Процесите срещу Тръмп са коз в ръцете на автократите

Множеството процеси срещу Доналд Тръмп ще имат непредсказуем ефект върху американската политика. Но те вече имат напълно предвидимо въздействие върху световните отношения. Различните съдебни преследвания, пред които е изправен бившият президент, подхранват глобална вълна от стратегията тип „отговор на въпроса с въпрос“, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Тръмп се опита да подкопае демокрацията и заслужава да му бъде потърсена сметка. Но в същото време спектакълът един водещ кандидат на следващите президентски избори в САЩ да е изправен пред затвор си е подарък за авторитарните правителства. Те отдавна негодуват срещу западните лекции за правата на човека и демокрацията. Сега те могат да кажат: „Критикувате ни, че хвърляме в затвора опонентите си? Ами Тръмп?“.

За либералите е изкушаващо да отхвърлят подобни аргументи като очевидно неискрени или абсурдни. Но простото обвиняване на руснаците или китайците, че отговарят на въпроса с въпрос, т.е. като цяло сменят темата, е грешка поради две причини.

Първо, стратегията „отговор на въпроса с въпрос“ често е много ефективна. САЩ и техните западни съюзници са изложени на риск да загубят битката за глобалното обществено мнение, ако откажат да участват в дебата. Усилията на Америка да събере световна подкрепа за Украйна се провалиха отчасти поради неуспеха да се намери убедителен отговор на въпроса „Ами американската инвазия в Ирак?“.

Второ, въпреки че „отговорът на въпроса с въпрос“ е дразнещ стил на аргументиране, той не е нелегитимен. Когато хората правят политически и морални преценки, те естествено сравняват различни ситуации, за да изяснят своето мислене. Мислите, че X е грешна? Какво ще кажете за Y?

Имах собствен вътрешен дебат в този стил стратегия в Хонконг наскоро, пише авторът. По принцип, казва той, съм против многото настоящи съдебни преследвания на активисти, които участваха в протестното движение в Хонконг от 2019 до 2020 г. Но какво да кажем за дългите затворнически присъди, които току-що бяха издадени на подкрепящи Тръмп активисти, които щурмуваха Конгреса в САЩ на 6 януари 2021 г.? В един момент по време на протестите в Хонконг протестиращи нахлуха в законодателния съвет.

И така, каква е разликата? Едно съществено разграничение е, че метежниците в САЩ се опитваха да отменят демократични избори. Протестното движение в Хонконг настояваше за демокрация. Обвиняемите в огромния брой дела, заведени съгласно новите закони за национална сигурност на Хонконг, са изправени пред неясни, широкообхватни обвинения в подривна дейност и колаборация с чужди сили. Предполагаемите им престъпления включват организиране на първични избори за издигане на списък с продемократични кандидати.

Фактът, че съдебното преследване на Тръмп ще заеме централно място през следващата година, означава, че подобни дебати ще продължат да бушуват по целия свят. Когато наскоро обрисувах във FT Турция като демокрация, „в която водещи опозиционни политици са в затвора“, пише Ракмън, един читател моментално отвърна: „Не сте ли чели последните новините от САЩ?“.

Руската телевизия също се радва на процесите срещу Тръмп. Това не прави ли по-трудно за администрацията на Байдън да критикува лишаването от свобода на руския опозиционен лидер Алексей Навални? Унгарският министър-председател Виктор Орбан наскоро използва интервю с тръмписта Тъкър Карлсън (бивш водещ в консервативната телевизия Fox News – бел. прев.), за да заяви, че би било „невъзможно да си представим“ обвинение срещу лидера на опозицията в Унгария.

И така, какво да кажем за тези случаи? За всеки от тях има добри отговори, но те изискват знание и способност за разграничаване.

Лишаването от свобода на Селахатин Демирташ, водещ турски политик, беше осъдено като политически мотивирано и основано на погрешни доказателства от Европейския съд по правата на човека и Международния комитет на юристите. Една от присъдите срещу Демирташ беше за „обида на президента“. За сравнение, нито един уважаван международен правен орган не е оспорил делата срещу Тръмп или независимостта на съдилищата, които го съдят.

Никога не е имало съмнение, че Навални ще бъде осъден по повдигнатите му обвинения, защото руските съдилища са твърдо под контрола на Кремъл. От друга страна, Тръмп има реален шанс за оправдателна присъда по делата срещу него, докато правният му екип оспорва обвиненията и доказателствата.

Що се отнася до Орбан, той прекара последното десетилетие в постепенно изсмукване на живота от унгарската демокрация. Няма нужда да хвърля в затвора опонентите си, когато политическата система вече е напълно прицелена срещу опозицията.

В Глобалния юг най-мощната форма на „отговор на въпроса с въпрос“ остава войната в Ирак. Повечето американски политици, включително Байдън и Тръмп, сега приемат, че войната е била грешка. Тя очевидно имаше трагични последици, но все пак не е като инвазията на Русия в Украйна.

Ирак на Садам Хюсеин обаче беше брутална диктатура, отговорна за масови зверства. Украйна е мирна демокрация. САЩ нямаха намерение да анексират Ирак. Русия, напротив, иска да заличи независимостта на Украйна и е окупирала големи части от нейната територия.

Дали очаквам изтъкването на тези аргументи да осигури триумф на разума, справедливостта и демокрацията? Очевидно не, признава авторът. Дори сред онези, които се включват в тези дебати добросъвестно, има хора, които ще останат неубедени. Много други няма да бъдат повлияни, защото техните позиции са диктувани от емоции или личен интерес и са подкрепени от фалшива информация или пропаганда.

Нереалистично е да се очаква, че основателният аргумент може да победи всички форми на „отговор на въпроса с въпрос“. Но най-сигурният начин да загубите дебата е ако въобще откажете да участвате в него, завършва Ракмън.