Нуждаем се от Г-20, но трябва да знаем как най-добре да я използваме

Ако Г-20 не съществуваше, щеше да се наложи да я измислим. Някои биха възразили, че светът е толкова разделен, че тази група е неработеща. Но този факт само прави Г-20, или нещо подобно, още по-необходима: не е нужно човек да говори с хора, с които вече е съгласен. Още по-силно оправдание за съществуването на групата е, че вече не можем да живеем в изолирани балони - здравето на планетата и глобалната икономика зависят от нашето сътрудничество. Тъй като глобалните предизвикателства са по-належащи от всякога, такава е и необходимостта да работим заедно в такава група, пише главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Въпросът тогава не е дали имаме нужда от Г-20, а как най-добре да я използваме. Колко добре се справи индийското правителство при домакинстването на срещата ѝ наскоро? Какви поуки трябва да извлечем от този опит за нейното бъдеще?

Разбираемо, индийското правителство използва Г-20 като празник за Индия и нарастващата ѝ роля в света. То също така успя да получи одобрение за пълноправно членство в групата на Африканския съюз. Последното наистина е стъпка към по-голяма легитимност на Г-20.

По-важен въпрос обаче е дали светът се е доближил до разрешаването на някои от най-големите си предизвикателства. Тук има три очевидни опасения.

Първото е разделението. Отсъствието на руския президент Владимир Путин и китайския му колега Си Дзинпин от срещата в Ню Делхи подчертава, че живеем във време на конфликт. Съществуването на своеволна ядрена суперсила (Русия – бел. прев.) е огромна заплаха за нашето бъдеще. Също толкова тревожно е очевидното решение на китайския лидер да не се ангажира пряко с глобалните партньори, освен в институциите, които Китай доминира, като БРИКС. Неговото отсъствие също не вещае нищо добро за управлението на нашето общо бъдеще.

Второто опасение е претоварването. Комюникето от изключително успешната среща на Г-20 в Лондон през април 2009 г. беше само около 3000 думи. То също така се фокусираше върху стабилизирането на финансовата система и спасяването на световната икономика. Кризата концентрира ума. Неизбежно е настоящият подход на световните лидери да е по-разпръснат. Но необходими ли са всичките около 13 000 думи от декларацията от срещата на върха в Делхи? Тя обхваща почти всичко, което човек би могъл да включи. Как може да бъде наблюдаван и оценен напредъкът по такава обширна програма? Отговорът, както знаем от предишните усилия на Г-20, е, че не може да бъде: голяма част от дневния ред ще бъде заметена.

Третото опасение е лицемерието. Всички знаем, че лидерите не мислят това, което обещават. В декларацията се посочва например, че „Ние потвърждаваме нашия ангажимент за нулева толерантност към корупцията“. Реалността обаче е, че Г-20 включва някои от най-корумпираните страни в света. В декларацията се посочва също, че „ние… оставаме ангажирани с подобряването на пълноценното, равностойно, ефективно и значимо участие на жените като лица, вземащи решения за справяне със световните предизвикателства“. Но не забравяйте, че Саудитска Арабия също е член на групата.

Лицемерието, би могъл да отговори някой, е почитта, която порокът отдава на добродетелта. Но това не е голяма утеха, когато се отнася дори до най-важните глобални проблеми на днешния ден - повишаващите се температури и комбинацията от влошаваща се бедност и неуправляеми дългове в много развиващи се страни. В комюникето се посочва например, че „Ние признаваме необходимостта от увеличени глобални инвестиции, за да постигнем климатичните цели на Парижкото споразумение и бързо и значително да повишим инвестициите и климатичното финансирането от милиарди на трилиони долари в световен мащаб, от всички източници“. И все пак означава ли това, че ще се направи нещо подходящо по въпроса? В края на краищата още следващото изречение обещава увеличаване на „финансирането, изграждането на капацитет и трансфера на технологии при доброволни и взаимно договорени условия“. Това „доброволно и взаимно съгласувано“ вече предполага, че нищо особено няма да се случи.

Несравнимо най-важният принос на индийското председателство може да са възложените доклади за укрепване на финансирането за развитие и на околната среда, изготвени от експертна група под ръководството на Лорънс Самърс от Харвардския университет и Н. К. Сингх, изтъкнат индийски държавен служител. Първият от тези доклади беше публикуван в края на юни. Предполага се, че вторият трябва да излезе скоро.

Реалността зад тези доклади е, че светът трябва да увеличи значително инвестициите, за да постигне своите цели за развитие и опазване на околната среда. Голяма част от всички нови инвестиции трябва да бъдат в развиващите се страни. Но повечето от тях нямат вътрешни ресурси, ноу-хау или и двете, за да постигнат това, което е необходимо. Освен това те нямат и достъп до чуждестранен капитал при необходимия мащаб и условия. Напротив, тъй като лихвените проценти на световните капиталови пазари се повишиха, техният достъп значително се влоши и много от тях са в дълбока дългова криза.

Знаем решенията. Трябва да има много повече официално финансиране под различни форми. Голяма част от него трябва да стимулира значително по-големи частни потоци чрез споделяне на риска. Това от своя страна ще изисква комбинация от значително облекчаване на дълга, организирано от МВФ, много по-големи концесионни потоци към най-бедните страни, значително повече собствен капитал в международните банки за развитие, по-специално Световната банка, както и по-високи коефициенти на ливъридж в тези банки. Това от своя страна ще изисква реформи в управлението, включително в разпределението на гласовете в тези институции.

Този дневен ред е радикален, насъщен и неотложен. За да бъде постигнат в сравнително близко бъдеще, той трябва да стане доминиращ фокус на глобалните икономически политики. Добрата новина е, че решенията на западните и водещите развиващи се страни могат да накарат това да се случи. Но те трябва да се съсредоточат върху това, което е спешно. Те трябва да акцентират върху трансформирането на мащаба и характера на финансирането за развитие и на околната среда. Хубавите думи без решителност за действие не означават нищо, завършва Уулф.