Добра сделка между Израел и Рияд с посредничеството на САЩ няма да е лесна

От Кисинджър до Картър и от Клинтън до Къшнър, стремежът да се посредничи за мирни сделки в Близкия изток е константа в американската дипломация. Сега е ред на администрацията на президента Джо Байдън да тръгне по този добре утъпкан път, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Белият дом работи върху „голяма сделка“ в Близкия изток, която ще доведе до нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия. За да помогнат да се постигне това, САЩ са готови да предложат гаранции за сигурност на Саудитска Арабия, както и помощ за гражданска ядрена програма. Израел, от своя страна, ще предложи някои отстъпки на палестинците.

За своите поддръжници голямата сделка на Джо Байдън осигурява няколко съблазнително звучащи „печалби“. Тя би донесла мир, просперитет и стабилност в Близкия изток. Ще помогне на САЩ в борбата за глобално влияние с Китай. И ще даде на Байдън дипломатическо постижение, с което да се похвали навреме преди президентските избори през 2024 г.

За съжаление, реалността на сделката може да се окаже много по-малко привлекателна. САЩ могат да изпаднат в положение да обещават да защитят нестабилната автокрация в Саудитска Арабия, докато подкрепят израелско правителство, което бързо подкопава демокрацията в собствената си страна. Междувременно очакваните печалби - отпор срещу Китай и напредък за палестинците - може никога да не се материализират. В такъв случай голямата сделка ще се окаже голяма илюзия.

Отношенията между Саудитска Арабия и САЩ бяха нестабилни по време на администрацията на Байдън. Фактическият владетел на кралството, престолонаследника Мохамед бин Салман, беше разгневен от публикуването на доклад на американското правителство, който го обвиняваше в пряко участие в убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги. Червеният килим, постлан за китайския президент Си Дзинпин при посещението му в Саудитска Арабия, бе символ на значително по-топло посрещане от това на Байдън.

Китай, а не САЩ, помогна за постигането на мир между Иран и Саудитска Арабия миналия март. А саудитците току-що обявиха, че ще се присъединят към групата БРИКС, която все повече изглежда като отговора на Пекин към Г-7.

Всичко това създаде безпокойство във Вашингтон - което несъмнено е част от целта. Администрацията на Байдън искаше да се оттегли от Близкия изток и да се съсредоточи върху възхода на Китай. Но флиртът между Рияд и Пекин помогна на Белия дом да се убеди, че ангажирането в Близкия изток е необходимо като част от глобалната конкуренция за влияние с Китай.

Борбата между САЩ и Китай за оформяне на световния ред се води на много фронтове - включително финанси, търговия, сигурност и регулации. Като голяма икономика, член на Г-20 и втория производител на петрол в света, Саудитска Арабия неизбежно е голям играч във всички тези области. Така че привличането на саудитците обратно в американския лагер се превърна в цел за Вашингтон.

Но докато привлекателността на сделката между САЩ, Саудитска Арабия и Израел е ясна, това важи и за рисковете.

За разлика от други страни, които Америка обеща да защитава - като Япония или Германия - Саудитска Арабия далече не е идеал за демокрация. Положението с човешките права в страната остава тежко. Human Rights Watch наскоро публикува доклад, в който обвинява кралството, че е разстреляло стотици етиопски бежанци.

Дори близки съюзници на Байдън във Вашингтон, като сенатора Крис Мърфи, са неспокойни. Както Мърфи обяснява наскоро, той има големи въпроси относно „гарантирането на защитата на голяма страна в Близкия изток, която е склонна да влиза в конфликти със своите съседи доста често“. Сенаторът вярва, че битката за глобално влияние с Китай в крайна сметка е „за това под каква форма на управление ще живее този свят“. „Доближаването все повече и повече до бруталните диктатури прави много по-трудно да се продава демокрацията", добавя той.

Тъй като Мърфи оглавява подкомисията за Близкия изток към комисията по външни отношения на Сената, неговите възгледи имат значение. Би било истински автогол за администрацията на Байдън, ако тя сключи сделка само за да открие, че не може да я прокара през Конгреса.

Израелската страна на сделката също създава проблеми. Настоящото правителство, ръководено от Бенямин Нетаняху, е широко обвинявано в подкопаване на израелската демокрация. Коалицията на Нетаняху включва „ужасни расистки партии“ – по думите на Тамир Пардо, бивш ръководител на израелското разузнаване, назначен от самия Нетаняху. Тези партии ускоряват разширяването на израелските селища за сметка на палестинците, докато насилието в окупираните територии нараства.

Нетаняху е обвиняем за корупция, което би трябвало да предизвика тревога в Белия дом на Байдън. Но едно нещо, което може да спаси вътрешнополитическата позиция на израелския премиер, е да играе ролята на държавник, като участва в историческо мирно споразумение със Саудитска Арабия.

Поддръжниците на голямата сделка отговарят, че като част от нея Израел ще трябва да направи отстъпки на палестинците. Това може да съживи решението за независима палестинска държава (на запад от река Йордан – бел. прев.), като същевременно принуди Нетаняху да влезе в коалиция с по-умерени партии. Но има много начини Нетаняху да се измъкне от всякакви потенциални отстъпки за палестинците. И е много съмнително дали саудитците или американците биха имали средствата или волята да натиснат за истински напредък към палестинска независимост.

Голямата сделка на администрацията на Байдън в Близкия изток може да звучи примамливо, но рискува да възнагради грешните хора, в грешния момент, по грешните причини, завършва Ракмън.