Страните от Западните Балкани са все по-разочаровани от бързия напредък на Украйна към ЕС

Някои лидери на страни от Западните Балкани са все по-разочаровани, че Украйна напредва по-бързо от техните държави в процеса по присъединяване към Европейския съюз (ЕС), като забавя още повече продължаващите им с десетилетия усилия да станат част от блока, пише Financial Times.

„Нямам нищо против украинците“, казва сръбският президент Александър Вучич пред FT. Но нивото на подкрепа на ЕС за Украйна, която получи статут на кандидат-членка в рамките на една година след кандидатурата си и може да започне преговори за членство догодина, „ни показва, че такава политическа подкрепа никога не е оказвана на нас“, допълва той.

Киев подаде молба за членство през февруари 2022 г., дни след началото на инвазията на Русия, и получи статут на кандидат-членка четири месеца по-късно. За сметка на това Белград трябваше да чака над четири години, след като кандидатства за започване на преговори за членство през 2014 г.

В момента преговорите на Сърбия са блокирани заради няколко проблема, най-вече неуспеха на Белград да нормализира отношенията си с бившата си провинция Косово, която обяви независимост през 2008 г. Сърбия е също така единствената страна от Западните Балкани, която не е приела санкциите на ЕС срещу Русия, което допълнително забави перспективите ѝ за членство.

ЕС обеща да ускори преговорите за членство с шестте страни от Западните Балкани – Сърбия, Косово, Черна гора, Албания, Северна Македония и Босна и Херцеговина. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че първите страни може да се присъединят до 2030 г.

Но на неотдавнашно събитие в Словения след съобщението на Мишел албанският премиер Еди Рама изрази съмнения относно новата цел и се пошегува, че примерът на Украйна показва, че война може да ускори членството.

„Кой кого трябва да нападне в този панел, за да получи членството по-бързо?“, запита на шега Рама други лидери на страни от Западните Балкани, които бяха с него на сцената. „България лесно може да нападне Северна Македония, Хърватия може да нападне Сърбия, Сърбия може да нападне Косово, Босна може да нападне себе си…, и така всички ще бъдем готови да се качим на влака с Украйна“, допълни той.

Макар че по-бързият напредък на Украйна е разочарование за мнозина, страна членка на НАТО, която чака 18 години, преди да започне преговори за членство в ЕС, заяви, че не счита разкъсваната от война държава за „конкуренция“.

„Изходът от войната в Украйна ще определи съдбата на самия съюз“, заяви външният министър на Северна Македония Буяр Османи. „Украйна не трябва да бъде считана за привилегирована, защото тя не се сражава само за себе си, сражава се за… бъдещето на континента“, допълни той.

Разпадането на Югославия през 90-те години на миналия век доведе до войни между Сърбия, Хърватия, Босна и Косово, при които загинаха десетки хиляди души, а милиони бяха принудени да напуснат домовете си. Някои враждебни действия, включително заради състава на Босна и статута на Косово, оттогава пламват периодично и това забавя още повече интегрирането им в ЕС.

След още една безплодна среща на върха между лидерите на страните миналия четвъртък върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел заяви, че „без нормализация“ няма да има европейско бъдеще нито за Косово, нито за Сърбия. Косово кандидатства за членство в ЕС миналия декември и все още не е получило статут на кандидат-членка.

Но Вучич казва, че забавянето не отразява реалността в страната му, която според него е „в много по-добра форма, отколкото са били Румъния и България през 2007 г., когато се присъединиха към ЕС“. Той също така обвини намаляващата способност на съюза да приема нови членове.

„Чухме за 2025 г., сега е 2030 г…, това са седем години“, каза Вучич. „Кой знае какво ще стане след седем години? Силата на ЕС да приема нови членове не е толкова голяма, колкото беше. Има десет страни [в съюза] с нетен принос и 17, които вземат пари. Никой няма да поиска да приеме още членове, на които да плаща“, допълва той.

На конференция в Словения Мишел заяви, че нашествието на Русия в Украйна е принудила съюза да преосмисли и съживи разширяването си със страните от Западните Балкани след две десетилетия на стагнация.

„Това е амбициозно, но необходимо. То показва, че сме сериозни“, заяви той относно обещанието за 2030 г.

Анализатори заявиха, че изказването му е неубедително предвид продължаващите притеснения заради върховенството на закона и корупцията и други проблеми, които ги спъват от години.

„Не мисля, че датата 2030 г. има смисъл“, казва Ясмин Муджанович, роден в Сараево политолог, специализиран в Западните Балкани. „Геополитическият момент от Украйна е налице, но е много трудно“, допълва той и сравнява положението с 2003 г., когато за първи път се появи идеята за членство на страните от Западните Балкани.

По онова време усещането за неотложност беше по-голямо заради току-що приключилите насилствени конфликти в региона, отбелязва Муджанович. „През 2003 г. ЕС нямаше конкуренти, Русия и Китай не бяха заплахи… Имаше много по-висока степен на оптимизъм“, допълва той.

Но 20 години по-късно „виждаме как ЕС нарушава всяко обещание, проваля се пред всяка заплаха“, казва Муджанович. В Сърбия твърдолинейната десница се завръща, в Босна Милорад Додик, чест критик на ЕС и Запада, „е недосегаем“, а споровете на Белград с Косово са нерешени. „Има много малка надежда за реално подобрение“, смята Муджанович.