ЕС е изправен пред трудни решения за разширяването си

По-рано този месец председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен е заявила пред постоянните представители на страните членки, че блокът трябва да разшири границите си, за да отговори на новата геополитическа реалност. За това съобщават източници, запознати с разговорите. Тя е казала, че Украйна и Молдова ще трябва да получат членство, за да се предотврати попадането им под влиянието на страни, които не споделят възгледите на блока.

Тези две държави, както и други, кандидатствали за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) – включително пет западнобалкански страни – трябва да ускорят реформите, за да отговорят на законите на блока и да се възползват от политическата подкрепа за присъединяване на нови членки, която съществува в момента, казват още запознатите, пожелали анонимност.

За 65-годишния ЕС дебатът за разширяването означава да се разнищи самата му същност, докато на страните членки им се налага да се изправят срещу войната в Украйна, икономическата и технологична конкуренция от Китай и САЩ и дори евентуалното завръщане на Доналд Тръмп като президент.

Очаква се Европейската комисия да обяви през октомври дали ще препоръча започването на официални преговори с Украйна и Молдова за членство.

Но през идните месеци 27-те страни членки ще трябва да се справят с някои други големи въпроси за решаване, включително дали трябва да засилят сътрудничеството си в отбраната и военните активности, как да финансират общите си цели и дали трябва да станат по-чевръсти във взимането на общи решения, посочват официални представители и дипломати.

Някои страни обаче се притесняват, че евентуалното приемане на Украйна ще доведе до прекалено оскъдното разпределяне на европейските средства, като конкурентоспособността на блока вече изостава от тази на страни като САЩ и Китай. Брюксел ще трябва да се съобрази и с някои кандидатури на страни, за които притесненията за корупция и политически пристрастия все още са налице.

ЕС и страните, търсещи членство. Графика: Bloomberg LP

Според привърженици на членството на Украйна в ЕС ефектът върху бюджета от присъединяването на Киев е преекспониран. Макар наистина средствата за някои страни да намалеят, само Испания ще премине от нетен получател на средства в нетен вносител, според базирания в Брюксел аналитичен Centre for European Policy Studies (CEPS).

„Ефектът от нейното приемане върху европейския бюджет е преувеличен“, коментира Стивън Блокманс, директор по изследванията в CEPS, пред Bloomberg News.

Отпусканите нетни средства за Киев по земеделските фондове, кохезионни средства и др. се очаква да са около 18 млрд. евро годишно, показват изчисленията на CEPS. За сравнение, предложената сума за страната в рамките на помощен пакет възлиза на 12,5 млрд. евро, коментира още Блокман.

Европа на много скорости

ЕС може също така да обсъди и някои нови, временни стъпки за Украйна, Молдова и страните от Западните Балкани. Френският президент Еманюел Макрон заяви наскоро, че може да се наложи ЕС да обмисли възможността за Европа на много скорости с различни партньорства между отделни групи страни.

До Тръмп не се е стигнало по време на срещата на Фон дер Лайен с постоянните представители, но някои правителства вече започват да се готвят за възможна смяна на ръководството във Вашингтон, която да постави на изпитание трансатлантическата връзка дори повече, отколкото по време на първия му мандат като президент.

И на фона на увеличаващите се спекулации за това дали Фон дер Лайен ще търси втори мандат като председател, европейските лидери започват да обмислят нови начини за използване на европейския бюджет и как да подобрят процеса по взимане на общи решения, като намалят броя на стъпките, изискващи единодушие.

„Ако ЕС става по-голям и по-голям, с повече и повече страни, наистина ще се повдигне въпроса за правото на вето за всяка държава“, заяви по-рано миналата седмица еврокомисар Валдис Домбровскис. „Става все по-сложно“, допълни той.

Разширението, както и други дългогодишни предизвикателства като справянето с мигрантския наплив, ще са водещи в дневния ред на следващата среща на върха на европейските лидери в Гренада, Испания, следващия месец. В същото време политическите партии започват да се подготвят за европейските избори през юни следващата година.

Все още не е ясно кой ще е част от надпреварата. Европейската народна партия, най-голямата политическа група в Европейския парламент, чака Фон дер Лайен да реши дали ще се бори за преизбиране, както мнозина очакват. Нейното име се спряга и за евентуален наследник на Йенс Столтенберг начело на НАТО, но не е ясно дали тя ще иска тази роля.

Фон дер Лайен би могла да остане на власт, след като европейските лидери разпределят водещите позиции след европейските избори, казват дипломати. Но вторият ѝ мандат ще изглежда много по-различно, отколкото първите години начело на ЕС.