Ахилесовата пета на БРИКС е консенсусът

За доказателство, че срещите на БРИКС възприемат рутинните характеристики на органите на глобалното управление, вижте познатите спорове тази седмица в Южна Африка относно излъчването на послание и създаването на впечатление за движение напред, пише колумнистът на Financial Times Алън Бийти.

Най-близкото до „осъществимото“, ако използваме досадния термин, е принципният ангажимент за разширяване на групата отвъд сегашната петица (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Но дори това е неудобно за Индия и Бразилия, които са притеснени от приемането на повече членове, силно свързани с Пекин.

Слабостите на БРИКС като форум за създаване на политики са очевидни. Клубът няма достатъчно единство на целите и малка способност да налага решения. Но трудността да се поддържа съгласуваност в рамките на неформална група едва ли е нещо ново. Настоящият съперник на БРИК - клубът на богатите страни Г-7, от десетилетия смятан за управляващ комитет на световната икономика - също често има трудност с постигането на консенсус.

Ефективните международни институции изпълняват различни функции, включително като хранилище на специализирани знания или правомощия и средство за определяне и прилагане на правила. Използвано правилно, последното означава, че колективните решения могат да имат голяма тежест във вътрешните дебати на техните членове за правене на политики.

Сред официалните институции тези атрибути са ясни, макар и неизбежно ограничени от правителствата на техните „акционери“. МВФ, например, има специализирани познания за финансовите кризи и капацитет за оказване на спешна финансова помощ. Той прикрепя условия към тези заеми, като например бързо фискално затягане, спазването на които помага на правителствата кредитополучатели да устоят на вътрешната опозиция срещу понякога тежките мерки.

По-трудно е да се дисциплинират членовете в неформалните групи. Г-7 изгради репутация през 90-те и началото на новото хилядолетие като ръководна група за институции като МВФ. Но макар че групата можеше да се споразумее за налагането на строги фискални и дерегулаторни условия на правителствата кредитополучатели и да предприеме бързи действия за разрешаване на системни проблеми, като азиатската и руската финансови кризи от 1997-1998 г., тя имаше повече проблеми с ограничаването на собствените си членове.

Дори апогеят на Г-7 беше белязан от непрекъснат конфликт относно структурната икономическа политика и обменните курсове. Франция, уморена от непрекъснатия тормоз на САЩ да обещава икономическа дерегулация, през 2003 г. брилянтно саботира ангажиментите си, като използва креативен превод на комюнике на Г-7 на френски, обещавайки „реактивност“, а не „гъвкавостта“ от оригинала, която Вашингтон поиска.

Докато предшественикът на Г-7, Г-5, успешно организира отслабване на долара чрез споразумението Плаза от 1985 г., през 90-те и следващото десетилетие имаше напрежение между Токио и Вашингтон заради това, че Япония поддържа евтина йената.

Вашингтон също така се оплакваше, че неговата кампания срещу изкривяванията на валутните курсове и дисбалансите по текущата сметка  през първите две десетилетия на новия век, до голяма степен насочена към Китай, е била подкопана от обсесията на Германия относно износа. И в двата случая солидарността на Г-7 беше по-малко важна за Япония и Германия от защитата на техните модели на растеж. Г-7 също така до голяма степен отсъстваше по време на кризата с държавния дълг в еврозоната, като ЕС настояваше европейските правителства да разработят спасителните пакети.

Вярно е, че Г-7 придоби ново чувство за цел след нахлуването на Владимир Путин в Украйна, координирайки санкциите и ограничавайки цената на руския петрол. Но тя вече не е достатъчно голяма икономически, за да парализира военните усилия на Путин, нито пък е обединена около предложенията на САЩ за по-агресивни мерки срещу Русия, като например широка забрана за износ.

БРИКС има проблемите на Г-7 плюс някои други. Тя е пословично геополитически разделена, като стратегическото съперничество на Индия с Китай я отслабва като форум за търговска и регулаторна политика. ЕС (чиито три най-големи икономики са членове на Г-7) и САЩ, въпреки различните подходи към поверителността на данните, работиха усърдно, за да свържат своите цифрови икономики чрез споразумения за споделяне на данни. В контраст, през 2020 г. Индия едностранно забрани 59 базирани в Китай приложения, включително TikTok и WeChat, като ги обяви за заплаха за сигурността си.

Общото негодувание на БРИКС относно хегемонията на САЩ, включително оплакванията относно контрола на богатия свят върху международните финансови институции, не се превръщат в съгласуван план за промяна. Всеки път, когато се избира нов ръководител на МВФ или Световната банка, Европа и САЩ, съответно, запазват традиционната си сила за назначаването на свой човек, тъй като страните с ниски и средни доходи никога не успяват да се обединят зад алтернативен кандидат.

Нито Индия, нито Китай някога са издигали надежден кандидат да управлява някоя от двете институции: въпреки че шефът на Световната банка Аджай Банга е роден в Индия, той е гражданин на САЩ и е номиниран от Джо Байдън. Няма достатъчно доверие между Ню Делхи и Пекин, за да бъде подкрепен кандидат на другата страна. Междувременно колективните институции на БРИКС за финансиране, като Новата банка за развитие, са нищожни в сравнение с огромните двустранни кредитни програми на Китай.

Разширяването на дадена група не я прави автоматично по-мощна. Г-20, която до голяма степен замени Г-7 като най-важния форум за икономическа политика в света през 2008 г. по време на глобалната финансова криза, е спъвана от вкоренени различия. Консенсусът не може да бъде постигнат само чрез игри със структурите или разширяване на членството. Един глобален управителен комитет трябва да се базира на вътрешен консенсус. За страните от БРИКС това засега до голяма степен липсва.