, включително 81-годишния републиканец Мич Макконъл (лидер на малцинството в Сената – бел. прев.) и 90-годишната демократка от Калифорния Даян Файнстайн.

Макконъл наскоро замръзна на два пъти по средата на изречение, докато говори с репортери, което предизвика консултация с лекар на Конгреса и „неврологичния екип“ на сенатора.

Файнстайн, най-възрастният сенатор, взе продължителен отпуск тази година след пристъп на херпес зостер. В резултат на това за демократите, които имат крехко мнозинство в Сената, беше трудно да прокарват назначения и законодателство. Въпреки че Фейнстайн ще се оттегли през 2024 г., тя се противопостави на призивите да се пенсионира по-рано на фона на дългогодишни съмнения в паметта ѝ.

Притеснения за здравето измъчваха и Джо Байдън, най-възрастния президент в историята на САЩ, който на 80 години се кандидатира за преизбиране във вероятен реванш срещу фаворита на републиканците Доналд Тръмп, който е на 77 години. И двамата бяха призовани от 76-годишния бивш кандидат за президент на републиканците Мит Ромни (който през 2012 г. загуби от преизбрания Обама – бел. прев.) да дадат път на следващото поколение. Ромни наскоро обяви, че повече няма да се кандидатира за сенатор.

През август проучване на Центъра на Associated Press и NORC за изследване на обществените въпроси показа, че три четвърти от обществеността смятат Байдън за твърде стар, за да бъде президент за още един мандат, включително повече от две трети от демократите.

И все пак безпокойството от геронтокрацията на Америка е двустранно: макар че има опасения относно физическата годност и умствения капацитет, политическата класа, доминирана от по-възрастни хора, има и други последствия.

Подобно на някои малцинствени групи, непропорционалното представителство на младите хора вероятно означава, че техните интереси не се разглеждат адекватно от политиците, твърдят социолозите, което може да допринесе за политическа апатия сред младите.

Законодателните органи трябва „донякъде да отговарят на демографския профил на населението, за да вземат решения, които цялото общество иска“, отбелязва Стокемер.

В САЩ обаче средната възраст както в Сената, така и в Камарата на представителите като цяло се е увеличила от началото на века. Това е в контраст с Германия, където средната възраст на Бундестага е спаднала от 2013 г. насам, докато тенденциите са останали повече или по-малко непроменени през последните няколко години в долните камари на британския и френския парламенти, според данни, събрани от изследователи от Университета на Отава.

Камарата на представителите в САЩ, със средна възраст от 58 години, също така е по-възрастна от колегите си в други страни от Г-7 и Русия. В Сената тази възраст скача до 65 години, което означава, че половината от сенаторите са на или над възрастта, която обикновено се свързва с пенсиониране. Освен това тези средни възрасти са изчислени спрямо началото на сесиите на въпросните органи (което ги занижава с две години средно за мандата – бел. прев.)

Тъй като само около 7 процента от членовете на Конгреса са на възраст под 40 години, това може да не вещае добри неща за представителството и приемането на закони по въпроси, които интересуват младите американци, като например по-мащабни действия в областта на климата.

Избраните длъжностни лица се държат по различен начин по време на законодателни дебати в зависимост от възрастта си и „вероятно също когато прилагат политики“, коментира Джон Фива, професор от Норвежкото бизнес училище, който е изследвал как възрастта, полът, класовият произход и разпределението на представителството между градските и селските райони в парламента на Норвегия влияят на политическите дискусии.

Възрастта се очертава като нов политически фактор, който понякога дори може да надделее над партийната принадлежност.

Това дали е демократ, или републиканец, не определя толкова възгледите на даден политик, колкото възрастта, посочва Фива.

Например проучване от 2021 г. на Pew Research Center установи, че пълнолетните от поколението Z – родените след 1996 г. – са по-заинтересовани от адресирането на климатичните промени, отколкото по-старите поколения. Дори сред републиканците по-младите са по-малко склонни да подкрепят по-голямото използване на изкопаеми горива, като само 44 процента от поколението Z казват, че подкрепят повече фракинг, в сравнение със 74 процента от по-възрастните републиканци.

Друго проучване установи, че републиканците от поколение Z се различават от по-възрастните привърженици на партията и по други въпроси, като признаване на расовата несправедливост и предпочитание за по-голяма намеса на правителството за решаване на проблеми, вместо да ги оставят на бизнеса и гражданите.

Въпреки че разликата между средната възраст на законодателите и населението е особено голяма в САЩ, недостатъчното представителство на младите хора в политиката е проблем и в световен мащаб.

Според нови данни от Междупарламентарния съюз, международна организация на националните парламенти, само 2,8 процента от законодателите в световен мащаб са под 30 години. За сравнение, приблизително 18 процента от населението на света е между 18 и 29 години.

Много предизвикателства пречат на потенциалните по-млади законодатели да влязат в длъжност: липсата на политически връзки и одобрения, ограничените способности за набиране на средства и законовите минимални възрастови прагове. За да помогнат на младите хора да преодолеят тези препятствия, наскоро се появиха групи като американската Run for Something (Кандидатирай се за някакъв пост – бел. прев.), които предлагат обучение, менторство и финансиране.

„Нашето управление днес е една геронтокрация“, изтъква Хуан Рамиро Сармиенто, 29-годишен говорител на Run For Something, която помага на прогресивни кандидати под 40 години да се кандидатират на национални и местни избори. „Така че не е изненадващо, че обществената политика, която се произвежда, ползва тази геронтокрация.“

Това означава, че по-възрастните политици няма да приемат закони, които ще осуетят преизбирането им, допълва той. Затова е необходима „критична маса“ от млади политици, за да настъпи някаква промяна.

27-годишният Брандън Сакбун, който се кандидатира за кмет в Тере Хауте (Индиана), след като спечели номинацията на Демократическата партия по-рано тази година, е оптимист, че повече избиратели ще започнат да приемат по-младите кандидати, тъй като те търсят свежи идеи и решения извън статуквото.

„Днес сме изправени пред различен набор от предизвикателства от преди“, смята той, добавяйки, че хората и от двете партии могат да застанат зад идеята за „предаване на щафетата на новото поколение“.